31 януари 1945 г. Във Варна се учредява професионална организация на търговските моряци.

31 януари 1953 г. Английският ферибот Princess Victoria потънал по време на силна буря в Ирландско море. Загинали 133 човека.

31 януари 1962 г. На 84-годишна възраст в Англия умира Станли Лорд – капитанът на парахода „Калифорниън”, обвинен през 1912 г., че е видял потъването на „Титаник”, но не е оказал помощ. Около две години след смъртта му се доказва, че обвинението е неоснавателно.

31 януари 1962 г. През нощта танкерът BP Driver (с товароподемност 300 т), плаващ под баласт от Англия за Швеция, бил застигнат в морето от ураган, придружен от силен дъжд. Корабът загубил управление и бил изхвърлен на брега нос Наш (Южен Уелс). Обаче с това бедите на танкера и неговия екипаж не свършили. След „кацането” на камъните, корабът загубил устойчивост и се преобърнал.
Въпреки катастрофалното положение на танкера хората благополучно се измъкнали от преобърнатия съд. Разбира се за никакво спасяване на кораба не можело да става и дума и той бил вписан в списъците на загубените кораби.

27 януари 1841 г. Експедицията на английския полярен изследовател Джеймс Кларк Рос (James Clark Ross) открила на 77º30' ю.ш. острова, който по-късно получил името на мореплавателя. На двата вулкана там англичаните дали имената на своите кораби „Еребъс” и „Тирър”.

Джеймс Кларк Рос

27 януари 1871 г. Английският параход Kensington се сбъскал край нос Хатерас с американския барк Templar. Двата кораба потънали. Загинали 150 човека.

24 януари 1616 г. Холандската експедиция на Вилем Корнелисзон Схаутен (William Cornelius Schouten) открива висока земя на юг от Магелановия проток и друга – на запад. Между двете земи имало проток, в който според твърдения на участници в експедицията „гъмжало от китове”. Протокът бил наречен Лемер на името на помощника на Схаутен Якоб Лемер. Няколко дни по-късно холандците видели на юг от о. Огнена земя нос, който нарекли Хорн в чест на холандския град Хорн и на единия от корабите си, носещ същото име.

24 януари 1870 г. Близо до Йокохама се сблъскали американскката парна корвета Онеида (Oneida) (1032 peг. т) и пътническия лайнер Бомбай (City of Bombay) (1186 peг.т), принадлежащ на английската корабоплавателна фирма P&O. "Онеида", движейки се под пара и ветрила с 12-възлова скорост, при разминаване нарушил правилата, опитвайки се да пресече пътя на парахода. "Бомбай" ударил с форщевена си корветата зад бизанмачтата, разрушавайки борда й, няколко лодки и рулевото устройство. "Онеида" се задържала на вода едва 10 минути. И макар сблъсъкът да станал само на 5 мили от брега американската корвета потънала, а от 176 човека, намиращи се на борда на й, загинали 115.

Крушението на корвета "Oneida"

Паметник на загиналите от "Oneida"

24 януари 1893 г. Във Велико Търново е роден Георги Славянов. Завършва гимназиалния отдел на Военното училище в София и е изпратен да учи в Морския кадетски корпус в Санкт Петербург заедно с още двама бъдещи заслужили морски дейци - Сава Иванов и Васил Игнатов. Заедно с тях прекъсва обучението си и се завръща у нас по време на Балканската война, за да служи във флота като офицерски кандидат. След дипломирането си заема различни длъжности - командва миноносец и крайцера "Надежда". Малко известен факт: той е третият (след лейтенант Никола Тодоров и мичман I ранг Иван Вариклечков) командир на първата българска подводница "УБ-18". Началник е на Морското училище (1924 - 1926 г.) и на Морската учебна част (1931 - 1934 г.). Това е една много добра кариера в мащабите на забранения от Ньойския договор и съществуващ полулегално български военен флот. Но Славянов не оставя трайна диря във военноморската ни история.

Георги Славянов

Той е сред учредителите и е един от най-активните деятели на Българския народен морски сговор (БНМС), като последователно е негов деловодител, секретар и главен секретар. Тази негова дейност до 1933 г. е свързана с възхода на най-масовата морска обществена организация у нас. Той е сред най-ревностните й пропагандатори: изнася беседи, пише статии и брошури, организира нови клонове в страната, търси средства за разширяване на дейността, изучава чуждестранния опит. От 1934 г. до февруари 1941 г. е на работа в транспортното министерство: отначало като началник на отделение "Корабоплаване", а по-късно като директор на Дирекция "Водни съобщения". Биографите му неправилно сочат, че му е разрешено да носи униформата на капитан I ранг. Той е капитан I ранг, води се на щат в Министерството на войната, а работи в транспортното министерство. Тази част от биографията му подсказва и някакъв стремеж на тогавашното държавно ръководство за провеждането на единна морска политика.

Още през 1922 г. Георги Славянов поставя в печата въпроса за подготовката на командни кадри за българското търговско корабоплаване. Периодичните корабоначалнически курсове той възприема като временно решение и през 1931 г. в Морското училище започва редовното обучение на корабоводители. През периода 1923 - 1925 г. в поредица от статии в "Икономически известия" той защитава тезата за развитието на търговския ни флот. Заглавията са красноречиви: "Морският превоз през 1922 г. и българската инертност към морето", "Нуждите на нашето мореплаване", "Външната ни търговия и нашето мореплаване" и т.н. Славянов защитава държавната субсидия за Българското търговско параходно дружество (БТПД) като необходимо условие за запазване на самостоятелността на българската външна търговия. Той ратува за закон, който да регламентира дейността на корабособствениците от частния и кооперативния сектор. Затова е сред най-активните участници в дискусията по страниците на печата преди приемането на Закона за търговското корабоплаване (1931 г.).

В кн. - 10 (1924 г.) на "Морска библиотека" (издание на БНМС) е публикуван неговият труд "Използване на морето" (64 стр.), където той поставя 11-те основни жалона за развитие на българското морско стопанство: мореплаване, пристанищно дело, корабостроене, вътрешни водни пътища, риболовство, рибна индустрия, солопроизводство, морелечение, морето като източник за физическото и нравственото възпитание на човека, морезнание и морско законодателство. Тези свои идеи той последователно защитава в продължение на две десетилетия в над 70 публикации в периодичния печат. Още през 1925 г. той помества в "Морски сговор" статията "Българско параходно дружество по Дунава" и в продължение на цяло десетилетие отстоява тази идея в печата и в програмите на БНМС. В решенията на IХ редовен конгрес на българските моряци, състоял се през 1937 г. в Свищов, тази негова заслуга е официално призната.

На Славянов дължим идеята за крайбрежно пътническо корабоплаване с малка флотилия от пасажерски кораби, поставили началото на държавната фирма "Български морски флот", която днес е национален морски превозвач. След появата на "Галата", "Евксиноград", "Несебър", "Созопол" и "Поморие" се изгражда и пристанищна инфраструктура, която действаше до 60-те години на миналия век. Статистиката показва, че за периода 1937 - 1944 г. тези корабчета са превозили над 510 хиляди души! Да не забравяме, че именно с изпълнението на тези поръчки започва развитието и на българското корабостроене, което през годините на Втората световна война е най-развитият машиностроителен отрасъл у нас. Пак с активното участие на Славянов България се сдобива с най-модерните за времето си пътнически кораби на Дунава.

Верен на девиза на БНМС "Към морето и Дунава - за напредък!", той търси обединяващото между трите най-големи български пристанища Варна, Бургас и Русе, като още през 1926 г. повдига въпроса за комбинирани превози и привличане на транзитни товари от Европа към Близкия и Далечния изток и обратно. Далновидно посочва, че не толкова финансовите, колкото външнополитическите проблеми могат да попречат на прокопаването на плавателния канал Варна - Русе.

Според Тремол Иванов не е случайно съвпадението, че Славянов е освободен от длъжност в деня, когато Богдан Филов подписва във Виена протокола за присъединяване на България към Тристранния пакт. Може и така да е, но е факт, описан пак от Тремол Иванов, че през август 1944 г. Славянов е потърсен като експерт за мнение по законопроекта за насърчаване на корабостроенето и корабоплаването в България. Повече от година преди това в "Българска военна мисъл" е публикувана негова статия - обзор за развитието на войната по море. И след 1944 г. Славянов е търсена и уважавана личност, но за кратко. Постепенно в ръководството на Народния морски съюз, наследил, макар и неофициално, БНМС, заемат места хора с амбиции да се докажат пред новата власт с тоталното отричане на миналото и най-вече на водещите личности в морска България. И смешно, и тъжно, защото прогресивно ослепяващият (вследствие на заболяване) Славянов е нямал никакви претенции за някакви заслуги или за високи длъжности. Успоредно със спускането на мрака пред очите му се спуска и завесата пред делата му. Едва четири десетилетия по-късно за него - несломимия стожер на българската морска идея, започна да се говори и пише отново. Но животът и делото на Георги Славянов заслужават повече.

24 януари 1915 г. В боя при Догер банк загива германският крайцер Блюхер (Blucher).

Крайцер "Блюхер"

Отрядите английски и германски линейни крайцери влизат в съприкосновение в 8:52 ч. и върху "Блюхер", вървящ краен в колоната, е съсредоточен огънят на такива мощни единици, като "Лайън", "Тайгър" и "Принцес Роял". 343-мм снаряд пробива палубата между двете средни 210-мм кули и подпалва няколко десетки заряда в коридора за подаване на бойни припаси. Огънят се прехвърля в кулата и унищожава всички, които се намират там. Обхванат от пламъци, "Блюхер" загубва ход, получавайки все нови и нови попадения, но продължава да води ответен огън. Той замлъква след тричасов бой, получавайки 7 торпедни и около 100 артилерийски попадения.

24 януари 1934 г. Американския турбоход "Мохаук" (Mohawk) излиза от пристанището на "Ню Йорк. на борда му се намират 53 пътници, 110 члена екипаж и генерален товар. Корабът е командван от кап. Джоузеф ууд. В 21:30 ч., намирайки се на 4 мили от селището Си-Гирт на крайбрежието на щата Ню-Джърси, "Мохаук" се сблъсква с норвежкия параход "Талисман". В борда на лайнера се образува голяма пробойна и той започва да потъва.

Да го изхвърлят на плитко не успяват, тъй като машинното се напълва с вода и турбоходът силно се накренява. След час той потъва. Шлюпочните тали са замръзнали и затова успяват да спуснат само част от лодките, които по-късно от лайнера "Алгонкин" и парахода "Лимон". От "Мохаук" се удавят 45 човека, от тях 15 пасажера.

Следствието хвърля цялата вина върху американския капитан.

Оказва се, че малко преди да сблъска, на "Мохаук" излиза от строя телемотора на рулевото устройство и управлението се налага да се прехвърли на ръчния авариен щурвал, намиращ се на кърмата на лайнера. На индикатора на този щурвал имало две табелки, завинтени от ляво и от дясно. На едната била гравирана думата "Port", а на другата - "Starboard".

Когато от мостика кап. Ууд подава команда "Ляво руля", рулевият, ръководейки се от табелките, завъртал към табелката "Starboard", което е наляво ако се гледа от кърмата към носа. А табелките показвали положението не на перото на руля, а на румпела. Така разбирал и рулевият, но той се обърква от табелките и когато той завърта щтурвала на ляво, "Мохаук" завива на дясно.

Този трагичен инцидент принуждава Конгреса на САЩ да задължи Департамента по търговското корабоплаване да даде указание на всички капитани официално да преминат от командване "на румпел" на командване "на рул". Чак след това старите табелки на рулевите устройства на американските кораби са заменени с нови, показващи положението на перото на руля.

Чжън Хъ

корабът „Resolution”

 

Джордж Бинг

17 януари 1821 г. Руската полярна експедиция под ръководството на Ф. Ф. Белинсхаузен и М. П. Лазарев завършва обиколката на Антарктида. Руските мореплаватели опровергават Джеймс Кук. Великият английски мореплавател отричал съществуването на континент около Южния полюс. В обратния си път на връщане от Антарктида руската експедиция прави редица географски открития, установява координатите на няколко острова от Южния Шетландски архипелаг.

17 януари 1864 г. В Ловеч е роден капитан І ранг Васил Хитров. Възпитаник на Военното училище в София, което завършва през 1884 г. През 1895 г. защитава морско звание и право на морско лице. Изпратен е на обучение във Франция, по време на практиката си там служи на фрагатата „Мелпомен” и в подвижната отбрана на крепостта Шербур. Определен е от правителството за наблюдател на по дострояването на учебния ни крайцер „Надежда”. В началото на 1899 г. е назначен за началник на Дунавската флотилия. На практика той е първият българин-моряк, командвал Дунавската флотилия. Едновременно е назначен за подначалник на флота, а от март 1900 г. до края на 1904 г. е началник-щаб на Черноморския ни флот. След 1905 г. става жертва на дворцови интриги, породени от политически и икономически интереси на управляващите. На 10 януари 1909 г. е уволнен от флота, едва 45-годишен. Умира през 1928 г.

17 януари 1871 г. В Ловеч е роден Михаил Христов Матеев – първият българин, главен механик в търговското ни корабоплаване. През 1892 г. завършва с отличие 7-и випуск на Машинната школа към Дунавската флотилия и морска част в Русе. Работи като брегови механик във варненската Мариинска болница и в подразделения на флота. На 1 юни 1898 г. е назначен за трети механик на парахода „Борис”. Командният състав на парахода, съставен изцяло от чужденци, успява с интриги да издейства уволнението му. През 1899 г. Михаил Матеев се връща като втори механик на същия параход. През 1903 г. взима с отличие изпитите в Индустриалната държавна школа в Триест, получава правоспособност на корабен механик и на 1 май 1904 г. е назначен за главен механик на „Борис”. От тази позиция решително и последователно започва да попълва машинната команда с български младежи, завършили Машинната школа и служили във военния флот. Има голяма заслуга за изместването на чужденците от българските кораби. През 1924 г., по време на правителството на Ал. Цанков, е уволнен. Умира на 7 януари 1948 г. 

17 януари 1901 г. Роден е руският изследовател на Арктика Георгий Алексеевич Ушаков. През 1926 г. основава и в продължение на три години оглавява първото руско поселище на о. Врангел. Ръководи няколко експедиции до архипелага Северна земя. През 1935 г. оглавява първата полярна морска експедиция с ледоразбивача „Садко”. Умира на 3 декември 1963 г. 

Георгий Алексеевич Ушаков

17 януари 1919 г. Френският параход Chaonia потънал в Месинския пролив. Загинали 460 човека.

17 януари 1973 г. Във Варна тържествено е вдигнат флагът над новопостроения 23 000-тонен кораб за насипни товари „Генерал Владимир Заимов”.

Моторен кораб "генерал Владимир Заимов"

Командването му е поверено на к.д.п. Богомил Дюлгеров и главен механик Илия Алексиев.
 

16 (28 ) януари 1820 г. Руската полярна експедиция под ръководството на Ф. Ф. Белинсхаузен достига 69° 23' ю.ш., където се натъква на плътен континентален лед. Това се оказва част от митичния Южен континент и тази дата се приема за деня на откриването на Антарктида.

16 януари 1875 г. В карловското село Аджар (дн. Свежен) е роден Рашко Русев Серафимов.

Рашко Русев Серафимов

Възпитаник на Морската търговска академия в Триест и на Военното училище в София (курс за морски офицери в Дунавската флотилия), той става един от основателите на българските военноморски сили на Черно море. Служи като младши офицер на учебния крайцер „Надежда”, специализира на френската учебна ветроходна фрегата „Мелпомен” и в минния офицерски курс в Кронщат, става първият български офицер-подводничар. Служи като командир на миноносеца „Храбри” и като доброволец в екипажа на „Строги” по време на атаката срещу турския крайцер „Хамидие”. През Първата световна война е началник на двете основни съединения на флота – „подвижната” и „неподвижната” отбрана и Началник на Черноморския флот. Изявява се като военен стратег и педагог. Като преподавател във висшия офицерски курс пише „Морска стратегия”, ратува за единна държавно ръководство на мореплаването, изготвя подробно „Описание на българския черноморски бряг”, труд, който е принос в нашата хидрография. Умира в Одеса на 30 май 1922 г.

16 януари 1880 г. Роден е Антон Прудкин – един от първите капитани в БТПД. Многостранно надарена личност, името му се свързва с един от най-шумните атентати в началото на миналия век – срещу унгарския параход „Васкапу”. Бил е близък сподвижник на Александър Стамболийски и правителствен делегат в БТПД, полицейски градоначалник в София, писател, художник, делфиноловец, търговец. Същевременно имал славата на една от най-скандалните личности на своето време – анархист, терорист, обирджия и т.н. Обесен е на 1 август 1942 г. във Варненския затвор по обвинение за шпионаж в полза на Съветския съюз.

16 януари 1899 г. В „Държавен вестник”, бр. 11 е публикуван пълният текст на приетия в края на 1898 г. Закон за полицията на крайбрежията и пристанищата. Той бил приет от ІХ Обикновено народно събрание на 4 декември 1898 г. и утвърден с Указ № 15 от декември 1898 г. на княз Фердинант. Така този закон имал важно значение за формиране на държавната политика в областта на морското стопанство. На практика с него се поставя началото на българското морско законодателство.

16 януари 1996 г. В турското черноморско пристанище Трабзон чеченски екстремисти овладяват руския пътнически ферибот „Авразия” и в продължение на 4 денонощия държат за заложници 226 души, предимно руски граждани, търговци от Сочи. Терористите, предвождани от турчина Мохамед Токчан, поставят искания за незабавно прекратяване на военните действия в Чечня и оттегляне на руските войски от територията й. След двудневни преговори бандитите се предават на турските власти, които ги осъждат на продължителен затвор при особено строг режим. Но и до днес не са разсеяни съмненията за съучастие на турски тайни агенти в тази операция. Косвено потвърждение е и фактът, че въпреки строгия охранителен режим много скоро Токчан и още няколко от съучастниците му успяват да избягат от затвора.

Мохамед Токчан	ферибот „Авразия”

15 януари 1788 г. От тази дата е последната записка в дневника на безследно изчезналата експедиция на Жан Франсоа дьо Гало Лаперуз. Отбелязано е, че при влизането си в залива Ботани френските моряци са видели английската ескадра на капитан Артър Филип, която отвеждала за Нова Холандия (Австралия) английски затворници. Капитан Артър Филип пристигнал в залива Джаксън на 26 януари 1788 г. и стоварил на австралийския бряг 736 затворници определени от английското правителство за първи заселници там. Артър Филип станал и първи губернатор на новата английска колония.

Жан Франсоа дьо Гало Лаперуз

15 януари 1812 г. В Иркутск се завърнал изследователят на Севера Яков Санников. С това завършило първото проучване на Новосибирските острови. Благодарение най-вече на него и на данните на изследователи като Геденщтром, Кожевин и Пшеницин на географската карта се появяват всички по-известни острови от архипелага. Лично откритие на Санников са островите Столбовой и Фадеевски. Санников предположил и съществуването на голяма земя на север от Новосибирските острови, която съвременниците му нарекли Земя Санников. Такава земя обаче не е била открита, но някои изследователи изказват предположението, че тя е съществувала, но е била погълната от морето.

15 януари 1936 г. Японската делегация напуска Лондонската конференция по ограничаване на морските въоръжения след отказа на останалите страни да приемат нейните искания по установяване на равен за всички предел на морските въоръжения.

15 януари 1939 г. Във Варна тържествено е осветен новозакупения от БТПД параход „Шипка”. На скромното тържество са поканени заселилите се във Варна и Бургас участници в боевете на легендарния връх Шипка по време на Освободителната война 1877 – 1878 г. „Шипка” е 13-тият плавателен съд, закупен от БТПД. Имал е водоизместване 3010 тона, дължина – 98,05 метра, ширина – 13,50 метра, а парната му машина с мощност 1600 к.с. осигурявала скорост от 12 възла. 

параход „Шипка”

15 януари 1975 г. В Ленинград се вдига тържествено знамето над 15 540-тонният моторен танкер „Велека”, построен в Балтийския корабостроителен завод за Параходство БМФ. Корабът извършва първите си рейсове извършва под командването на капитан Иван Кръстев и главния механик Петко Тахрилов.

моторен танкер „Велека”

15 януари 1976 г. В Ленинград е вдигнат флага над втория от серията 15 540-тонни танкери за БМФ „Резвая”. Корабът е приет от екипаж под ръководството на капитан Петко Кордов и главен механик Рудин Гърдев. 

танкер „Резвая”

14 януари 1701 г. Руският император Петър І издава указ за откриване в Москва на първото в Русия морско училище – Школата „Математические и навигацкие, тоесть мореходных хитростью искуств учения”. То е и едно от първите в света технически училища.

14 януари 1909 г. Умира Зиновий Петрович Рожественски – руски морски офицер, вицеадмирал (1904 г.), генерал-адютант (1904 г.). Завършва Морско училище (1870 г.) и Михайловската артилерийска академия (1873 г.). Участвува в Руско-турската война (1877-1878 г.). Заедно със С. О. Макаров (също бъдещ адмирал) създават минното оръжие и миноносците като бойни кораби и ги използват във войната (1877 г.). Рожественски е един от създателите на българската военна флотилия в Русе. След войната служи в Балтийския флот. Началник е на Главния морски щаб (1903 г.). Командващ на Втора Тихоокеанска ескадра (от април 1904 г.), извършила поход от октомври 1904 г. до май 1905 г. В Цушимското сражение (1905 г.) действа твърде пасивно, което е една от причините за разгрома на Втора Тихоокеанска ескадра. В сражението е ранен тежко и пленен от японците. След завръщането в Русия е съден от военноморски съд, оправдан и пенсиониран (1906 г.).

Зиновий Петрович Рожественский

14 януари 1917 г. Японският броненосен крайцер Tsukuba потънал в Йокосука след взрив в носовите погреби. Загинали 305 японски моряци.

крайцер "Tsukuba"

14 януари 1940 г. След 812 денонощия приключва самотния дрейф на ледоразбивача Георгий Седов в неизследваните дотогава пространства на Северния ледовит океан. Наблюденията над Арктика през този невероятен преход във високите северни ширини се оказват особено ценни. „Седов” стига до 85º с.ш. – два пъти по-далеч от дрейфуващата станция „Северен полюс-1” и два и половина пъти по-далеч от легендарния „Фрам”.

Издадената по случая марка

14 януари 1966 г. Край Готска-Санде в условия на тежък щорм потънал финландският кораб Kuutsalo. Причина за катастрофата била разместване на товара (тухли). 17 човека от екипажа били спасени, но капитанът и неговият старши помощник, които останали на борда на „Куутсало”, загинали по време на преобръщането на кораба. Той бил построен през 1955 г. Вместимостта му била 1250 брт.

13 януари 1720 г. Руският император Петър І утвърждава новия морски устав за руските военни кораби. Той е съставен въз основа на чужди законови актове, но отчита и руския боен опит, особено придобития по време на Северната война (1700 – 1721 г.) За разлика от европейските морски устави, руският устав категорично забранявал на военния флот да извършва търговска дейност и да превозва търговски стоки.

император Петър І

13 януари 1892 г. Английският параход Namchow загинал на подводни рифове в Китайско море. Броят на жертвите достигнал 414 човека.

13 януари 1909 г. Експедицията на Ърнест Хенри Шекълтън достигнала до 88° 23' ю.ш., т.е. само на 178 км от Южния полюс, но привършила провизиите била принудена да се върне обратно. 

13 януари 1919 г. Умира капитан-лейтенант Георги Антонов. Възпитаник на минните класове в Кронщат, Русия, той един от видните строители на българския военноморски флот. Бил е началник на Машинното училище във Варна, началник на минната отбрана на беломорския ни бряг по време на Първата световна война, командир на миноносец и на група миноносци в Черноморския флот, заместник-началник на Подвижната отбрана, комендант на пристанище Кюстенджа, където го заварва смъртта след кратко боледуване от петнист тиф. Георги Антонов е един от първите радетели за създаването на БНМС. На популяризирането на тази идея сред българското морячество и обществеността посвещава много от статиите си.

13 януари 1925 г. Край нос Код (Източното крайбрежие на САЩ) заседнала американската подводница S-19 . Опитите да я снемат оттам с помощта на влекач и два стражеви кораба на бреговата охрана продължили до 18 януари, като в резултат от действията на спасителите подводницата получила крен от 35°. Едва на петия ден, когато с работата се заели влекачи на частно спасително дружество, операцията се увенчала с успех и S-19 била провлачена до Бостън за ремонт. За снемането й от плитчината флотът заплатил $200 хил., а още около 100 хил. били дадени за ремонт.

13 януари 1972 г. (петък) В Одеския залив, в условията на лоша видимост и ниски температури, се сблъскват българският танкер „Лом” и съветският сухотоварен кораб „Моздок”. Загиват 8 български моряци и булката на третия помощник-капитан, която е с младоженеца на сватбен рейс.
 

12 януари 1765 г. Експедицията на английския мореплавател Джон Байрон достига до островите Себолд в Атлантическия океан. Те били наречени така по името на своя откривател – холандския мореплавател Себолд ди Верт, който пръв се натъкнал на тях в 1528 г.

Джон Байрон

В съответствие с тогавашната практика Байрон извършил официалното му присъединяване към Англия под името Фолклендски острови, с което название са известни и днес.

12 януари 1868 г. Американският пътнически параход Chicago, собственост на компанията Гийон лайн, претърпял крушение близо до пристанище Куинстаун, Ирландия. За щастие нямало загинали, но корабът конструктивно бил загубен.

12 януари 1876 г. В Сан Франциско е роден Джек Лондон – един от най-ярките писатели на Америка от края на ХІХ и началото на ХХ век.

Джек Лондон

Утвърждава се като един от най-големите световни маринисти – автор на романите „Мартин Идън”, „Морският вълк”, на сборниците разкази „Жажда за живот”, „Южноокеански разкази” и др., привлекли към морските простори стотици хиляди младежи от цял свят.

12 януари 1920 г. Френският пътнически лайнер Afrique, пътуващ от Бордо за Дакар, се сблъскал на 50 мили от Ла Рошел с плаващия фар Рош Бон. Загинали 564 човека.

пътнически лайнер "Afrique"

12 януари 1950 г. Английската подводница Truculent завършила преоборудването си в корабостроителницата в Чатъм и на 12 януари излязла в морето за изпитания. Освен екипажа на борда й се намирали 18 работници от корабостроителницата. Завършвайки изпитанията, подводницата взела курс към базата си в Шиърнес. Около 19:00 часа отпред били забелязани светлините на някакъв кораб. Това бил малкият шведски танкер „Дайвина”. „Truculent” не можела да завие надясно, както е по правилата, тъй като тя би изскочила на брега. Командирът й решил, че корабът стои на котва. В края на краищата корабът се движел на насрещен курс и в 19:05 протаранил подводницата, която потънала в течение на няколко секунди. Петима човека, в това число и командирът, били изхвърлени зад борда и вдигнати от превминаващият наблизо холандски кораб „Алмдийк”, а „Дайвина” спасила 10. От 75 човека, намиращи се на борда на подводницата, 40 успели да изплуват на повърхността, но само 15 от тях били спасени. Самата подводница била вдигната по-късно и нарязана за скрап.

подводница "Truculent"

12 януари 1970 г. Открито е новото пристанище на град Балчик.

Пристанище Балчик

12 януари 1974 г. На остров Касадо, Япония, тържествено е вдигнат родният трибагреник над новопостроения 75 000-тонен танкер „Места”. Ръководството на кораба е предадено на капитан Иван Пашунков и главния механик Георги Торуджийски.
 

11 януари 1866 г. Английският пътнически параход London, който пътувал от Англия за Мелбърн с 236 човека пътници и екипаж, потънал по време на буря в Бискайския залив. Загинали 220 човека.

камбаната на "London"

11 януари 1907 г. В Шербур потънала френската подводница Algerien (Q12). Привечер, около 17,00 часа, от застаналата на кея подводница слязъл целият екипаж и изоставената подводница постепенно се напълнила с вода. Не успели да установят откъде е навлязла водата. Когато полуотвореният входен палубен люк достигнал морското ниво, подводницата стремително потънала.

подводница "Algerien" (Q12)

11 януари 1911 г. Руският параход Русь потънал по време на щорм в Черно море. Загинали 172 човека. 

11 януари 1941 г. 12 германски бомбардировача Ju-87R излетeли за да атакуват югоизточно от Малта отряд английски кораби, пътуващи към Александрия. Самолетите, действащи на предела на радиуса си на действие, заварили англичаните неподготвени за тази атака. Атакувайки ги от страната на слънцето, пилотите постигнали три преки попадения в крайцера Southampton. Още една 250-кг бомба попаднала в крайцера "Gloucester", но пробивайки пет палуби, тя така и не се взривила. "Southampton" получил толкова тежки повреди, че в 22:00 часа бил изоставен от екипажа си и потопен с три торпеда, изстреляни от крайцера "Орион".

крайцер "Southampton"

11 януари 1965 г. По време на боен патрул в Средиземно море американският ракетоносец Ethan Allen SSBN 608, плаващ под перископ, се сблъскал с товарния кораб „Октейвиън”.

подводен ракетоносец "Ethan Allen" SSBN 608

11 януари 2000 г. Италианската телевизия RAI и BBC правят нескопосан опит да натопят Варна в международен морски скандал. Двете медии твърдят, че на 6 ноември 1999 г. варненската Морска администрация е издала сертификат за годност на потъналия на 12 декември с.г. пред френския бряг танкер „Ерика”. Много бързо обаче става ясно, че сертификатът наистина е издаден във Варна, но от италианския корабен регистър РИНА.

танкер „Ерика”

10 януари 1821 г. Руската антарктическа експедиция на Фадей Фадеевич Белинсхаузен открила край Антарктида остров с височина 1280 м над морското равнище и му дала името на руския император Петър І.

Фадей Белинсхаузен

10 януари 1900 г. В корабостроителницата A.G. Vulcan Stettin, Германия, е спуснат на вода носителят на Синята лента на Атлантика “Deutschland”.

Лайнер "Deutschland"

Първият си рейс от Хамбург до Ню Йорк корабът извършва от 4 до 12 юли с.г., като по време на него спечелва престижната награда. По-късно, през 1910 - 1911 г. е преоборудван в круизен лайнер и е преименуван на "Victoria Luise". 

Лайнер "Victoria Luise "

По време на Първата световна война е преоборудван в спомагателен крайцер. След нея не попада в числото на репарациите и остава германска собственост. През 1920 - 1921 г. отново му е върнато старото предназначение, ремонтиран е във AG Vulcan, и е преименуван на "Hansa". Бракуван е през 1925 г.

10 януари 1924 г. По време на големи военни маневри при изплаване на повърхността загинала английската подводница L-24. Вероятно нейният командир не е бил особено внимателен при огледа на надводното пространство и не забелязал приближаващия се линкор „Resolution”. Линкорът се движел последен в килватерната колона от линейни кораби и при сблъскването разрязал на две корпуса на L-24. На „Резолюшън” усетили доста силен удар в подводно препятствие и съобщили за възможно сблъскване с подводница. Едва след няколко дни водолази открили L-24 на дълбочина 55 м. Адмиралтейството сметнало за нецелесъобразно да я изважда на повърхността.

10 януари 1966 г. По време на рейс Норфолк – Ванкувър – Испания в условията на тежък щорм на испанския зърновоз Monte Palomares се разместил товарът от зърно. Корабът получил крен от 30º. Аварията се случила на около 840 мили източно от Бермудския триъгълник. Три часа след първото съобщение за възникването на опасния крен капитанът заповядал кораба да се изостави. Изминал още около час докато в района на аварията долетят самолети на Бреговата охрана на САЩ. Обаче нито корабът, нито екипажът били открити. Само дошлите спасителни съдове след обстойно претърсване открили и спасили шестима човека от 38-членния екипаж на „Монте Паломарес”. По техните думи корабът потънал малко след като бил изоставен. „Монте Паломарес” бил построен през 1961 г., а тонажът му бил 6000 брт.

зърновоз "Monte Palomares"

10 януари 1970 г. Влиза в експлоатация 100-тонният плаващ кран „Гигант” на пристанищния комплекс Варна.
 

9 януари 1735 г. В Мифорд, графство Стафордшир, е роден Джон Джарвис. Постъпва като доброволец във флота през 1749 г., през 1755 г. е произведен в звание лейтенант. Участва във войната срещу въстаналите колонии на Северна Америка през 1775 – 1783 г., командва британския флот действащ срещу Франция и Испания в Западна Индия (1793 – 1795 г.) и Средиземно море (1796 – 1799 г.). През февруари разбива превъзхождащите сили на испанския флот при нос Сен Винсенти, за което е удостоен с графска титла Сен Винсент. През 1800 – 1801 г. и 1806 – 1807 г. командва флота на Метрополията в Ла Манш. От 1807 г. е в оставка. От 1821 г. е адмирал. Умира в Рочетс, Есекс, на 14 март 1823 г.

Джон Джарвис

9 януари 1881 г. С циркуляр №7 военното министерство на Княжество България постановило създаването на Машинна школа към Флотилията и морска част в Русе. С това се поставяло началото на морското образование в България.

9 януари 1942 г. Френският параход La Mociciere по време на буря край Балеарските острови се разчупва на две части. Загиват 290 човека.

9 януари 1945 г. По време на битката за Филипините в поддържащия оперативното съединение на вицеадмирал Олдендорф линеен кораб BB.45 Colorado попаднал снаряд, който извадил от строя голям брой хора на ходовия мостик и постовете за наблюдение за въздушното пространство и зенитния огън. Между облетите с кръв отломки от това, което секунда преди това били прибори за управление на стрелбата, били изброени 18 трупа, а 51 човека били ранени. По-късно било установено, че това бил 127-мм "подарък" от един от своите кораби. Боеспособността на линейния кораб била чувствително загубена. "Колорадо" обаче останал в строя, оказвайки поддръжка на войските до 14 февруари, когато отишъл до Улити очаквайки ново назначение.

9 януари 1968 г. В Триест, Италия, тържествено се вдига българското знаме над новопостроения тук танкер „Росица” с товароподемност 3050 тона. Ръководството на кораба е поверено на капитан Кирил Фортунов и главния механик Петър Чернев.
 

8 януари 1324 г. Във Венеция умира големият пътешественик Марко Поло. Роден е през 1254 г. През 1271 г, едва 17-годишен, взема участие във второто пътешествие на баща си Николо и чичо си Матео до владенията на монголския хан Кублай. В Пекин Марко Поло става доверено лице на хана и негов пратеник в провинциите на огромната му империя. Изучава отблизо живота, порядките, културата и занаятите в тази напълно непозната за европейците страна. През 1292 г. съпровожда по море до Персия бъдещата съпруга на персийския цар Аргон. В Персия научава за смъртта на своя покровител Кублай и заедно с баща си и чичо си се завръща във Венеция след 24-годишно отсъствие. През 1298 г., като капитан на венецианска бойна галера, е пленен по време на битка от генуезците и хвърлен в затвора. Там престоява една година. Диктува на друг пленник – Рустичано от Пиза, спомени и описание за пътешествието до Китай. Разказите ми изглеждали толкова невероятни, че съвременниците му не можели да повярват в тяхната достоверност. Въпреки неточностите, каквито действително имало, те обаче са едни от най-ценните средновековни документи за Китай.

Марко Поло

8 януари 1975 г. При швартовка във военноморската база Норфолк американската атомна подводница Finback SSN-670 (серия Sturgeon) се сблъскала със спасителния кораб "Киттиуейк" с водоизместване 1650 т.

подводница Finback SSN-670 (Sturgeon)

8 януари 2001 г. Институтът по рибни ресурси – Варна и Институтът по сладководно рибарство – Пловдив, се преобразуват по решение 270 на Министерския съвет от 15 декември 2000 г. в Институт по рибарство и аквакултури със седалище Варна.

8 януари 2005 г. Американската подводница San Francisco SSN-711 (серия Los Angeles), извършвайки преход до Австралия, заседнала на плитчина на около 350 мили южно от базата си, разположена на остров Гуам. В момента на сблъсъка подводницата се движела със скорост от 30 възела. Съгласно показанията на приборите дъното се намирало на 120 метра под кила й.

При сблъсъка 24 военнослужещи получили наранявания, основно разкъсни рани и счупвания. По-късно станало известно, че един от моряците е починал от получените рани, а още няколко се намират в критично състояние. Самата подводница получила незначителни повреди в носовата част на здравия корпус, останала на вода и още на 10 януари се завърнала в базата си Епра Харбър на остров Гуам.

Американската подводница San Francisco SSN-711 (Los Angeles) след аварията

катедралата на град Севиля

7 януари 1904 г. Компанията "Маркони" установила радиосигнал - призив за помощ: CQD. Две години по-късно той е заменен от SOS. 

7 януари 1962 г. На 6 мили югоизточно от Дувър, по време на гъста мъгла, югославският параход Сабак (2811 peг. т), пътуващ от Плос към Ротердам с товар от боксит се сблъскал с английския моторен кораб "Дорингтън Касл" (6223 peг. т). Югославският кораб, след като получил пробойна в левия борд, потънал след 5 минути. Шлюпките, спуснати от английския кораб и от трите дошли на помощ други кораби, успели да спасят само петима човека от 33-членния екипаж.

6 януари 1501 г. Експедицията на Америго Веспучи открила на източното крайбрежие на Южна Америка залива Ангра душ Раиш.

Америго Веспучи

6 януари 1901 г. Параходът India, който бил построен през 1881 г. бил видян за последен път на тази дата, когато напускал пристанище Сагриш, Португалия. Двувинтовият 1500-тонен кораб бил построен за Кар Лайн и обслужвал линията Хамбург - Ню Йорк. След напускането на португалското пристанище повече никой не чул нищо за него.

6 януари 1915 г. За първи път хидроплан Friedrichshafen FF29a бил спуснат от палубата на германската подводница U-12 и излетял в небето.

хидроплан Friedrichshafen FF29a

5 януари 1535 г. Франсиско Писаро – най-големият испански конквистадор, основава селището Лима – днешната столица на Перу. Недалеч от него испанците изграждат и Каляо – пристанището на Лима.

Франсиско Писаро

5 януари 1901 г. Параходът India бил видян за последен път на тази дата, когато напускал пристанище Сагриш, Португалия. Двувинтовият 1500-тонен кораб бил построен през 1881 г. за компанията „Кар Лайн” и обслужвал линията Хамбург – Ню Йорк. При строежа му бил устроен да превозва 500 пътници в трета класа. 1-ва и 2-ра класа нямал. След напускането на португалското пристанище повече никой не чул нищо за него.

5 януари 1993 г. Край Шетландките острови се разчупил на две либерийския танкер Браер. 85 000 тона нефт се излели в морето.

танкер "Braer"

4 януари 1852 г. Британския параход Amazon загинал при пожар в Бискайския залив на път за Америка. Броят на жертвите надвишил 100 човека.

параход "Amazon"

4 януари 1917 г. При излизане от Порт Саид с английски конвой, за да продължи към Колския залив, в Средиземно море попаднал на мина, поставена от германската подводница U-73, руският броненосец Пересвет. От детонацията на боеприпасите корабът се взривил, пребърнал се и потънал. 

броненосец "Пересвет"

4 януари 1963 г. Край остров Сент Мартин (от групата острови Сили) била намерена повредена моторна спасителна лодка от английския товарен кораб Ардари, изчезнал безследно в края на декември 1962 г.

4 януари 1971 г. През нощта в Средиземно море неизвестен товарен кораб протаранил френския ветроход Жул Себастиян. Ветроходът носел всички необходими светлини. По чудо оцелелият екипаж заявил, че таранилият ги кораб се скрил в тъмнината, без да им окаже помощ.
 

3 януари 1790 г. Недалеч от устието на река Сена потънала френската фрегата „Телемак”, натоварена с част от съкровищата на френската кралица Мария Антоанета. На морското дъно се оказали злато, сребро, брилянти, рубини и изумруди за няколко милиарда франка.

кралица Мария Антоанета

3 януари 1820 г. Руската антарктическа експедиция под ръководството на Фадей Фадеевич Белинсхаузен достигнала до най-близкия до полюса къс земя, открит още от Джеймс Кук - две малки скалисти островчета. От уважение към великия английски мореплавател Белинсхаузен запазил името, което Кук им е дал – Южни Сандвичеви острови. Англичаните върнали жеста 10 години по-късно. Тяхната експедиция с кораба „Дискавъри” открила третия остров от групата и им дала името Белинсхаузен. 

Островите, открити от Белинсхаузен и Лазарев са подчертани

3 януари 1900 г. Новата британска кралска яхта „Виктория и Алберт” заседнала на излизане от Пембрукския док, а след това се преобърнала с кила нагоре. 

заседналата яхта "Victoria and Albert III"

3 януари 1943 г. Британски бойни плувци заложили мина под дъното на италиански крайцер „Ulpio Traiano”, стоящ в пристанище Палермо. Взривът разкъсал крайцера на две части, които почти веднага потънали. 

3 януари 1975 г. Във Варна тържествено е вдигнато българското знаме на 13 500-тонен моторен кораб „Христо Ботев”, построен в Херсон за Параходство БМФ.

Моторен кораб "Христо Ботев"

2 януари 1795 г. Френската армия под командването на генерал Бонапарт пленява в река Тексел на едноименния остров от Западните Фризийски острови скованата там от ледовете холандска флота.

генерал Бонапарт

2 януари 1890 г. Английският пътнически параход "Persia" се разбил на подводна скала край остров Корсика. Загинали 130 човека. 

2 януари 1899 г. В гр. Белфаст, Северна Ирландия, 50 000 души наблюдавали спускането на вода на парахода „Oceanic”.

Параход "Oceanic"

1 януари 1880 г. В Русе, в семейство на търговци на кожи, е роден Васил Евтимов Филев (Барбата). Преди Освобождението бланки с щемпела на „Братя Василеви” са използвани от Ангел Кънчев за прикритие на комитетската кореспонденция с Гюргево. Като ученик В. Филев си построява лодка, но не след дълго е принуден да я насече и по главната русенска улица да превози до дома си „дъските за огрев”. Този демонстративен акт на отказ от водата имал за цел да успокои преждевременно овдовялата му майка (по-големият й син също се удавил в Дунава). Но вместо да продължи семейната традиция, през 1898 г. В. Филев заминава за Русия, за да постъпи в Мореходното училище „Император Николай ІІ” в Херсон (по- късно в Николаев). След завършването му през 1902 г. една година практикува на руските кораби „Лорд Байрон”, „Болгария” и „Три аделфи”.

1 януари 1889 г. Базираната в Русе Българска дунавска флотилия и Морската част във Варна се обединяват във Военен флот с управление във Варна. За началник е назначен французинът капитан ІІ ранг Пол Пишон. Негов заместник става командирът на Дунавската флотилия капитан-лейтенант Васил Хитров.

1 януари 1901 г. Снабденият с радиостанция белгийски пощенски параход "Принцеса Климентин" изпратил по радиото молба да се помогне на барка „Медора”, който бил заседнал на плитчина. След няколко месеца самият кораб „Принцеса Климентин” се заблудил в мъгла и успешно използвал радиото, за да уточни мястото си на картата.

1 януари 1912 г. Влиза в сила ново "Положение за устройството и управлението на флота". Въз основа на него се формира "Учебна част на флота", в която влизат Машинното училище и новосъздадените Морски специални школи във Варна. Възстановява се и длъжността "началник-щаб".

1 януари 1919 г. Английската парна яхта „lolaire” потънала край бреговете на Шотландия. От 300 човека екипаж се спасили едва 30.

Английската парна кралска яхта "lolaire"

Мемориална плоча

1 януари 1926 г. Започнала дейността си Държавната пилотска служба в българските пристанища.

1 януари 1980 г. Тим Севърин започва да строи копие на кораб от времето на Синдбад Мореплавателя. Според приказките на Шехерезада с такъв кораб Синдбад преплавал Тихия океан. За строежа Севърин избрал малкото пристанище Сур, в Оман, и изразходвал 140 м² дървен материал. Корабът бил дълъг 25 м. Севърин му дал името „Сохор” – някогашен най-процъфтяващ пристанищен град на Оман.