25 юни 1503 г. Четвъртата експедиция на Христофор Колумб, след като дълго се лутала край бреговете на Централна Америка, се озовала при земя, която Адмиралът нарекъл Сант Яго (дн. Ямайка). Почти парализиран от артрит, разсипан от малария, полуослепял, Колумб бил принуден да моли губернатора на Еспаньола (дн. Хаити) да му даде кораб, с който да се върне в Испания. Великият мореплавател трябвало да чака цяла година, за да получи неговото благоволение.

25 юни 1997 г. Умира Жак-Ив Кусто – една от легендите на ХХ век. Моряк, океанограф, писател, кинодокументалист, той беше неизтощим поборник за опазване на планетата Земя. Затова го наричаха Капитан Планета. Роден е на 10 юни 1910 г. в градчето Сент Андре дьо Кюзбак край Бордо. През 1930 г. постъпва в престижната френска Морска академия и става курсант във висшето училище за морска авиация. През 1943 г. извършва първото си подводно спускане с акваланга, който създава съвместно с инж. Емил Ганян. През 1950 г. закупува „Калипсо” – стар английски миночистач, и го прави научноизследователски кораб на Океанографския институт в Монако, на който е директор от 1957 г. Осъществява няколко експедиции, една от които – през Червено море, Индийския, Атлантическия и Тихия океан – продължава три години. През 1962 г. създава първата в света подводна обитаема лаборатория „Диоген”. През 1988 г. подема кампания за превръщането на Антарктида в „национален парк на планетата”. Беше един от най-големите популяризатори на подводния свят. Създаде телевизионния сериал „Подводния свят на Жак-Ив Кусто”, филмите „Светът на мълчанието”, „Свят без слънце”, „Златната риба” и др. Даде голям научен принос в съставянето на 20-томната „Енциклопедия на океаните” и научно популярната серия Одисей.

Жак-Ив Кусто

24 юни 1552 г. Португалският кораб „Сао Жуао” се блъска в брега на о. Рождество от архипелага Кирибати в Тихия океан. Загиват 100 души, а от 500-те, които стигат до брега, оцеляват само 25.

24 юни 1821 г. Завършва околосветското плаване на Фадей Фадеевич Белинсхаузен и Михаил Петрович Лазарев с корабите „Восток” и „Мирний”. По време на тази експедиция руските мореплаватели откриват Антарктида и 29 острова, непознати дотогава.

24 юни 1915 г. При отблъскване от кея на река Чикаго заради претоварване се преобърнал американският екскурзионен параход Eastland. Загинали 844 човека.

параход "Eastland"

24 юни 1960 г. Американският товарен кораб Green Bay се сблъскал с плаващия фар „Амброз”. Фарът потънал само след няколко минути, а екипажът му едва успял да се спаси на гумена лодка.

24 юни 1983 г. В резултат на погрешни действия на экипажа на съветската подводница K-429 (пр. 670 Скат Charlie I ) потънала на дълбочина 39 м на полигона за бойна подготовка в бухтата Саранная (близо до бреговете на Камчатка). Загинали 16 човека.

23 юни 1596 г. Бившият португалски наемник в Индия Корнелис ван Хаутман стига до о. Ява начело на първата холандска търговска експедиция, подготвена от компанията Дружество за далечните страни”. Той поставя началото на холандското проникване в Индонезия, пътя за който португалците ревниво пазели. Куриозното е, че тази тайна Хаутман научил, докато лежал в затвора в Лисабон заради дългове.

23 юни 1773 г. В морски бой при Балаклава (Кримския полуостров) два руски кораба – „Корона” и „Таганрог”, въоръжени с 32 оръдия разгромили решително турска ескадра, която се състояла от два големи кораба с по 52 оръдия всеки и два хебеса с 50 оръдия. Руснаците били командвани от опитния холандец, капитан І ранг Йохан Хенрих ван Кинсберген (Jan Hendrik van Kinsbergen). Възхитен от храбростта на руските моряци, той написал следните показателни думи в мемоарите си: „С такива юнаци аз можех да изгоня и самия дявол от ада.”

капитан І ранг Ян Хенрих ван Кинсберген

23 юни 1906 г. В корабостроителницата „Уилям Беардмор” в Шотландия е спуснат на вода английският пре-дреднаут Agamemnon. Корабът активно участва в операциите на английския флот в Средиземно море по време на Първата световна война. През 1918 г. на борда му е подписана капитулацията на Отоманската империя.

пре-дреднаут Agamemnon

23 юни 1952 г. В корабостроителницата Нюпорт Нюс е спуснат на вода последният от лайнерите, носители на наградата „Синята лента на Атлантика” – United States. Още при първия си рейс той изминава разстоянието от Ню Йорк до Англия за три денонощия, десет часа и тридесет минути със средна скоросът 35,59 възела. - видео

23 юни 1961 г. Подписан е международният договор за Антарктида, според който цялата територия на ледения континент е обявена за свободна за изследвания на всяка страна, желаеща.

картата на Антарктида

22 юни 1497 г. Джон Кабот (Giovanni Caboto) достига южния бряг на полуостров Лабрадор по времето на първото си плаване към Канада. Той е вероятно първият европеец, който само 5 години след Колумб достига американския бряг.

Джон Кабот

22 юни 1611 г. Моряците от експедицията на английския мореплавател Хенри Хъдсън (Henry Hudson), недоволни от лишенията и дългия престой край заледените брегове на Северна Америка, се разбунтуват. Те изоставили Хъдсън, Сина му и седем моряци – негови привърженици, в лодка насред залива, който днес носи неговото име. По-нататъшната му съдба е неизвестна. Единственият оцелял офицер от експедицията – щурманът Робърт Байлът, успява да върне кораба с разбунтувания екипаж обратно в Англия.

Хенри Хъдсън

22 юни 1758 г. Роден е Джордж Ванкувър (George Vancouver), известен английски мореплавател и изследовател. Участвал е във втората и третата експедиция на Джеймс Кук. В периода 1790 - 1795 г. осъществява самостоятелна околосветска експедиция, по време на която пръв достига северозападните американски брегове, които подробно изследва. Картира южното крайбрежие на Австралия и остров Тасмания и ги обявява за владения на Англия. Изследва Хавайските острови и проучва цялото тихоокеанско крайбрежие на Северна Америка - от Калифорния до Аляска. Умира на 10 май 1798 г. в Питершем, Великобритания.

Джордж Ванкувър

22 юни 1893 г. Британският кулов броненосец Victoria по време на маневри в Средиземно море близо до Триполи бил протаранен заради грешка на флагмана адмирал Трайън от броненосеца Camperdown. 15 минути след сблъсъка „Виктория” потънал. Загинали 321 английски моряци, включително и адмирал Чарлз Трайън.

броненосец "Victoria"

броненосец " Camperdown"

22 юни 1915 г. След инцидент под водата край река Емс потънала германската подводница U-30. Загинали 33-а човека от 35-членния екипаж. По-късно подводницата била извадена, ремонтирана и отново вкарана в строя. В остатъка на І световна война тя успяла да потопи 27 вражески кораба, докато на 22 ноември 1918 г. капитулирала. Впоследствие била предадена за нарязване.

подводница U-30

22 юни 1936 г. В Монтрьо, Швейцария, започва работа Международната конференция, която изработва (до 21 юли с.г.) нова Конвенция за режима на Черноморските проливи Боисфора и Дарданелите. Като представител на България в нейната работа участва контраадмирал Иван Вариклечков. На 20 юли е подписана конвенция, която отменя условията на Севърския мирен договор от 10 август 1920 г. и на Конвенцията за режима на Черноморските проливи, приета в Лозана, Швейцария, на 24 юли 1923 г. Според тези конвенции Проливите са поставении под управлението на специална комисия, която е напълно независима от Турция, има свой флаг и администрация и на практика осигурява контрола на Англия над Черно море, Босфора и Дарданелите. С новото споразумение Турция си връща суверенитета над Проливите заедно с правото да ги въоръжава и отбранява. На търговското корабоплаване се осигурява пълна свобода както в мирно, така и във военно време, ако Турция не воюва, като на черноморските държави са дадени редица предимства. Така наприимер предварителният срок, в който те трябва да уведомят Турция, че техни военни кораби ще минат през Проливите, е 8 денонощия, а за нечерноморските държави – 15 денонощия. Различни били и условията по отношение на класа, тонажа и срока на пребиваване на военните кораби на двете групи държави. Нечерноморските държави можели да въведат в Черно море кораби с общ тонаж 30 000 тона, но едновременно пребиваващите чуждестранни (извънчерноморски) кораби не можели да надхвърлят 45 000 тона общо водоизместване. Подводниците могат да влизат в Проливите само през деня и само в надводно състояние. Когато Турция се явява воюваща страна, преминаването на чужди военни кораби става по нейна преценка. Конференцията в Монтрьо слага началото на ревизията на мирните договори, с които приключва Първата световна война.

22 юни 1941г. Започва операция "Барбароса"- нацистка Германия нахлува в СССР.

22 юни 1984 г. На вода е спусната най-голямата яхта в света – Абдул Азис, построена от датските корабостроители за краля на Саудитска Арабия. Дължината на яхтата е 147 м, а стойността й – повече от 100 млн. долара.

яхтата "PrinceAbdul Aziz"

21 юни 1764 г. Английският мореплавател Джон Байрон (John Byron) отплавал от Лондон с корабите „Дофин” и „Тамар”. Експедицията му имала за задача да уточни координатите на редица острови в Тихия океан, вече открити от французите, и официално да ги обяви за английски владения. Байрон, който се славел като голям неудачник, и този път останал верен на себе си. Още при излизането от Темза флагманския кораб „Дофин” ударил дъното си в плитчина и експедицията се отправила към Плимут за ремонт, преди още да е започнала истинското си плаване.

Джон Байрон

21 юни 1901 г. От Кронщат отплава мощният руски ледоразбивач „Ермак” под командването на Степан Осипович Макаров. Въпреки много тежките ледови условия в това плаване той успява да стигне два пъти до Земя Франц Йосиф и до северозападния бряг на Нова Земя.

ледоразбивач „Ермак”

Степан Осипович Макаров

21 юни 1921 г. 11 000-тонният въглевоз „Юпитер” е преустроен в първия американски самолетоносач под името Ленгли. Той имал бордова писта, дълга 163 метра.

Langley (CV-1/AV-3)

21 юни 1961 г. В пристанище Нюкасъл е приет новозакупеният 12 234-тонен танкер „Арда”, построен през 1950 г. в Белфаст, Северна Ирландия. Пръв негов капитан е Славчо Рангелов, а гл. механик - Богдан Проданов.

21 юни 2001 г. За първи път кораб от българските ВМС посещава гръцката военноморска база Суда. Това е учебният кораб № 421 на ВВМУ „Н.Й. Вапцаров”, командван от капитан ІІ ранг Ангел Гърбузов. На борда му са 119 курсанти от специалностите „Корабоводене” и „Корабни машини и механизми”.

учебен кораб № 421

20 юни 1944 г. В хода на сражението за Марианските острови японският самолетоносач Hiyō получава две попадения от авиоторпеда, изтреляни от „Авинджъри” от авиогрупата на американския самолетоносач „Belleau Wood”. В резултат на започналия пожар и след серия вътрешни взривове, корабът загубва ход, и два часа след атаката потъва.

самолетоносач "Hiyō"

20 юни 1960 г. От борда на американската ядрена ракетна подводница George Washington (SSBN-598), намираща се на дълбочина 30 м, за първи път успешно стартира ракета Polaris A1 и прелита 1800 км.

пуск на ракета Polaris A1

19 юни 1518 г. Испанският мореплавател Хуан Грихалва (Juan de Grijalva) слиза на брега на полуостров Юкатан (Ср. Америка) и извършва традиционното присъединяване към владенията на Испания. Местните племенни главатари подаряват на испанския конквистадор много злато и бисери.

Хуан Грихалва

19 юни 1596 г. Холандските мореплаватели Якоб Хемскерк (Jacob van Heemskerk) и Вилем Баренц (Willem Barentsz) откриват о. Шпицберген. Откритието е направено случайно, при търсенето на Североизточния морски път, но има предположения, че Баренц е стигал до този остров още през 1586 г.

Якоб Хемскерк

Вилем Баренц

19 юни 1915 г. В корабостроителницата „Ню Йорк Навал Шипярд” в Бруклин бил спуснат на вода линейният кораб Arizona BB-39. Участвал в Първата световна война, неколкократно модернизиран, загинал по време на японското нападение над Пърл Харбър на 1 декември 1941 г. Днес корабът в полупотопено положение е мемориал на всички загинали в американската база в „Деня на позора”.

19 юни 1942 г. По време на патрул в района на остро Киска, Алеутските острови, поради лоша видимост и предпазливостта на командира да използва радара и ехолота американската подводница S-27 (SS-132) загубила ориентация и заседнала на плитчина. Всички опити в продължение на цяла нощ и на следващия ден сами да се снемат завършили без успех. Надигнал се щорм, вълните блъскали подводницата в камъните и скоро в здравия й корпус се образувала пробойна. Командирът, след като разбрал, че няма шансове да снеме подводницата, заповядал евакуация на екипажа, като предварително изпратил радиограма, в която обяснявал случилото се. С помощта на надувна лодка екипажът бил евакуиран на брега, откъдето след няколко дни бил извозен с водосамолети в Дъч Харбър. На 10 юли с.г. S-27 била унищожена с артилерийски огън от американски кораби, за да не попадне в ръцете на японците.

американска подводница S-27 (SS-132)

19 юни 1944 г.  На тази дата самолетоносачът "Дзуйкаку" (Щастливият жерав) е потопен с три торпеда от американската подводница "Cavalla". Загиват 1263 души.

19 юни 1950 г. В Одеса е сключен първият договор за социалистическо съревнование между българските търговски моряци и съветските пристанищни работници. Представители от екипажа на българския параход „Христо Смирненски” и одеските докери подписват договор за трудова надпревара и предсрочна обработка на кораба.

18 юни 1928 г. Изчезва безследно с хидроплана “Латам” норвежкият полярен изследовател Руал Амундсен (Roald Amundsen), покорителят на Южния полюс. Той излетял от Берген, Норвегия, за да търси катастрофиралата италианска експедиция на Умберто Нобиле. По-късно е установено, че “Латам” е потънал в Баренцово море.

18 юни 1929 г. Народното събрание на Царство България приело Закон за Морското училище. Той бил утвърден с указ 670 от 15 юли 1929 г. и публикуван в „Държавен вестник”, бр. 93 от 26 юли 1929 г. С него Морското машинно училище се реорганизирало в Морско училище за задоволяване нуждите на България с еднороден „корабоначалнически и ръководен технически персонал корабоплаването, техническите служби и морското въздухоплаване”. 

18 юни 1935 г. В Лондон било подписано немско-британско военно споразумение. С него Германия получила правото да изгражда военноморски флот, като спазва определени съотношения спрямо британския флот: 35:100 по общо водоизместване и за определени класове кораби и 45:100 за подводниците.

18 юни 1957 г. Близо до о. Ушант по време на гъста мъгла в 23 часа танкерът на гръцкия корабопритежател Аристотел Онасис "Стони Пойнт", натоварен с нефт от Сидон за Антверпен, се сблъсква с гръцкия м/к "Иоанис", натоварен с поташ. Възниква пожар, като пламъците обхващат и двата кораба. В огъня загиват 14 моряка, а много получават силни обгаряния. Танкерът изгаря напълно, а "Йоанис" е отбуксиран в пристанище Брест.

18 юни 1984 г. В Норвежко море, при завръщане от бойна служба в базата си на Колския полуостров на атомната подводница K-189 (Пр. 675 Echo II),  възниква пожар в осми отсек. Причина за пожара става възпламеняване на облеклото на старшинския състав от командата на електричарите. Пожарът се прехвърля и в съседния седми отсек. Загиват 13 души.

подводница K-189

17 юни 1281 г. Тайфун, наречен от японците „камикадзе” (божествен вятър), потопил флота на хан Кубилай, внук на Чингисхан, подготвен да завладее японските острови. От 3500 кораба над половината отишли на дъното.

17 юни 1579 г. Експедицията на Франсис Дрейк (Francis Drake) спряла при калифорнийския бряг на Северна Америка за ремонт на кораба „Златната кошута”. Дрейк нарекъл полуострова Нов Албион и го обявил за английско владение. 

17 юни 1883 г. В Санкт Петербург, в семейство на военен инженер е роден Лев Михайлович Га́ллер – виден съветски военноморски деец, адмирал. През 1905 г. завършва Морския кадетски корпус, а през 1912 г. – офицерски артилерийски класове. Участва в Първата световна война като флагмански артилерист на бригада линейни кораби и старши офицер на линейния кораб „Слава”. През 1917 г., като командир на ескадрения миноносец „Туркменец Ставропольский” преминава на страната на болшевиките. Участва в Ледовия поход на Балтийския флот. През 1918 – 1919 г. командва ескадрения миноносец „Мечеслав”, крайцер, началник щаб на отряда действащи кораби на Балтийско море. От 1919 г. – командир на линейния кораб „Андрей Первозванный”. През 1921 г. е началник на Минната дивизия, а след това началник щаб на морските сили на Балтийско море. През 1926 г. завършва академични курсове при Военноморската академия. От 1927 г. – командващ бригадата линейни кораби в Балтийско море. През 1932 г. е командващ Балтийския флот. През 1937 г. става заместник-началник на морските сили при Наркомата по отбрана на СССР. От 1938 г. е началник на Главния морски щаб. През 1940 г. е назначен за заместник нарком на ВМФ по въоръжението и корабостроенето. По време на Втората световна война ръководи разработката и строителството на нови кораби за флота. От 1947 г. е началник на Военноморската академия „А.Н. Крилов”. През 1948 г. е репресиран по фабрикувано дело (заедно с адмиралите Н.Г. Кузнецов, В.А. Алафузов и Г.А. Степанов). На 12 юли 1950 г. умира в затвора. През 1953 г., непосредствено след смъртта на Сталин, е реабилитиран.

Лев Михайлович Га́ллер

17 юни 1896 г. Английският пътнически параход Drummond Castle се разбива по време на щорм на подводни скали близо до Брест. Загиват повече от 250 човека.

17 юни 1921 г. Датският полярен изследовател Кнуд Йохан Виктор Расмусен (Knud Johan Victor Rasmussen) отплавал от Копенхаген за о. Гренландия и Северна Америка със задачата да осъществи петата експедиция „Туле” – да премине с шейни по леда целия Северозападен морски път. 

Кнуд Йохан Виктор Расмусен

17 юни 1937 г. В пристанище Картахена, Испания, се взривява линейният кораб Jaime I. "Най-вероятна причина за гибелта на Jaime I са: диверсия от страна на метежниците, които явно се стремят да унищожат този кораб, и небрежното отношение към боезапаса от страна на екипажа. Отсъствието на необходимата дисциплина и ред на кораба не изключват и едното и другото". Така отбелязва в своите записки очевидецът на трагедията, главният военноморски съветник в Испания и бъдещ нарком на Флота на СССР Н. Г. Кузнецов.

ледоразбивач "Красин"

16 юни 1955 г. Подводницата "Sidon"(P256), седейки край борда на плаващата база "Мейдстоун", се готвела да проведе изпитания на торпеда с водороден прекис. В 8,25 часа силен взрив разтърсва подводницата. От рубката излязло огромно кълбо дим и веднага била дадена заповед, да се напусне подводницата. В 8.45 тя потъва с диферент към носа. Във водата веднага са спуснати водолази, за да се изясни останали ли са живи дванадесетте човека, намиращи се на борда, но на почукванията никой не отговаря. На 24 юни подводницата е вдигната. През 1957 г. е отбуксирана в Портланд, където е използвана в качеството си на кораб-мишена и потопена на 14 юни.

подводница "Sidon"

15 юни 1502 г. По времето на четвъртото си плаване към новите земи Христофор Колумб (Cristoforo Colombo) открива о. Мартиника от архипелага Малки Антилски острови.

Христофор Колумб

15 юни 1792 г. Роден е Томас Мичъл (Thomas Livingstons Mitchell), английски изследовател на Австралия. По време на третото си пътешествие из този континент изследва източното му крайбрежие (дн. щат Виктория) и му дава името "Щастливата Австралия" заради красивата и плодородна земя. 

Томас Мичъл

15 юни 1904 г. Близо 1500 пътници се качили на борда на празнично украсения колесен параход „Генерал Слоукъм” в Ню Йорк за традиционния излет на германската общност по р. Хъдсън до Лонг Айлънд. Времето било чудесно и нищо не предвещавало разигралата се малко по-късно трагедия. Около 9,30 часа, при навлизането на парахода в теснините Дяволските врати, било установено, че в един от продоволствените му складове е избухнал пожар. Поради погрешни действия на моряците, вместо да бъде потушен, огънят се разраснал още повече и обхванал цялата дървена надстройка на главната палуба.
Капитанът Уилям ван Шайк опитал да изведе парахода до плитчините, но поради високата скорост, която поддържал, той се врязал с носа си в пясъка, а под кърмата му останала вода с дълбочина 4 м. Повечето пътници се струпали на горната палуба и под тежестта им тя рухнала. Паникьосаните хора започнали да скачат във водата, където се издавили. Притеклите се на помощ влекачи успели да спасят само малка част от пътниците, защото били принудени да се оттеглят, за да не станат и самите жертви на огъня. Около 10,30 часа същия ден от „Генерал Слоукъм” останал само обгорения димящ корпус. Загинали 1021 човека, предимно жени и деца.

колесен параход "General Slocum"

15 юни 1907 г. Започва Втората световна мирна конференция. Тя се провежда в Хага, Холандия, и продължава до 5 октомври. В състава на тричленната българска делегация като специалист по военноморските въпроси е включен началникът на българския военноморски флот капитан ІІ ранг Станчо Димитриев. Това е признание за качествата на известния ни морски офицер. На самата конференция Димитриев работи в състава на комисията по изучаване на международните морски въпроси.

15 юни 1910 г. От Англия отплавала с кораба „Тера нова” полярната експедиция, ръководена от Робърт Скот (Robert Scott). Целта й била да достигне Южния полюс, но била изпреварена от норвежката експедиция на Руал Амундсен. По обратния път от полюса към мястото, където ги очаквал корабът, Скот и придружаващите го загиват. 

кораба „Тера нова”

15 юни 1931 г. По време на щорм в Бискайския залив се преобръща с кила нагоре френският екскурзионен параход St. Philiber. Загиват над 500 човека.

15 юни 1939 г. По неустановени причини загинала при потапяне френската подводница Феникс. Загинал целият й екипаж.

15 юни 1978 г. Приет е идейният проект на работен катер пр. 160 с водоизместване 83 т. От този проект в КРЗ „Флотски арсенал” са построени шест броя за нуждите на ВМС.

катер пр. 160

15 юни 1980 г. От стапела на КРЗ „Флотски арсенал” слиза хидрографски катер пр. 612 за нуждите на ВМС.

катер пр. 612

14 юни 1257 г. Венециански пирати нападат и ограбват Месемврия.

14 юни 1666 г. При Дюнкерк става последното, решително сражение от прочутата Четиридневна битка на адмиралите между английския и холандския флот. Холандците, водени от адмирал Де Руйтер, нанасят съкрушително поражение на английския флот, воден от адмирал Мънк. Англичаните губят 17 кораба, дават 5000 убити и 3000 пленници. Холандците губят само 4 кораба и 2000 души. Четиридневната битка – най-голямата от ерата на ветроходите, е едно от най-тежките поражения на английския флот в цялата му история.

Четиридневната битка

14 юни 1783 г. Положен е основният камък на бъдещата морска крепост Севастопол. Това име й дава руската императрица Екатерина II (от гр. Себастос - свещен и полис - град, т.е. свещен град, достоен за преклонение). Идеята за построяването на града на брега на Ахтиарската бухта на Кримския полуостров дава големият пълководец А. В. Суворов. Още през 1778 г. като командир на Кримския корпус той изгражда на брега на залива първите укрепления. В следващите десетилетия голяма заслуга за развитието на Севастопол имат руските флотоводци М. П. Лазарев, Ушаков, Сенявин, Грейг, Бутаков. През 1854 - 1855 г., по време на Кримската война, под ръководството на адмирал П. С. Нахимов, градът се отбранява в продължение на 349 дни срещу обединената англо-френско-турска флота. През Втората световна война защитниците на Севастопол удържат напора на многократно превъзхождащите ги по численост германски войски в продължение на 250 дни.

14 юни 1838 г. Американският колесен параход “Pulaski”, пътувайки от Савана за Балтимор, загива край бреговете на Северна Каролина, поради взрив на парните котли. Загиват 140 човека. 

14 юни 1849 г. Американският емигрантски бриг "Чарс Бартлет", с вместимост около 400 рег. т, вдига котва от рейда Даунс (Англия) и поема към Америка. На кораба се намират 163 пътници, 14 членен екипаж и 450 т. генерален товар. На 27 юни в мъглата, когато бригът се намира в точка с координати 50°49' с.ш. и 29°30' з. д., върху него на пълен ход налита английската парна фрегата "Европа". Със своя форщевен тя удря брига в левия борд между мачтите почти под прав ъгъл. В това време повечето от пътниците на «Чарлс Бартлет» се намирали на горната палуба, и в момента на сблъсъка мнозина са убити. Бригът се задържа на вода едва 4 минути. Но неговият капитан (и собственик) Чарлс Бартлет успява да прескочи на палубата на "Европа", захвърляйки на произвола на съдбата кораба и пътниците. Английските моряци успяват да спасят едва 42 човека. "Европа", не получила никакви сериозни повреди, достига до пристанище. След 10 години. тя по същия начин изпраща на дъното край н. Рас пакетбота "Арабня".

14 юни 1905г. Начало на въстанието на броненосеца "Князь Потемкин Таврический".

14 юни 1931 г. По време на щорм в Бискайския залив се преобръща с кила нагоре френският екскурзионен параход St. Philibert. Загиват над 500 човека.

14 юни 1942 г. Германски Ju-88 атакували недалеч от Крит конвой, движещ се към Малта. В неговия състав имало 24 транспортни съдове, които били придружавани от общо около 40 бойни кораби от различни типове.
Транспортът „Батан” (Bhutan), с тонаж 6104 брт, получил три попадания и в течение на 20 минути потънал. В резултат на близки взривове повреди получил и транспортът „Потаро” (Potaro).

14 юни 1951 г. Два месеца след катастрофата на 30 мили северно от остров Гърнзи на дълбочина 85 м била открита английската подводница Ъфрей.

14 юни 1978 г. Във Варна вдига флаг 52 995-тонния кораб за насипни товари „България”, построен в Николаев (Украйна). Той е третият наш кораб с името "България". В първото му плаване го повежда отново екипът Живко Гавраилов - Здравко Янков.

м/к "България"

14 юни 1982 г. Аржентина капитулира пред Великобритания на Фолкландските острови, като така завършва 74-дневния конфликт между двете държави. Превзет е Порт Стенли, а командирът на гарнизона Марио Менендез подписва капитулацията. В резултат 9800 аржентински войници предават оръжието си. Спорът между двете страни за собствеността на Фолкландските острови започва още през 1826 г. с основаването на аржентинска колония там. През 1831 г. по-голямата част от заселниците са изгонени от британска експедиция, като на следващата година островът е под контрола на англичаните и е обявен за британски. В продължение на 74 дни Великобритания губи и печели отново правата върху териториите.

14 юни 2001 г. Общото събрание на акционерите на смесеното дружество „Български Лойд” решава да се преименува на „Германски Лойд – България” със седалище във Варна. Основни съдружници в него са Германски Лойд и Българския корабен регистър.

13 юни 1665 г. По време на Втората англо-холандска война английският флот, под командването на Йоркския херцог Джеймс (впоследствие крал Яков ІІ), разбива при Лоустофт (Lowestoft) холандския, който е командван от лейтенант-адмирал Якоб ван Васенаер Обдам.

битката при Лоустофт

13 юни 1838 г. В Манхайм, Германия, е роден Вилхелм Рейс – изследовател на Южна Америка. В периода 1858 – 1860 г изследвал Азорските и Канарските острови и остров Мадейра. От 1868 до 1876 г. предприел голяма експедиция в Колумбия, Еквадор и Перу, след което по течението на Амазонка стигнал до Бразилия. Починал на 29 септември 1908 г.

13 юни 1858 г. Американският колесен параход „Pennsylvania” бил разрушен от взрив на парния котел на р. Мисисипи близо до Мемфис. Загинали 160 човека. 

колесен пароход "Pennsylvania"

13 юни 1881 г. Смазан от ледовете на Северния Океан, потъва корабът на изследователя на Арктика Джордж Уошингтън де Лонг (George Washington DeLong) – „Жанета”. Екипажът се отправя по ледовете на юг към Сибир, за да се спаси от гибел.

подводници тип С

 13 юни 1913 г. Под командването на капитан-лейтенант Евстати Винаров отряд български военни моряци поставя минни заграждения пред беломорските пристанища Кавала и Порто Лагос. Те възпрепятстват гръцкия флот да води наблюдение и да обстрелва крайбрежието. Минните заграждения намаляват значително и опасността от стоварване на противников десант в тила на българската армия, действаща в Източна Тракия.

12 юни 1653 г. Състояла се решителната морска битка от първата англо-холандска война (Battle of the Gabbard). В нея англичаните за първи път приложили издадената на 29 март 1653 г. „Бойна инструкция”, която задължавала всяка ескадра да заема килватерен строй и да търси сближение откъм наветрената страна. Използвайки предимството си по вятъра и по-добрите условия за маневреност, които давал килвартерния строй, англичаните успели да вземат на абордаж единадесет холандски кораба и потопили осем, без да загубят нито един.

Battle of the Gabbard

12 юни 1897 г. По време на маневри в Балтийско море потъва след удар в подводна скала руският броненосец Гангут.

броненосец "Гангут"

12 юни 1899 г. В европейския печат се появяват съобщения за намерението на американците да реализират проект за отклоняването на мощното топло течение Гълфстрийм и пренасочването му от бреговете на Северна Европа към източните брегове на Северна Америка.

12 юни 1909 г. По време на маневри в Черно море руската подводница Камбала е потопена от линейния кораб Ростислав. Загиват 20 човека от екипажа й, а само четирима са спасени.

Мемореален комплекс на загиналите от подводница "Камбала"

12 юни 1943 г. Американската подводница R-12 (SS-89) трябвало да демонстрира пред офицери на бразилския флот маневра за потапяне и провеждане на торпедна атака. Учението се провеждало в Мексиканския залив, близо до Кий Уест. На борда на подводницата се намирали освен 46-е члена на екипажа, и двама бразилски офицери.
Около 12,20 часа, когато на подводницата се подготвяли за потапяне, в носовия отсек започнала д постъпва вода. Намиращият се на мостика командир заповядал да се затворят люковете, но не успели да изпълнят заповедта. R-12 потънала на дълбочина 180 метра. Спасилите се подводничари, изхвърлени от мостика (командирът, двама офицери и трима матроси), не могли определено да кажат защо се е наводнил отсекът. Специалната комисия също не могла да обясни причините за катастрофата. В изводите й имало предположение, че по време на потапянето случайно е останал отворен торпеден апарат.

12 юни 1974 г. На остров Касадо, Япония, тържествено е вдигнат родният трибагреник над новопостроения 75 000-тонен танкер „Осъм”. Ръководството на кораба е предадено на капитан Георги Василев и главния механик Евгени Донев.

12 юни 2002 г. Контраадмирал Нейко Атанасов оглавява ВМС. Дотогава изпълнява длъжността началник на Главно управление „Материално-техническо и медицинско осигуряване” в Главния щаб на ВМС.
Същия ден ВВМУ „Н.Й. Вапцаров” се сдобива с нов началник – капитан І ранг Станко Станков. Дотогавашният началник на училището капитан І ранг Михаил Йонов преминава в резерва.

11 юни 1496 г. След дълъг и тежък преход в Атлантическия океан в пристанище Кадис се завръща великият мореплавател Христофор Колумб (Cristoforo Colombo). Неговото второ плаване до новооткритите земи е неуспешно. То не донася богатствата, очаквани от испанския кралски двор, и Колумб изпада в немилост пред крал Фердинандо и кралица Изабела, които му отнемат всички титли и привилегии, с които са го удостоили дотогава.

Христофор Колумб

11 юни 1580 г. Испанските конквистадори основават Буенос Айрес. 300 години по- късно градът става столица на Аржентина. Той е разположен на десния бряг на Рио де ла Плата, при нейното вливане в Атлантическия океан и е една от най-големите градски агломерации в света. Градът е крупен търговски и промишлен център и е най-големият транспортен възел в страната.

11 юни 1770 г. Корабът на Джеймс Кук (James Cook) „Индевър” се натъкнал на подводна скала от Големия бариерен риф край Австралия. Върхът на скалата отнесъл част от външния кил, раздрал металната обшивка на корпуса на кораба и направил пробойна в него. Цяло денонощие англичаните се борили с морето, за да спасят кораба и живота си. По предложение на един от офицерите на име Монкхауз запушили пробойната с корабно платно, напълнено с конопени кълчища, вълна и тор. Успели да отведат кораба до австралийския бряг при река, която Кук нарекъл Индевър.

„Endeavour”

11 юни 1847 г. По време на ръководената от него голяма полярна експедиция с корабите „Терор” и „Еребус” умира английският изследовател на Северозападния морски път Джон Франклин (John Franklin). Роден през 1786 г. той постъпва в английския Кралски флот едва 14-годишен. Плава под командването на Матю Флиндърс до Австралия (1801 – 1803 г.), участва битките при Трафалгар (1805 г.) и Ню Орлиънс (1814 г.), командва кораба „Трент” при арктическия поход на Дейвид Бучан (1818 г.). През 1845 г., макар и вече 59 годишен, получава от английското правителство задачата да оглави експедицията, подготвена от Кралското географско дружество за изучаване на арктическите брегове на Америка и за намиране на Северозападния морски път. Отплава на 12 юли 1845 г. с корабите „Еребус” и „Терор”. За последен път е видян от китобойци две седмици по-късно. Едва през 1854 г. експедицията на Джон Макклинтък намира на п-в Виктория останки от експедицията и писмени бележки, от които става ясно кога е умрял Джон Франклин. Загиват и всички останали членове на неговия отряд.

Джон Франклин

11 юни 1906 г. В Хумболтовия залив, Калифорния се разбила парната шхуна Corinthian. Целият й 12-членен екипаж загинал.

 11 юни 1910 г. В малкото френско градче Сент Андре дьо Кюзбак е роден Жак-Ив Кусто (Jacques-Yves Cousteau). Моряк, океанограф, писател, кинодокументалист, той посвещава целия си живот в изучаването и закрилата на океана. Пионер е на подводните проучвания и съвременното водолазно дело. Заради големите му заслуги в популяризирането на подводния свят и отговорността на човечеството за неговото опазване бе титулуван Капитан Планета. Почина на 25 юни 1997 г.

Жак-Ив Кусто

11 юни 1944 г. Влиза в строя построеният в корабостроителницата „Ню Йорк Навал Шипярд” линеен кораб Missouri BB-63 . Участва в боевете на Тихия океан по време на втората световна война, на борда му е подписана капитулацията на Япония на 2 септември 1945 г., в последствие взема участие във войната в Корея, и операция „Пустинна буря” срещу Ирак през 1991 г. Днес корабът е музей в Пърл Харбър на Хавайските острови.

11 юни 1960 г. Състои се първият старт на Международната трансатлантическа ветроходна регата за яхти с едночленен екипаж ОСТАР. Това е една от най-популярните гонки за мореплаватели самотници. Нарича се още "Олимпиада на самотниците". От Плимътското пристанище потеглят 4 яхти: "Джипси мот" на Франсис Чичистър, "Джестър" на Бюнди Хаслър, "Кардинъл върчу" на Дейвид Люис и "Ейра" на Валънтайн Хауълс (петият участник - французинът Жан Лакомб, поради тежък щорм отплава с "Кап Хорн" по-късно).
Победител в първия "ОСТАР" е Фр. Чичистър, който пристига в Ню Йорк за 40 денонощия и 12 часа. През 1968 г. в "ОСТАР" стартира и първата жена - Едит Бауман (ФРГ, бивша). В "ОСТАР-76" участва и българския капитан Г. Георгиев с яхта "Кор Кароли". В състезанието през 1976 г. участват 125 яхти от 17 страни, а победител е Жан-Клод Паризи.

10 юни 1799 г. Джон Браун и петима дезертьори от английския гарнизон на о. Света Елена се отправят с 6-метрова гребна лодка в Атлантическия океан. След 28 дни те достигат бреговете на Бразилия, преодолявайки средно по 83 мили на ден. 

10 юни 1865 г. В Каликун, САЩ, е роден Фредерик Албърт Кук (Frederick Albert Cook), участник в няколко полярни експедиции. През 1892 г. придружавал Робърт Едуин Пири в Северна Гренландия. През 1898 – 1899 г. Участвал в ръководената от Адриан Жерлаш белгийска антарктическа експедиция до Земя Гриъм. През 1907 г. предприел поход до Арктика. Твърдял, че е стигнал до Северния полюс на 21 април 1908 г., т.е.преди Робърт Пири. Научният свят не приел твърденията му, защото липсвали достатъчно убедителни доказателства.

Фредерик Албърт Кук

лайнер "Slavonia"

подводница "Leonardo da Vinci"

подводница "Персей", еднотипна с "Посейдон"

линеен кораб "Roma"

9 юни 1959 г. В Гротън, САЩ, e спусната е на вода първата подводница с балистични ракети на борда George Washington (SSBN-598).

подводница "George Washington"

9 юни 1973 г. Вдига флаг построеният във Варна 23 738-тонен кораб за насипни товари Белмекен. Командването му е поверено на капитан Петър Софийски и главния механик Колчо Колчев.

9 юни 1985 г. Английската подводница SSBN Resolution се сблъсква с риболовен кораб на 13 мили североизточно от П. Канаверал. Щетите били съвсем незначителни.

8 юни 1855 г. При провеждане на разузнавателна операция пред Кронщат англо-френската ескадра на адмирал Пено се натъкнала на поставено от руснаците минно поле. Поражения получили няколко кораба, в това число и парната фрегата „Мерлин” – флагман на ескадрата. По-голям бил обаче психологическият ефект, защото след този инцидент англичани и французи се ограничили само с патрулиране във Финския залив.

8 юни 1905 г. В района на Плимът, Англия, потънала английската подводница А-8, построена през 1904 г. Причината за катастрофата била ненавременното затваряне на входно-изходния люк и нахлуването на вода през него в здравия корпус. В момента на потъването зад борда били отнесени командирът и трима офицери, намиращи се на мостика. Останалите 15 човека от екипажа й загинали.

подводница А-8

8 юни 1940 г. Германските линейни кораби Scharnhorst и Gnesenau потапят английския самолетоносач Glorious и 3 придружаващи го разрушителя (Операция "Аlphabet") - видео. 

8 юни 1943 г. В залива на Хирошима от детонация на боезапаса се взривява японският линеен кораб Mutsu. Загинали над 1100 офицери и матроси.

 8 юни 1978 г. Вдига флаг построеният във Варна 24 574-тонен кораб за насипни товари „Славянка”.

м/к Славянка

8 юни 1982 г. По време на Фолклендската война аржентински самолет потапя английският спомагателен кораб Sir Galahad. Загиват 50 английски моряци.

 8 юни 1998 г. На Параходство БМФ е предаден построения във Варненска корабостроителница кораб за насипни товари „Персенк” . Той я четвъртият след „Ком”, „Богдан” и „Перелик” от серията 13 900-тонни съдове, които корабостроителницата строи по поръчка на Параходството. Корабът е класифициран от „Германски Лойд” и има неограничен район на плаване.

м/к Персенк

7 юни 1498 г. Христофор Колумб (Cristoforo Colombo) се отправя на третото си пътешествие към Новия свят. То било проведено по още по-южен курс в сравнение с предишните две плавания – край острови Зелени нос към Тринидат. Стига до Хаити, където е арестуван и върнат в Испания поради клевета, че възнамерявал да обсеби новооткритите земи.

7 юни 1903 г. Френският пътнически параход "Ливан" (2308 peг. т) излязъл от пристанище Марсилия към Бастия, имайки на борда си 240 човека пътници и екипаж. Скоро след обяд, на 3 кабелта от брега, той се сблъсква с парахода "Инсулейр", принадлежащ на същата компания, и започнал да потъва. При потъването на него се взривили парните котли и корабът легнал на дъното след 6 минути. Загинали 150 човека.

7 юни 1907 г. В корабостроителницата „John Brown & Co.” в Глазгоу бил спуснат на вода пътническият лайнер RMS Lusitania, собственост на компанията „Кюнард Лайн”. Неколкократен носител на наградата „Синята лента на Атлантика”, корабът е потопен на 7 май 1915 г. от германската подводница U-20 край южните брегове на Ирландия, като заедно с него загиват 1198 човека.

7 юни 1971 г. С решение на Комитета за стопанска координация към Министерския съвет във Варна е създадена Морска учебна школа (МУШ). Тя подготвя изпълнителски кадри за гражданския флот – моряци, мотористи, корабни машинисти и огняри, ел. техници, корабни готвачи и помощник-готвачи, домакини и камериери.

6 юни 1768 г. Експедицията на френския мореплавател Луи Антоан дьо Бугенвил (Louis-Antoine, comte de Bougainville) се натъкнала на група рифове (по-късно наречени рифове Бугенвил). Макар мореплавателите да видели в далечината земя, те не рискували да се приближат до нея. Така французите пропуснали да станат първооткриватели на ИЗточното крайбрежие на Австралия.

Луи Антоан дьо Бугенвил

6 юни 1855 г. Под прикритието на нощта френски войски атакували два от бастионите на Севастопол, но попаднали под фланговия огън на руските параходни фрегати и само за 10 минути били разгромени. Парният флот изиграл решаваща роля за отбиването и на следващите атаки на французите към Малахов курган. Командващият флота капитан-лейтенант Григорий Бутаков бил награден със Златна сабя с надпис „За храброст.

6 юни 1868 г. В Девънпорт, Великобритания, е роден английският полярен изследовател Робърт Скот (Robert Falcon Scott). През 1901 - 1904 г. ръководи експедиция в Антарктида, изследва Земя Виктория, Ледената бариера Рос и други. През 1910 г. повежда втора антарктическа експедиция и достига Южния полюс, но 33 дни след Руал Амундсен (на 18 януари 1912 г.). По обратния път загива в края на март 1912 г.

Робърт Фалкон Скот

6 юни 1944 г. D Day. Най-големият десант в историята на войните се явява операцията на съюзниците по въздух, море и суша на брега на Нормандия (Франция). През първите три дни до брега се приближават 38 конвоя (745 кораба) при поддръжката на 4066 десантни съда, на които има 185 хил. човека, 20 хил. транспортни средства и 347 минни тралшчици. В десанта участват 18 хил. парашутисти на 1087 самолета. 13 175 самолета обезпечават въздушната поддръжка на 42 дивизии. В течение на месец десантират 1 100 000 личен състав, 200 хил. транспортни единици и 750 хил. тона военни товари. - видео 

6 юни 1988 г. На английската нефтена платформа Piper Alfa, намираща се в Северно море на 140 мили североизточно от Шотландия, в 21,30 GMT се случва най-голямата авария на такова съоръжение. Загиват 167 човека. - видео

5 юни 1853 г. Роден е мичман Владимир Луцки. Възпитаник на Морския кадетски корпус в Санкт Петербург, увлича се от идеите на народоволците и се включва в редиците на руското революционно движение, за което е арестуван и затворен за 14 месеца. През март 1881 г. емигрира във Франция. През 1882 г. пристига в България. Постъпва на служба в Дунавската флотилия. Командва парахода „Голубчик”, който по време на Сръбско-българската война действа в района между Русе и Видин и извършва 45 рейса – най-много от всички кораби на Дунавската флотилия. Мичман Луцки проявява голяма храброст и изобретателност при изпълнението на бойните задачи. Прилага и военни хитрости: пребоядисва кораба, вдига флаг на неутрална държава, отдава команди на чужд език, маскира оръдията и др. Пребоядисан като гръцки кораб с името „Ана”, „Голубчик” оказва изключителна помощ на обсадения Видин. Оръжието, боеприпасите и продоволствието, което доставя, били за обсадените равнозначни на живот и победа. За заслугите си във войната мичман Луцки е награден с орден „За храброст” и заедно с Атанас Узунов е обявен за почетен гражданин на Видин.
След войната мичман Луцки продължава да командва „Голубчик”, известно време е началник на Машинната школа. Изготвя проект за развитието на българския флот.
През август 1886 г. е един от малцината сред русенското офицерство, които се обявяват против преврата срещу княз Александър Батенберг. За да не бъде арестуван от детронаторите, е принуден да избяга в Гюргево. Ето как описва този случай Симеон Радев в мемоарната си книга „Строители на съвременна България”: На 9 август Луцки, руски офицер на служба в българската флотилия – един от малкото руси, които останаха на поста си през време на войната, - избяга от Русчук заедно със Захари Стоянова. На 12-и, когато Захари замина за Видин, той се върна в Русчук. Това бе привечер. Луцки се качи на „Голубчик”, събра матросите, закълна ги отново в името на княза и даде пара на парахода, за да гони с него яхтата (княжеската яхта „Александър І”, която отвежда княз Александър Батенберг в Рени). В това време пристига един патрул, изпратен от Филова (майор Димитър Филов, бригаден командир в Русе) и оставя Луцки под арест.
След оттеглянето на Александър Батенберг от българския трон мичман Владимир Луцки напуска българия. Официалната версия е, че се установява в Цариград, където през 1890 г. е арестуван от руската тайна полиция и изпратен на заточение. Датата на смъртта ми е неизвестна.

 5 юни 1899 г. Професор Милър прави неуспешен опит да пресече Атлантическия океан... пеш, като използва обувки с форма на кану и дължина 1,5 метра. Опитът на сърцатия мореходец пропада още на старта.

5 юни 1899 г. От град Глостър, Масачусетс, отплава Хауърд Блекбърн (Howard Blackburn) с ветрохода „Грейт уестърн”, чиято цел е самотно преплаване на Атлантическия океан и достигане на английския град Глостър. След 61 ден дръзкият мореплавател с осакатени ръце възторжено е посрещнат от англичаните.

Хауърд Блекбърн

5 юни 1915 г. В Каназава, Япония, е роден Херберт Волфарт (Herbert Wohlfarth) – германски морски офицер. Постъпва във флота през 1933 г., а в подводните сили е от май 1937 г. От октомври 1939 г. до юни 1940 г. е командир на подводницата U-14, от юни до декември 1940 г. U-137, а от февруари до юни 1941 – подводницата U-556. На 27 юни 1941 г. неговата подводница е потопена, а самият той е пленен. Прекарва в плен шест години и се завръща в Германия на 14 юли 1947 г. Има на бойната си сметка 21 потопени кораби с общ тонаж 66 032 т и три повредени с общ тонаж 20 455 т. Умира във Вилинген на 13 август 1982 г.

Херберт Волфарт

5 юни 1916 г. Британският крайцер Hampshire попада на немска мина край Оркнейските острови. Загиват повече от 500 човека, като сред тях е главнокомандващият английските войски маршал Китченер. 

 5 юни 1942 г. По време на сражението при Мидуей загиват японските самолетоносачи Akagi и Hiryu. От 1630 човека екипаж на Akagi загиват 221 човека, а на Hiryu - 416.

самолетоносач "Hiryu"

 5 юни 1983 г. Съветският пътнически параход Александър Суворов се удря в мост през р. Волга край гр. Уляновск. Загиват 176 човека. Като главен виновник е посочен капитанът на парахода Клейманов, който е осъден на 10 години затвор. След 6 години е освободен заради здравословното му състояние - страдал е от хипертония. Но на свобода той не преживява дълго. През 1990 г. Умира след инфаркт, до последния си час измъчвайки се от съпричастността си към ужасните събития от тази нощ.

4 юни 1719 г. Руски отряд под командването на кап. ІІ ранг Н. А. Сенявин побеждава шведска ескадра край о. Езел.

4 юни 1741 г. Започва втората Камчатска експедиция на руската Велика северна експедиция под ръководството на Витус Йонасен Беринг (Vitus Jonassen Bering). Тя трябвало да установи съществува ли в действителност Земя да Гама, обозначена на много карти югоизточно от Курилските о-ви. С ветроходите „Св. Петър” и „Св. Павел” (командван от Алексей Чириков) Беринг стига до 45º с.ш. и установява, че въпросната земя всъщност е измислена. По време на това плаване Беринг открива някои от Алеутските оострови. По обратния път е принуден да зимува на острова, носещ днес неговото име. Там заболява от скорбут и умира.

Витус Йонасен Беринг

4 юни 1930 г. Роден е Георги Иванов Георгиев - български капитан по далечно плаване. Състезател и треньор по ветроходство, един от основателите на яхтклуб "Порт Варна" при СО "Воден транспорт". Участва успешно в трансатлантическата регата "ОСТАР-76". От 20.12.1976 г. до 20.12.1977 г. с яхтата "Кор Кароли" сам провежда първото околосветско плаване в историята на българско корабоплаване. Изминава пътя от Хавана през Панама, Маркизките о-ви, о-вите Фиджи, Торесовия проток, Порт Даруин, Индийския океан, Порт Елизабет, Кейптаун и Хавана (23 018 морски мили) за 365 дни, от които в плаване - 201,9 денонощия. През 1981-1982 г. плаването му е вписано в книгата за рекорди "Гинес" като "най-добро постижение в света за обиколка на еднокорпусна яхта по време, независимо от големината и от маршрута на плаването". Умира на 13 май 1980 г.

капитан Георги Иванов Георгиев

4 юни 1942 г. Завършва битката при “Мидуей” – най-голямото морско сражение през Втората световна война между САЩ и Япония. Това е първото голямо поражение, което японският флот претърпява. Победата на американския флот осуетява японските опити за превземане на два от кораловите острови на архипелага, на които са разположени американски бази за защита на Хаваите. Американското разузнаване дава възможност да се предвиди планът на адмирал Ямамото и да се нападнат по-рано японските самолетоносачи. Битката е забележителна и с това, че се води изцяло от самолетоносачи, като вражеските флотове се намират на 250 мили разстояние един от друг. Япония губи четири самолетоносачи , а САЩ само един. Сражението бележи повратна точка във войната, като слага край на японската експанзия в централната част на Тихия океан. <!--[endif]-->По време на битката са потопени японските самолетоносачи Kaga и Soryu. На "Kaga" загиват 800 човека, а на "Soryu" - 718.

самолетоносач "Kaga"

самолетоносач "Soryu"

4 юни 1956 г. Египет обявява, че няма да поднови концесията за Суецкия канал, предоставена на едноименната компания. На 13 юни последните британски войски напускат базата си при Суецкия канал.

4 юни 1971 г. Подписани са спогодби с Перу за икономическо и за корабоплаване.

4 юни 1980 г. Варненските корабостроители от КК „Георги Димитров” предават на екипаж от Параходство БМФ 24 285 тонен моторен кораб за насипни товари, наречен „Капитан Георги Георгиев”.

моторен кораб „Капитан Георги Георгиев”

3 юни 1568 г. Починал испанският щурман Андерс Урданета (Andrés de Urdaneta), откривателят на най-благоприятния маршрут за плаване от Филипините до Нова Испания (дн. Мексико) - северно от Тропика на Рака. По-късно той бил наречен "Път на Урданета" и използван до края на ХVI век.

Андрес де Урданета

 3 юни 1928 г. Съветски радиолюбител от Архангелск успял да улови сигнала SOS Италия, излъчван от Биаджи, радиста на групата на Умберто Нобиле, претърпяла катастрофа с дирижабъла „Италия”. На 6 юни съветското посолство в Рим уведомило за това италианското правителство. На 7 юни сигналът бил уловен и от радистите на кораба-база на експедицията – „Чита ди Милано”. Към района, посочен от Биаджи, се насочили самолети и спасителни кораби. На 20 юни италианският хидроплан „Савоя 55” открил червената палатка на експедицията. На 24 юни шведски самолет прибрал ранения Нобиле, а на 10 юли съветският ледоразбивач „Красин” взел на борда си останалите оцелели участници в експедицията.

Биаджи

ледоразбивач „Красин”

3 юни 1962 г. По време на швартовка на американската подводница USS Thresher (SSN-593) в базата Канаверал я протаранва пристанищен буксир, пробивайки под ватерлинията цистерната за главния баласт (размера на пробойната е около 1 м²).

подводница Thresher (SSN-593)

2 юни 1653 г. Състояла се решителната морска битка от първата англо-холандска война. В нея англичаните за първи път приложили издадената на 29 март 1653 г. „Бойна инструкция”, която задължавала всяка ескадра да заема килватерен строй и да търси сближение откъм наветрената страна. Използвайки предимството си по вятъра и по-добрите условия за маневреност, които давал килвартерния строй, англичаните успели да вземат на абордаж единадесет холандски кораба и потопили осем, без да загубят нито един.

2 юни 1907 г. Започва Втората световна мирна конференция. Тя се провежда в Хага, Холандия, и продължава до 5 октомври. В състава на тричленната българска делегация като специалист по военноморските въпроси е включен началникът на българския военноморски флот кап. ІІ ранг Станчо Димитриев. Това е признание за качествата на известния ни морски офицер. На самата конференция Димитриев работи в състава на комисията по изучаване на международните морски въпроси.

подводници тип "Rucumilla"

2 юни 1930 г. Роден е Чарлз Конрад - американски астронавт, капитан I ранг от ВМС. Завършва Принстънския университет, служи във ВМФ.

2 юни 1951 г. Във ВМБ Варна е сформиран Дивизион кораби със спомагателно назначение (ОХРа). Пръв негов командир е капитан ІІ ранг Асен Иванов.

2 юни 1971 г. Подписана е дългосрочна спогодба с Испания за търговия, корабоплаване, икономическо, индустриално и техническо сътрудничество.

1 юни 1778 г. Джеймс Кук (James Cook) открил при южното крайбрежие на Аляска криволичещ воден път, предположил, че е река, и го нарекъл Тернаген. По-късно се разбрало, че това е залив, и той получил името на откривателя си - залив Кук.

Джеймс Кук

1 юни 1794 г. Английският адмирал Ричард Хоу (Richard Howe) пленил на 400 мили западно от Ушант шест френски военни кораба. В Англия този ден е наречен Славният Първи юни (The Glorious First of June).

Славният Първи юни

 1 юни 1813 г. „Не давайте кораба!” Това са думите на капитан Джеймс Лоурънс, командир на американската фрегата Chesapeake. Произнесени по време на битката с английската фрегата HMS Shannon. Въпреки това американците губят боя, а корабът им е пленен и отведен в Халифакс. По-късно влиза в състава на английския флот под името HMS „Chesapeake”.

 1 юни 1939 г. По време на ходови изпитания поради постъпване на вода в здравия корпус загинала английската подводница Тhetis. От 103-а човека, които се намирали на борда й, загинали 99.

подводница "Thetis"

1 юни 1940 г. В корабостроителницата „Филаделфия навал шипярд” е спуснат на вода американският линеен кораб Washington BB-56.

линеен кораб "Washington BB-56"

1 юни 1941 г. Германската подводница U-107 (серия IXB) открила недалеч от бреговете на Западна Африка английски търговски кораб. Нейният командир Гюнтер Хеслер започнал маневри, за да атакува кораба. Но той се движел някак си странно – ту държал курс на зиг-заг, ту се приближавал към подводницата, ту се отдалечавал от нея... Хеслер решил да изплава, за да догони странния кораб, който изглеждал невъоръжен, но нещо му подсказвало да не прави това. Накрая U-107 успяла с две торпеда да порази транспорта. Той, въпреки, че получил тежки повреди, не потънал веднага. Хеслер, без да изплава поразил кораба с последното си торпедо, и той отишъл на дъното. Германците видели през перископа, на палубата на потъващия кораб добре замаскирани шест 150-мм оръдия, дузина 40-мм и запаси от дълбочинни бомби. Потопеният от Хеслер кораб се оказал „кораб-капан”, който изчаквал изплаването на подводницата, за да я разстреля мигновено със своите оръдия. За щастие на германците, техният командир устоял пред съблазънта да потопи сякаш беззащитния кораб, изплавайки от дълбините на океана. Интуицията на опитния подводничар спасила живота на самия Хеслер и неговия екипаж.

Гюнтер Хеслер

Още за военноморските сили

източник: