през месец Юли |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Юли 31 юли 1498 г. По време на третата си експедиция до Новия свят Христфор Колумб достигнал до земя с три височини. На този неизвестен дотогава остров Колумб дал името Тринидат (Троица). Ден по-късно испанците стигнали брега на Южна Америка при делтата на р. Ориноко. Колумб нарекъл този бряг Земя Грасия (Благодат), а на протока, който го разделял от о. Тринидат, дал името Бока де ла Серпе (Устата на змията). Няколко дни по-късно, на 5 август, Колумб хвърлил котва в Китовия залив. Така европейци за пръв път стъпили на земята на Южна Америка. 31 юли 1501 г. От плаване до Южна Америка и Индия в Лисабон се завръща експедицията на португалския мореплавател Педро Алвариш Кабрал. От 13-те кораба, с които Кабрал започва плаване, оцеляват само 6, но богато натоварени със скъпоценни подправки. 31 юли 1715 г. Мощен ураган край Флорида потопил испанска флотилия. Само от двата й най-големи кораба, наричани от испанците „капитанас”, загинали над 1000 човека. В трюмовете си 11-те галеона на флотилията пренасяли около 4000 златни и сребърни слитъка, десетки сандъци с изумруди, перли, керамика и 14 млн. златни и сребърни песо, излети малко преди това във Веракрус. Ураганът връхлетял със скорост над 150 км/час и потопил 10 от корабите. Спасил се единствено галеонът „Грифон”, чийто капитан Антонио Дарие успял да го изведе в открито море. 31 юли 1791 г. Край българския бряг при н. Калиакра ескадрата на руския Черноморски флот, водена от адмирал Фьодор Фьодорович Ушаков, нанася съкрушително поражение на обединения турско-алжирски флот. Ушаков прилага нова тактика на морския бой и въпреки двойното превъзходство на султанския флот (78 срещу 34 кораба) го разгромява напълно. В цялата битка руската ескадра дава общо 17 убити и 28 ранени, докато само на флагманския кораб на Саид Али „Капудание” убитите и ранените са над 450. 31 юли 1945 г. В пристанището на Сингапур, който тогава се намирал в японски ръце, две свръхмалки английски подводници залагат под дъното на японския тежък крайцер "Такао" мини с часовникови механизми. След взрива в корпуса на кораба се образува пробойна с размери 20 на 10 м., която води до потопяването на няколко отсека. Крайцерът ляга на дъното и остава неизползваем до края на войната. 31 юли 1964 г. Първата в света тактическа ядрена група (Лонг Бийч, Бейнбридж, Ентърпрайз) потегля на историческо околосветско плаване, извършено без нито едно дозареждане или попълване на запасите. 30 юли 1815 г. Започнало околосветското плаване на руския бриг „Рюрик” под командването на Ото Коцебу. Основната цел на експедицията била да открие Северозападен морски път към Тихия океан. Коцебу не успял да постигне това, но в близо 4-годишното плаване експедицията му открила около 400 неизвестни дотогава острова в Световния океан. 30 юли 1816 г. Експедицията на руския мореплавател Ото Евстатиевич Коцебу с ветрохода „Рюрик” влиза в Беринговия проток. Коцебу открива четвъртия остров от архипелага Диомид. Другите три са открити преди него от Джеймс Кук. 30 юли 1843 г. В град Смирна (дн. Измир), Турция, бил издаден учебникът по география „Общое землеописание”, съставен от Константин Фотинов. Това е вторият учебник на български език с географско съдържание след издаденото през 1835 г. от Неофит Бозвели „Краткое политическо землеописание”. Учебникът на Фотинов съдържал 236 страници, от които значителна част били преведени от гръцки език. Съдържанието му включвало кратко разяснение на понятията от общата физическа география, описания на континентите, на страните в тях и на отделни географски региони. „Омщое землеописание” давало на българите и първи сведени за моретата и океаните. Самостоятелна част от учебника на Фотинов била посветена на българската природа, икономика, население и селища. Текстът бил илюстрован със седем карти и 60 снимки. По същото време Иван Богоров издал „Всеобща география за децата”. 30 юли 1913 г. Щурманът Валериан Албанов, придружен от моряка Александър Корад, успял да се добере до нос Флора на остров Нордбрук от архипелага Франц-Йосифова земя. Това били единствените оцелели от 13-те души, напуснали два месеца по-рано дрейфуващия кораб „Св. Ана”. Албанов донесъл писмени сведения за участта на експедицията и доказал, че по изминатия от него път не съществуват посочените на тогавашните карти Земя Петерман и Земя Крал Оскар. 30 юли 1945 г. След ремонт и модернизация крайцерът Indianapolis получава заповед на пълен ход да се отправи към Тиниан, за да закара там компоненти за атомните бомби, които ще бъдат хвърлени над Хирошима и Нагасаки. "Indianapolis" излиза от Сан Франциско на 16 юни, без да проведе изпитания. На 1 юли пристига в Пърл Харбър, откъдето самостоятелно поема към Тиниан, където пристига на 26 юли. След това се отправя към Лейте. Крайцерът напуска Гуам без придружител. На 30 юли 1945 г. в 12,15 часа в десния борд на кораба попадат три торпеда, изстреляни от японската подводница I -58. Крайцерът се преобръща и потъва в течение на 12 минути. Когато на 31-и крайцерът не пристига на Лейте, това не разтревожва никого. Едва на 2 август в 10,25 патрулен самолет забелязва група спасили се моряци, плуващи в морето със спасителни жилетки. Пилотът незабавно хвърля спасителен плот и радиопредавател. Всички свободни кораби били изпратени към местопроизшествието. До 8 август бил претърсен район с радиус от 100 мили, обаче са спасени едва 316 човека от 1199. След внимателно изучаване на обстоятелствата, са оправдани всички обвиняеми, не съобщили навреме за загубването на крайцера.
29 юли 1772 г. От пристанище Фуншал, о. Мадейра, отплава за втората си експедиция в Тихия океан Джеймс Кук. Целта му е да открие големия „южен континент”. Двата кораба на експедицията „Адвенчър” и „Резолюшън” били специално построени за плаване в южните ширини. На борда им били двама от най-добрите английски астрономи – Уейлс и Бейли, които носели и новото техническо чудо – хронометъра на Харисън. 29 юли 1775 г. В Плимът се завърнал от второто си околосветско плаване Джеймс Кук. Никога дотогава околосветска експедиция не била постигала толкова плодотворни резултати в областта на географските открития, хидрографските, физичните и етногеографските наблюдения. Кук открил Нова Каледония и о. Пасха и окончателно доказал, че митичният Южен материк не съществува. Веднага след завръщането му в Англия Кук бил повишен в капитан І ранг, а на 29 февруари 1776 г. – избран за член на Кралското дружество в Лондон. 29 юли 1967 г. По време на бойно дежурство край бреговете на Виетнам на самолетоносача CV 59 Forrestal се взривява ракета "Зуни" която предизвиква огромен пожар на борда и едва не ликвидира кораба. Борбата с огъня продължава 18 часа, като на помощ на запаления кораб идват самолетоносачите "Орискани", "Бом Он Ричард" и два разрушителя. Загиват 134 члена на екипажа, а други 62-а получават различни степени на изгаряне и са загубени 29 самолета. 28 юли 1714 г. Шведският флот под командването на вицеадмирал Ватранг спешно напуснал Финския залив. С пълна победа на руския галерен флот приключила последната и най-голяма морска битка в 21-годишната руско-шведска война – тази при полуостров Гангут (дн. Ханко). Под командването на император Петър І руският флот пленил 10 шведски кораба, включително и флагманската фрегата на контраадмирал Нилсен Ереншилд „Олифант”. Победата при Гангут окончателно осигурила на Русия траен излаз на Балтийско море. Загубите на шведите били 361 убити и 350 ранени. Руснаците нямали загуби на кораби, а човешките им загуби възлизали на 124 убити и 342-а ранени. 28 юли 1855 г. Англо-френска ескадра подложила на унищожителен огън балтийската база на руския флот Свеаборг. Съюзниците събрали пред нея 70 кораба с хиляда оръдия. Изстреляли 10 хиляди снаряда, а на следващия ден 5 хиляди и 700 запалителни ракети. Руската морска база обаче издържала на разрушителния огън, а флотът успял да изтласка съюзническата ескадра. Под командването на капитан-лейтенант Истомин 12 гребни канонерки атакували английски кораб и го принудили да отстъпи. Това е уникален случай в морските сражения – гребни канонерки да атакуват винтов кораб. 28 юли 1904 г. Боя в Жълто море. 28 юли 1908 г. Английският параход Ying Кing потъва по време на щорм край Хонконг. Загиват 300 човека. 28 юли 1911 г. Експедицията на руския полярен изследовател Владимир Александрович Русанов с малка ветроходно-моторна лодка достига о. Южний като част от програмата си за изследване на архипелага Нова Земя. 28 юли 1945 г. По време на налет срещу рейда Куре е потопен японския самолетоносач Amagi, линейния кораб Haruna и лекия крайцер Oyodo. 27 юли 1778 г. Започва поредната англо-френска война. По време на нея в Средиземно море се сблъскват две враждуващи ескадри. Французите имат 27 линейни кораба, а англичаните – 32, но британския флот не успял да се възползва от численото си преимущество поради плахите действия на командващия си адмирал Бинг. В резултат на това англичаните загубили о. Менорка с важната флотска база Порт Маон. 27 юли 1861 г. Американският параход "Golden Gate" изгаря по време на път от Сан Франциско за Панама.
27 юли 1941 г. Съветският параход "Ленин", евакуиращ мирни жители от Одеса, попада на мина и потъва край н. Сарич, Крим. 27 юли 1963 г. Под командването на капитан Георги Генов се вдига родния флаг над 20 462-тонния моторен танкер, построен през 1961 г. в Съндърланд, Англия. На бордовете му е исписано името „Дунав”. 26 юли 1909 г. Английският пътнически параход "Waratha" изчезва безследно с 300 пътници на борда, след излизане от пристанище Натал.
26 юли 1929 г. По време на практически стрелби се взривява кула на главния калибър на английския крайцер "Devonshire". Загиват 17 човека, а 9 получават тежки наранявания.
26 юли 1932 г. Германската четиримачтова шхуна "Niobe" се преобръща поради внезапно налетял шквал в Балтийско море, близо до Кил. От 100 човека на борда се спасяват едва 31. 26 юли 1943 г. На разсъмване американския флот на адмирал Кинкейд изпълнявал задача по блокиране на Алеутските о-ви, където все още продължавала съпротивата на остатъците на японския гарнизон. В 7 часа сутринта на радара на самолета-разузнавач се появяват седем кораба. Корабите на Кинкейд незабавно се отправили към указания район, и техните радари също фиксирали седем обекта. Съмнения нямало - японски конвой се опитва да пробие към островите. Плътната мъгла прикривала японските кораби, затова американците открили шквален огън по данните на радарите. В млечната стена на мъглата изчезнали десетки торпеда и хиляди снаряди, но седемте отметки, като че ли нищо не е станало, продължавали да светят на екраните на радарите. Когато мъглата се разсеяла, учудените моряци видял и, че са стреляли в нищото - в указания квадрат нямало никого. В същия миг седемте отметки изчезнали от екраните. Това невероятно произшествие, на което и до този момент никой не е дал обяснение, получава названието "Битката с призраци". 26 юли 1944 г. По време на бойно дежурство след взрив в кърмовата акумулаторна група загинала американската подводница Robalo SS-273 Последното съобщение от нея било получено на 2 юли. В него ставало дума, че подводницата открила японски линеен кораб тип „Фусо”. 26 юли 1956 г. Потъва италианският пътнически кораб „Андреа Дориа”, блъснат в левия борд от шведския пътнически кораб „Стокхолм”. Като причина за катастрофата се сочи погрешна преценка на радарната обстановка. Загиват 43 души, но 1663 са спасени и това е една от най-големите спасителни операции в историята на корабоплаването.
25 юли 1261 г. Константинопол е завладян от Алексий Стратигопулос. Той се възползва от отсъствието на венецианския флот, прекосява Босфора и прогонва император Бодуен ІІ. С това се слага край на Латинската империя на кръстоносците. В Константинопол се възцарява византийският император Михаил VII Палеолог. 25 юли 1866 г. Дейвид Глазгоу Фарагът става първия адмирал на военноморските сили на САЩ.
24 юли 1821 г. Ф. Ф. Белинсхаузен и неговият помощник М. П. Лазарев се завръщат в родината си след 751-дневно плаване, в което правят редица големи научни открития, между които и намирането на Антарктида. Освен това Белинсхаузен пръв аргументирано обяснява причините, пораждащи морските течения, произхода на водораслите в Саргасово море и на кораловите острови в тропическите области. 24 юли 1915 г. Американският екскурзионен параход "Eastland", потегляйки от кея на Чикаго, се преобръща на левия си борд. Загиват повече от 1000 човека.
24 юли 1940 г. В хода на операцията срещу Дакар английският линеен кораб "Resolution" получава торпедно попадение от френската подводница "Bevezie" и е тежко повреден. Излиза от строя за повече от година.
24 юли 1994 г. На проведеното от 24 до 29 юли учение „Бриз ‘94” участват 8 кораба от ВМС на други държави: Гърция, Румъния, Русия, САЩ, Турция и Украйна. НАТО, Италия и Грузия изпращат наблюдатели. „Бриз ‘94” е не само увертюра към официалното присъединяване на България към инициативата „Партньорство за мир”, но и репетиция за първото международно военноморско учение в Черно море под командването на НАТО – „Черноморски партньор ‘94”. 23 юли 1818 г. Завършва второто околосветско плаване на руския мореплавател Ото Евстатиевич Коцебу с ветрохода "Рюрик". 23 юли 1865 г. Предприет е опит да се положи телеграфен кабел по дъното на Атлантическия океан, който да съедини Европа с Америка. Гигантският кораб "Грейт Истърн", който е натоварен с много километри кабел излязъл от устието на Темза. Кабелът се скъсва на два дена път от целта и макар ненаситния океан да поглъща още 600 хил. фунта стерлинги, вярата на хората в техниката е прекалено силна, за да може този неуспех да ги накара да паднат духом. След година, на 13 юли 1866 г., човекът най-накрая побеждава стихията и телеграфът свързва Стария и Новия свят. 23 (11 ст. стил) юли 1877 г. В района между н. Калиакра и Констанца става единствения в Руско-турската война (1877 – 1878 г.) артилерийски двубой на единични кораби. Турският брониран корвет „Фетхи Буленд” плавал от Истанбул за Сулина със снабдяване за Дунавската армия. Засечен е от руския спомагателен кораб „Веста”, бивш търговски параход, построен през 1858 г. „Фетхи Буленд” имал огромно превъзходство в огнева мощ (6 големокалибрени и дузина малокалибрени оръдия срещу 11 разнокалибрени оръдия на руския кораб). Въпреки това командирът на „Веста” кап.-лейтенант Н.М. Баранов не отклонява боя. Артилерийският дуел продължава пет часа. Руският екипаж съумява с ловки маневри да скъси дистанцията между двата кораба от 3 мили до 700 – 800 метра. В близкия бой особено се отличава бъдещият бележит флотоводец Зиновий Рожественски, тогава лейтенант. Една от бомбите, изстреляни от него с мортира, попада в оръдейната кула на турския корвет и изважда от строя предното голямокалибрено оръдие, а избухналият пожар предизвиква паника сред екипажа. Турският броненосец се оттегля от сражението. Тежки са пораженията и на руснаците. Те дават 13 убити и 24 ранени, но предвид ограничените бойни възможности на своя кораб излизат морални победители от този рядък случай в историята на военноморските сражения.
23 юли 1910 г. От Кристиансунд, Норвегия, отплавал корабът „Фрам” с полярната експедиция на Руал Амундсен. Той обявил, че цел на плаването е достигането на Северния полюс, но всъщност истинското му намерение било да стигне пръв до Южния полюс, след като американецът Пири вече бил стъпил на Северния полюс.
23 юли 1958 г. Американската ядрена подводница „Наутилус” напуска военноморската база Пърл Харбър и се отправя през Беринговия проток към Северния полюс. На 1 август при н. Бароу подводницата се потапя под леда и след като изминава така 2500 км, изплава във води без лед в Гренландско море при 79º с.ш. Това е първото пресичане на Арктика през Северния полюс под леда. 22 юли 1433 г. Китайският адмирал Чжън Хъ се завърнал в пристанището Нанкин от седмата си, последна експедиция. По време на това плаване той посетил островите Чва и Цейлон, полуостров Малака, Индия и стигнал до град Ормуз. Чжън Хъ заставил владетелите на 10 княжества да платят данък на император Мин. Въпреки успеха на експедицията китайците прекратили далечните плавания. 22 юли 1795 г. Умира Григорий Шелихов – един от големите изследователи на западното крайбрежие на Северна Америка. Заради заслугите му в системното овладяване и изучаване на Аляска и крайбрежието на Северна Америка бил наречен „Руският Колумб”. Събраните сведения и данни от северноамериканските плавания Шелихов описал в книгата „Първо странстване от Охотск през Източния океан до Американския бряг”. Тя получила голяма популярност в Европа и била преведена на английски и немски език. 21 юли 1588 г. "Непобедимата армада", най-амбициозният замисъл на испанския крал Филип ІІ Предпазливия, навлиза в Ламанша и при Па дьо Кале е посрещната от английския флот. Испанският главнокомандващ Медина Сидония не успява да използва благоприятното си положение и допуска англичаните да доближат до тромавите испански галеони откъм наветрената страна. Англичаните откриват оръдейна стрелба от безопасно за тях разстояние. Вземат на абордаж кораба на испанския вицеадмирал Де Рекалде и с точно попадение в барутния погреб взривяват флагманския кораб „Сан Салвадор”. След седемдневни сражения испанците губят още два кораба и Сидония е принуден да премине към кръгова отбрана между Кале и Остенде. 21 юли 1796 г. В Саутхамптън умира английският мореплавател контраадмирал Филип Картерет. С неговото име са свързани редица географски открития в Тихия океан. През 1767 г. с кораба „Суолоу” той открива островите Санта Крус и Питкерн, преоткрива Адмиралтейските острови, прави топографски скици на западното крайбрежие на остров Сулавеси. 21 юли 1821 г. Експедицията на Джон Франклин излиза от залива Коронейшън и с индиански лодки се отправя на изток, за да проучи северното крайбрежие на Канада. Англичаните достигат до залива Батърст и откриват протока Дийз. 21 юли 1884 г. Испанският параход "Gigon" (1843 peг. т), пътувайки от Ла Коруня за Хавана, се сблъсква в мъгла край н. Финистер с английския параход "Lexham". Двата кораба потъват почти едновременно. Испанският параход "Санто Доминго" спасява 45 човека от "Gigon" и 11 човека от английския кораб. 21 юли 1895 г. Италианският параход "Maria P.", имайки на борда си 190 човека, се сблъсква през нощта при влизане в залива Специя с италианския параход "Ortigia". Загиват 148 човека. 21 юли 1900 г. Движейки се в гъста мъгла в протока Свети Георги пътническият лайнер Campania, собственост на „Кюнард лайн”, се сблъскал с барка „Ембълтън”. Платноходът бързо потънал, като с него загинали 11 души екипаж. 21 юли 1908 г. Официално е открит подводният телеграфен кабел между Варна и Севастопол и в 14,00 часа същия ден българският министър-председател Александър Малинов изпратил първата каблограмадо своя руски колега. 21 юли 1920 г. Роден е Жак-Ив Льо Тумлен – един от най-известните самотни мореплаватели. През 1949 г. предприел околосветско плаване с ветрохода „Курун” („Гръмотевица”) и го осъществил за две години, 9 месеца и 18 дни, без да допусне никаква авария или засядане и без да губи или скъса ветрило. 21 юли 1961 г. В Нюкасъл е приет построеният през 1950 г. в Белфаст, Сев. Ирландия 12 234-тонен танкер „Арда”. Пръв негов лапитан е Славчо Рангелов, а главен механик – Богдан Проданов. 20 юли 1585 г. Английският мореплавател Джон Дейвис достигнал в Южна Гренландия до район, който нарекъл Дизолейшън ланд („Пустинна земя”). Продължил на запад в търсене на морски път към Китай, пресякъл пролива между Гренландия и Бафинова земя. После взел курс на юг и открил залива Кумбърленд, като погрешно го приел за търсения от него проток, поради което се завърнал в Англия. 20 юли 1793 г. На о. Вайгеу в Тихия океан умира френският мореплавател Жозеф Антоан дьо Брюни д’Антркасто. Адмирал от френския флот, той е изпратен през 1791 г. от френското правителство да търси изчезналата експедиция на Лаперуз. Французите осъществяват редица проучвания в Тихия океан – по западното крайбрежие на Нова Каледония, Австралия и Тасмания, и достигат до архипелага Тонга. 20 юли 1917 г. Английският пътнически параход "Салсет", собственост на компанията P&O, е торпилиран в Средиземно море от германската подводница UB-40. По слуховете, разпространени след катастрофата, корабът е превозвал злато, преназначено за заплати на британските войски в Египет.
20 юли 1965 г. Дълбоководният спускаем апарат Alvin, с двучленен екипаж, извършил първото си спускане на дълбочина 1829 м за 1 час и 37 минути.
19 юли 1545 г. В пристанище Портсмут се преобръща и потъва английският кораб "Mary Rose". Загиват около 500 човека.
19 юли 1837 г. В Бристъл, Англия, е спуснат на вода колесният параход Great Western, построен от И. К. Брунел за компанията „Грейт уестърн стийм навигейшън къмпъни”. „Грейт уестърн” е първият параход поставил началото на редовни параходни съобщения през Атлантика. Построен от английски дъб, той имал четири котела и двуцилиндрова парна машина с мощност 750 к.с. Двете гребни колела с диаметър 8,7 м могли да се въртят с 15 об/мин., предавайки на кораба скорост до 8 възела. В следващите 5 години „Грейт уестърн” прекосил Атлантика повече от 70 пъти. Обикновено от Америка до Англия стигал за 15 дни, а обратно – за тринадесет и половина. Най-бързият му рейс бил извършен за 12 денонощия и 7 часа.
19 юли 1840 г. В сухия док на бристълското пристанище завършил строежът на най-големият за него време параход Great Britain. Той имал водоизместване 3618 т., дължина 98,8, широчина 16,5 и газене 5,5 метра. На кораба била монтирана парна машина с мощност 1000 к.с. Освен с машина корабът разполагал и шест мачти със значителна ветрилна площ. 19 юли 1845 г. Корабите „Еребус” и „Терър” от експедицията на Джон Франклин срещнали в Бафиново море до о. Упрернавик два китобойни кораба. Франклин разговарял с капитаните им. Те са последните хора, видели експедицията. 19 юли 1918 г. Във водния район пред пристанище Ню Йорк американският крайцер San Diego се натъкнал на минно заграждение, поставено от германската подводница U-156, и от взрива потънал за много кратко време.
19 юли 1979 г. В резултат на сблъсък на двата супертанкера "Атлантик Емпрес" и "Еган Кептън" в морето се изливат 236 хил. т. суров нефт. Това е най-голямото изтичане на нефт за 20 век. 18 юли 1820 г. Тихоокеанската експедиция на Ф.Ф. Белинсхаузен достигнала полинезийския архипелаг Туамоту, където последователно открила атолите Аману, Такуме и Матахива, както и островите Рароя, Ангатоу, Ниау и Восток. 18 юли 1896 г. 461 дни след като напуска скования от ледовете кораб „Фрам”, експедицията на Фритьоф Нансен се добира до о. Нордбрук от архипелага Франц-Йосифова земя. Там тя получава помощ от полярната експедиция на англичанина Фредерик Джордж Джаксън.
17 юли 1203 г. Френският рицарски корпус, тръгнал на IV кръстоносен поход, предвождан от Бонифаций Монфератски, превзема Константинопол. Решаваща за успеха на кръстоносците се оказва помощта на венецианския дож Енрико Дандоло, който им предоставя мощен флот. С превземането на Константинопол Византия се разпада, а Венеция получава във владение най-мощните морски бази в Йонийско и Източно Средиземно море – о. Крит, Цикладските острови, две бази в Босфора, част от константинополското пристанище, и се превръща в в най-могъщата военна сила в тези води. 17 юли 1932 г. В тържествена обстановка с височайшето участие на Н.В. цар Борис ІІІ официално е открит Варненския аквариум, наричан тогава Морска зоологическа станция с аквариум в град Варна. Идеята е заимствана от учредената (1872г.) в Неапол първа в света Морска зоологическа градина с аквариум. Проектант е известният архитект Дабко Дабков. Основният камък е положен на 22 октомври 1906 г. Строителството продължава около 5 години, но последвалите три войни – Балканска, Междусъюзническа и Първа световна, отлагат окончателното завършване и откриване на станцията. На 17 юли 1932 г. тя започва народополезната си дейност с два отдела. Единият – за морската просвета на българите, разполагал с 32 циментови басейна с витринни стъкла. В тях било представено рибното богатство на Черно море. Другият отдел – за научна дейност, имал лаборатории, апаратни, библиотека. Пръв уредник на Аквариума е д-р Георги Паспалев, бъдещ професор, член-кореспондент на БАН. През 1954 г. Морската зоологическа станция прераства в Институт по рибни ресурси – Варна.
17 юли 1943 г. В средата на юли 1943 г. италианският крайцер Scipione Africano получил заповед да се прехвърли в Таранто. При това се предвиждал нощен пробив през Месинския пролив между континентална Италия и Сицилия, вече станал опасен, заради действията на морските сили и авиацията на съюзниците. В 06.30 часа сутринта на 15юли „Scipione Africano” излязал в морето и вечерта пристигнал в Неапол, като тук на кораба било монтирано оборудване за връзка с изтребителите. В 18.15 часа вечерта на следващия ден крайцерът отплавал от пристанище Неапол и се насочил към Таранто. През нощта на 16 срещу 17 юли, малко след 2.00 часа, вече намирайки се в Месинския пролив, от крайцера открили присъствието на разстояние 6 мили напред по курса няколко катера. Това били британските МТВ-260, -313, -315 и -316. Командирът на „Scipione Africano” заповядал да се увеличи скоростта до 40 възла и да се подготви кораба за бой. Някои подробности за тази кратка схватка не са изяснени и до днес. По италианската версия единият от катерите се взривил, вторият бил подпален и бързо изгорял, а третият катер се преобърнал и потънал. Само един от катерите успял да се измъкне и да излезе от боя. Англичаните признават гибелта с целия екипаж на катера МТВ-316, повредите на катера МТВ-260 и напълно отричат някакви повреди (още повече и гибел) на МТВ-313 и -315. Тази кратка престрелка показала високите бойни възможности на крайцера. Командирът му капитан І ранг Пелегрини в рапорта за нощния бой отбелязал, че „...цялото въоръжение, оръдия и автомати, открили огън с такава точност и стремителност, че това можеше само да ме учуди, ако от по-рано не бях осведомен за възможностите на кораба”. Като факт той отбелязал, че по време на бойния сблъсък „Scipione Africano” за кратко време развил скорост от 43 възла. 17 юли 1944 г. Параходите И.Е.Брайан и Квинолт, с товар от остарели боеприпаси, се взривили в акваторията на пристанище Порт-Чикаго, Калифорния, САЩ. Загинали 312 човека. 17 юли 1947 г. Индийският ферибот Randas се преобърнал по време на щорм в Индийския океан. Загинали 625 човека. 17 юли 1970 г. Създава се Българска асоциация по морско право. 16 юли 1565 г. Корабът „Сан Лукас” на испанския мореплавател Мигел де Лопес Легаспи с капитан Алонсо Ареляно се завърнал в Акапулко, Нова Испания (дн. Мексико). По този начин Ареляно станал първият мореплавател, преминал Тихия океан от изток на запад, но испанците го заподозрели в дезертьорство и не му признали това постижение. 16 юли 1643 г. Експедицията на холандския мореплавател Мартин Геридзон де Фриз хвърлил котва край южното крайбрежие на остров Сахалин. Това били първите европейци, които достигнали до далечната островна земя в Охотско море. При слизането си на брега те били посрещнати радушно от местното население – айните. 16 юли 1872 г. В Борге, Норвегия, е роден забележителният полярен изследовател Руал Амундсен. Моряк от млади години, през 1898 – 1899 г. участва като щурман в белгийската експедиция на Адриан Жерлаш дьо Хомери. С малката рибарска шхуна „Йоа” пръв преминава Северозападния морски път от Гренландия до Аляска. През януари 1911 г. с легендарния кораб „Фрам” влиза в Китовия залив на Ледената бариера Рос, Антарктида. С четирима спътници и кучешки впрягове достига до Южния полюс на 15 декември 1911 г. – 33 дни преди английската експедиция на Робърт Скот. През 1918 г. се опитва да повтори дрейфа на Фритьоф Нансен през Северния ледовит океан. С кораба „Мод” достига до беринговия проток, но опитът му да премине през Северния полюс със дрейфуване не успява. През 1926 г. Амундсен оглавява първия трансарктически полет с дирижабъла „Норвегия”. През 1928 г., с хидросамолета „Латам”, при издирване на експедицията на Умберто Нобиле, претърпяла катастрофа с дирижабъла „Италия”, загива в Северния ледовит океан заедно с целия си екипаж.
15 – 18 юли 1741 г. Руският мореплавател Алексей Илич Чириков достига северноамериканския бряг при днешния остров Бейкър само с половин денонощие преди ръководителя на 2-рата камчатска експедиция В. Беринг. Чириков открива протока Ситка и стига континенталния бряг на Северна Америка. 15 юли 1930 г. От Архангелск с ледоразбивача "Георгий Седов" потегля арктическа експедиция под ръководството на Ото Шмит и Владимир Визе. Нейната задача е географското и хидрометеорологическото изучаване на Карско море. 15 юли 1996 г. За първи път от акваторията на Баренцово море успешно е проведена групова стрелба с балистични ракети от атомни подводни крайцери със стратегическо предназначение на Северния флот. Всички ракети поразяват целите на територията на североизточната част на РФ. 14 юли 1728 г. С новопостроения бот „Св. Гавраил” отплава от Нижнекамчатск Първа камчатска експедиция, водена от Витус Беринг. Задачата й е определена още от император Петър І – да установи има ли проток между Азия и Америка. Експедицията успява да излезе от Северния ледовит океан, но поради непрогледната мъгла не вижда американския бряг. Според руския академик Милер, пръв оповестил резултатите от експедицията, Беринг бил убеден, че е достигнал самия край на Азия на североизток и че тя никъде не се съединява с Америка.
14 юли 1821 г. От Aрхангелск към островите Нова земя отплава бригът „Нова земя” под командването на Фьодор Петрович Литке. Това плаване поставя началото на големите хидрографски проучвания край бреговете на архипелага и в Баренцово море.
14 юни 1957 г. Съветският кораб Ашхабад заседнал на плитчина в Каспийско море. Загинали 270 човека. 13 юли 1729 г. В семейството на дребен дворянин, в макото градче Сен Канат – Прованс, е роден Пиер-Андре де Сюфрен де Сен-Тропе, изявен френски адмирал, рицар на Малтийския орден. Постъпва във флота през 1744 г. По време на на Войната за австрийското наследство (1740 – 1748 г) служи в ескадра в западна Индия и през 1746 г. участва в неуспешната Канадска експедиция. На следващата година, по време на Втория бой при Финистер, е пленен от англичаните и престоява до края на войната. От 1748 до 1754 г. Сюфрен служи на „галерите на Вярата” на Малтийския орден. Завръща се във Франция към началото на Седем годишната война. Участва в Канадската и Средиземноморската кампании. По време на Войната за независимост на американските колонии води успешни действия срещу англичаните в Индийския океан (1782 – 1783 г.), които обаче не повлияват достатъчно на хода на войната. Адмирал Сюфрен умира в Париж на 8 декември 1788 г. 13 юли 1786 г. Голямо нещастие сполетява френската околосветска експедиция на Жан Франсоа дьо Гало Лаперуз. Преди експедицията да отплава от залива Порт Франс в Аляска, Лаперуз изпраща три лодки да направят последни измервания на подводния релеф. Поради непознаване на теченията, приливите и отливите, те претърпяват корабокрушение и 21 моряци загиват. В тяхна памет французите издигат паметник, в подножието на който поставят бутилка с бележка, описваща печалното събитие. 13 юли 1866 г. По дъното на Атлантическия океан е положен телеграфен кабел, който съединява Европа и Америка. 12 юли 1534 г. След като в началото на месец юли открил о. Принс Едуард в залива Сейнт Лорънс, френският мореплавател Жак Картие стигнал до залива Шалер, слязъл на брега, забил дървен кръст и обявил откритата земя за владение на френския крал. След това се отправил на североизток, стигнал до о. Антикости, но го сметнал за част от Азия. 12 юли 1771 г. Завършва първата експедиция на Джеймс Кук с ветрохода „Индевър”. По време на това близо тригодишно плаване експедицията изучава о. Таити, Нова Зеландия, източното крайбрежие на Австралия, о. Ява, пресича Индийския океан, заобикаля нос Добра надежда и се връща в Плимът, Англия. 12 юли 1776 г. Джеймс Кук се отправя от Плимут на последната си експедиция. 12 юли 1913 г. В корабостроителницата „Blohm & Voss” е спуснат на вода германският линеен крайцер Derfflinger. Участва в боевете при Догер банк и Ютланд, самопотопява се заедно с германския флот в Скапа Флоу през 1919 г., вдигнат е през 1939 г. и е нарязан през 1946 г.
12 юли 1918 г. На японския линеен кораб Kawachi се взривява боеприпаса. Корабът потъва за по-малко от 4 минути. Загиват около 700 човека, като точният брой на жертвите остава неизвестен.
12 юли 1920 г. Състои се официалното откриване на Панамския канал. Панамският канал е воден път с международно значение в централна Америка. Дължината му е 81 600 м. Каналът свързва пристанищата на Карибско море (Кристобал, Колон) и на Тихия океан (Панама, Балбоа). Построен е през 1914 г., но официално е открит през 1920 г. От 1914 г. до 1979 г. се намира под юрисдикцията на САЩ. До 2000 г. Панамският канал се управлява от специална комисия, след което преминава под пълната власт на Панама. Ширината на канала е - от 150 до 300 м, дълбочина на фарватера - 12,8-25,9 м и има 12 шлюза. 12 юли 1926 г. Във Варна тържествено са открити централните морски бани. Построени по проект на архитект Дабко Дабков от чешката фирма „Пителбраузеветер”. Още тогава тези бани стават гордост за Варна и й донасят международна слава, тъй като подобни бани били рядкост и в Европа. Цялата сграда е от железобетон, а кабините и шкафчетата са от дърво. От средата на постройката, навътре в морето е построен дълъг железобетонен мост, над чийто край се издигат една над друга четири площадки за скокове в морето. Този мост, вече твърде стар, беше съборен през пролетта на 1973 г. 12 юли 1970 г. Експедицията на Тур Хаердал с тръстиковата лодка "Ра-2", след 57-дневно плаване достига бреговете на Барбадос. 12 юли 2003 г. В строя влиза самолетоносачът USS Ronald Reagan CVN-76. Негов пръв командир става Бил Гудуин.
11 юли 1616 г. По време на второто си плаване из канадския арктически архипелаг английските мореплаватели Робърт Байлът и Уилям Бафин откриват протока Джоунс – отдавна търсената брънка за преминаването на Северозападния морски път. Двамата проследяват в продължение на 1000 км източния бряг на голямата земя, на която дават името Бафинова. По- късно и морето около нея и о. Гренландия получава името Бафиново. 11 юли 1723 г. Експедицията на Ян Рогевеен се завръща в Холандия. По време на своето плаване тя открива о. Пасха, днешните о-ви Плисър, на които дава името Палубни о-ви, защото там се разбива корабът й „Африканен”. Холандците откриват о-вите Мануа и няколко о-ва от архипелага Туамоту и др. Това е последната холандска експедиция за търсене на Южния континент. 11 юли 1776 г. Капитан Джеймс Кук отплава от Плимут с шлюповете "Resolution" и "Discovery" в своята трета последна околосветска експедиция. 11 юли 1831 г. Умира руският мореплавател Василий Михайлович Головнин. През 1807 – 1811 г. той ръководи второто руско околосветско плаване с военния ветроход „Диана”. Експедицията стига до бреговете на Бразилия, заобикаля нос Хорн и Австралия и се насочва към Камчатка, за да установи своя база за изучаване на Курилските и Алеутските острови. При изпълнението на тази задача Головнин и част от моряците попадат в японски плен и остават в затвора две години и три месеца. Това околосветско плаване Головнин описва в три книги, а от третия том, посветен на пленничеството му в Япония, европейците получават изключително ценни сведения за живота в затворената за света Страна на Изгряващото слънце. Головнин е сред строителите на руския военен флот. Под негово ръководство през периода 1824 – 1831 г. са построени около 200 кораба. 11 юли 1860 г. Унгарецът Феликс Каниц предприел пътешествие по българските земи. Проучванията си описал в книгата „Дунайская Болгария и Балканский полуостров”. В нея подробно представил историята, културата и икономиката на българския народ, живеещ по неговото определение от Охридското езеро до моретата при Варна и Солун. 11 юли 1897 г. Шведският инженер Соломон Август Андре, заедно със спътниците Нилс Стриндберг и Кнут Френкел, се отправя към Северния полюс с балона „Орел”. От този ден тримата полярни изследователи изчезват. Едва 33 години по-късно, през 1930 г., Петер Елиасен, капитан на риболовен кораб намира на остров Белив, Баренцово море останки от изчезналата експедиция. 11 юли 1910 г. По време на учение в района на нос Код американската подводница С-4 атакувала плаващата база „Кастайн”, която стояла на котва. При подхождането към плаващата база командирът наредил на рулевия да наблюдава в перископа и да „разсече „Кастайн” на две”. Всъщност подводницата трябвало да мине под кила на кораба. Рулевият обаче разбрал заповедта буквално и след известно време перископът с трясък се врязъл в обшивката на плаващата база, като й направил голяма пробойна. 11 юли 1915 г. Германският крайцер "Konigsberg" е унищожен от английски кораби в устието на р. Руфиджи край Дар-ес-Салам.
11 юли 1951 г. Аварийно-спасителният отдел на Параходство БМФ след тригодишна подготвителна работа изважда потопения по време на Втората световна война български параход „Шипка”. 11 юли 1962 г. Фред Балдазар(Fred Baldasare) пръв преплува Ламанша под вода. 10 юли 1499 г. В пристанището на Лисабон се завръща корабът „Бериу” на Вашку да Гама. Той пръв донесъл вестта за откриването на морския път до Индия и Молукските острови. 10 – 12 юли 1774 г. Край малкото добруджанско село Кючук Кайнарджа бил сключен един от най-важните мирни договори в руско-турските взаимоотношения. С него не само се слагал край на войната от 1768 – 1774 г., но Турция се задължавала да отстъпи на Русия част от източното си Черноморско крайбрежие и да предостави на руските търговски кораби право на свободно плаване през проливите Босфора и Дарданелите. 10 юли 1791 г. Под командването на адмирал Ф. Ф. Ушаков базираният в Севастопол руски Черноморски флот излиза в открито море. В състава му са 45 кораба, от които 16 линейни. Започва продължително дебнене между руския и турския флот, което завършва с прочутата битка при н. Калиакра, довела до пълния разгром на турския флот. 10 юли 1797 г. Първата американска фрегата – “United states” е спусната на вода във Филаделфия. 10 юли 1826 г. Корабът „Предприятие” на руския мореплавател Ото Коцебу се завръща в Кронщат след тригодишна изследователска експедиция в Тихия океан. Това е третото околосветско плаване на Коцебу. 10 юли 1896 г. Във Варна е роден големият български географ Атанас Бешков. В продължение на няколко десетилетия той е един от авторите на основните разработки по икономическо райониране на страната. Негова е главната заслуга за икономико-географската обосновка на плавателния канал Варна – Девня (1955 г.). 10 юли 1903 г. Корабът America, воден от Антонио Фиала, отплавал към архипелага Франц-Йосифова земя с намерение да стигне до Северния полюс. По пътя си експедицията спряла в Архангелск, където били натоварени 218 кучета и 30 коня, порода пони. След месец плаване експедицията стигнала до остров Нортбрук от архипелага Франц-Йосифова земя и се установила да презимува при 82º 14' с.ш. в залива Рудолф. Там „Америка” бил пробит от ледовете и се наложило плаването да бъде прекратено. 10 юли 1933 г. Китайският параход „Тунан”, пътувайки с пътници и ценен товар към Шанхай, се сблъсква с японския параход „Чошун Мару”. Китайският кораб потъва. Спасени са 89 човека, загиват 168. Ценният товар (кюлчета сребро), оценяван на $ 1,5 млн. е загубен. 10 юли 1985 г. В резултат на операция „Кислород”, проведена от френски бойни плувци, в новозеландското пристанище Оклънд внезапно и бързо потъва кораба „Рейнбоу Уориър” (Rainbow Warrior), принадлежащ на природозащитната организация Greenpeace. Причина за случилото се явяват два взрива, образували пробойни в района на машинното отделение и кърмовата част на корпуса. Един от членовете на екипажа загива. І. Пристигане на групите в назначеното място и доставка на боеприпаси и снаряжение. ІІ. Установяване на връзка на ръководителите с участниците в операцията, легализация на пребиваването, адаптация. ІІІ. Доставка на диверсантите до обекта и неговото унищожаване. IV. Разсредоточаване и пръсване на групите в съответствие със своите легенди. Първият етап бил най-продължителен. Участниците пристигнали в Нова Зеландия по различно време и по различни пътища, за да се изключи взаимовръзката между тях. В съответствие с личните им документи никой от тях не се явявал френски гражданин и никой не идвал непосредствено от Франция. Към края на първия етап в Нова Зеландия пристигнали няколко групи, в които влизали трима офицери. Общия брой участници в операция „Кислород” съставлявал 10-12 човека. За това, колко внимателно е готвена операцията, свидетелства фактът за наличие на дубльори на изпълнителите в случай на непредвидени обстоятелства. Освен това, един от дубльорите бил внедрен в екипажа на кораба и се скрил малко преди взрива. Вторият етап бил сравнително лек, доколкото за специалистите от секретните служби не било трудно да легализират и проведат планираните срещи в страна с високо ниво на развитие на международен туризъм. Операцията била назначена за 10 юли. В 19.00 часа местно време с микробус на изоставен кей били докарани надувна лодка тип "Зодиак", две 15-кг. Взривни устройства и два комплекта снаряжение за бойни плувци. 9 юли 1917 г. В базата на британския флот Скапа Флоу на котвената си стоянка се взривява линейният кораб HMS Vanguard. Загиват 804 човека. Причина за катастрофата е самовъзпламеняване на боеприпасите.
9 юли 1960 г. В пристанище Милфорд Хейвън, Англия, по време на разтоварни дейности се взривил и изгорял най-новият танкер на компанията „Esso Petroleum” Esso Portsmouth. Освен танкера изгоряла и част от претоварните съоръжения на пристана. Щетите били оценени на над 1 млн. лири стерлинги. При пожара загинал един човек, а няколко други получили сериозни изгаряния. 8 юли 1497 г. От Ришелу, пристанище близо до Лисабон, отплава експедицията на португалския мореплавател Вашку да Гама. Задачата, поставена на Да Гама, е изключително отговорна и трудна. Експедицията трябва да заобиколи Африка и да намери морския път към Индия. Португалския крал се надявал по този начин да елиминира арабите като посредници при търговията с приказната страна и да ликвидира изоставането от испанците. 8 юли 1538 г. В затвора в Куско (в дн. Перу) бил удушен испанският конквистадор Диего ди Алмагро. Името си получил от испанския град Алмагро, в околностите на който бил роден, Участвал в походи на Педро Ариас де Авиля и Франсиско Писаро срещу държавата на инките. Водил самостоятелни експедиции за завладяване на чилийското крайбрежие. Открил за европейците езерото Титикака и пустинята Атакама. При Куско удържал победа над индианския вожд Манко Капак. Повел борба за надмощие с Писаро, който го победил при селището Лас Салинас и заповядал да бъде хвърлен в затвора и удушен. 8 юли 1790 г. В керченския пролив, близо до н. Такил, руската Севастополска ескадра на адмирал Ушаков нанесла поражение на турския черноморски флот и провалила плановете на турското командване за десант по Севастополското крайбрежие. 8 юли 1819 г. В Дандолк, Ирландия, е роден арктическия мореплавател Френсис Макклинток. Осъществил четири плавания в Канадския арктически архипелаг, за да търси изчезналата експедиция на Джон Франклин. През 1848 – 1849 г. съпровождал Джон Рос до протока Бароу. През 1849 – 1851 г. извършил ново плаване до о. Принс ъф Уелс. През 1859 г. по молба на съпругата на Франклин, навлязъл в Бафиново море, успял да премине през протока Ланкастър и да стигне до о. Кинг Уилям. Там, на н. Виктория, намерил останки от спътниците на Дж. Франклин и единственото писмено доказателство, което давало сведения за гибелта на големия английски полярник. 8 юли 1961 г. Португалският кораб "Save" засяда на плитчина край бреговете на Мозамбик. Загиват 259 човека. 8 юли 1994 г. На проведеното от турските ВМС аварийно-спасително учение „Куртарма „94”, проведено от 8 до 14 юли, активно се включват подводница „Слава” и КСР „Капитан І ранг Димитър Добрев”. 7 юли 1585 г. Английска експедиция основава колония на брега на Вирджиния в Северна Америка. 7 юли 1891 г. В София е роден Иван Вариклечков. Като млад офицер участва в Балканската война, след която преминава на служба във военния флот. През Първата световна война стажува на германски подводници в Северно море и Атлантика. Служи и на първата подводница, с която нашият флот се сдобива през 1916 г. През 1930 г. е изпратен да следва генералщабна академия в Германия и пръв в България получава званието контраадмирал. От 1933 до 1935 г. и от 1937 до 1939 г. командва българския военен флот. В периода 1935 – 1937 г. е флигеладютант на цар Борис ІІІ и началник на военната канцелария на двореца. Бил е правителствен делегат в УС на параходното дружество БТПД. Участва като български представител на международната конференция в Монтрьо, която изработва нова Конвенция за режима на Черноморските проливи. На 15 октомври 1939 г. е уволнен заради категоричното му несъгласие България да се включи в започналата Втора световна война. В немилост е и след 9 септември 1944 г. Арестуван е и въпреки че проведеното следствие го оневинява, остава без работа, без средства за препитание, с единствен източник на мизерни доходи парчето земя около къщата му. През 1956 г. отново е арестуван за незаконно притежание на пистолет. Умира през 1974 г., неразбран и неоценен.
7 юли 1920 г. Яхтата „Мод” на Руал Амундсен се освободила от ледения плен в Източносибирско море. Амундсен възнамерявал да се отправи към Арктическия басейн, за да повтори знаменития дрейф на Фр. Нансен и да стигне до Северния полюс. Тежки ледове обаче притиснали „Мод” към брега и Амундсен за трети път в тази си експедиция бил принуден да зимува край Чукотка. 7 юли 1921 г. От дъното е вдигната потъналата на външния рейд на Портсмут английска подводница К-15. 7 юли 1928 г. Чилийският параход Angames се разбива по време на щорм на камъни в залива Арауко. Загиват 291 души. 7 юли 1932 г. Най-новата френска подводница Прометей, спусната на вода през октомври 1930 г., излязла в морето на ходови изпитания. На борда й се намирали 48 души от екипажа и 23-ма специалисти от завода строител. 7 юли 1978 г. Провъзгласена e независимостта на Соломоновите острови. Te са открити през 1568 г. от испанския мореплавател А. Менданя де Нейра. През 1899 г. островите са разделени между Великобритания (източната част) и Германия. Между 1893 г. и 1900 г. Великобритания завладява островите. През 1921 г. британската част е поставена под австралийска опека. През 1978 г. британската част на Соломоновите острови получава независимост в състава на Общността. Соломоновите острови са член на ООН от 1978 г. 6 юли 1905 г. Френската подводница Фарфаде извършвала маневра за потапяне на рейда на пристанище Бизерта, Тунис. Командирът й закъснял да затвори капака на люка и получила диферент към носа, подводницата се наклонила рязко напред и поела вода. Командирът успял да изплува на повърхността, но останалите 14 члена на екипажа останали в потъналата подводница. 6 юли 1935 г. От Архангелск в първа експедиция за свободно плаване в големите географски ширини се отправя ледоразбивачът „Садко”. Под командването на Георгий Ушаков той достига 82º 42' с.ш. – рекордна за свободно плаване на кораб (т.е. без дрейфуване). Експедицията събира уникален материал за Северния ледовит океан, като само биологичните колекции надхвърлят 16 000 животински и растителни експоната. 6 юли 1943 г. В състава на ОС 68 американският крайцер "Helena" участва в боя в залива Кюла. Там той получава попадения от три торпеда, разчупва се и потъва. Загиват 168 човека. Крайцерът "Хелена" е първият кораб, който получава благодарности от командващия флота. В специална заповед са отбелязани неговите действия в боевете при н. Есперанс, Гуадалканал и залива Кюла. Също така е отличен със 7 бойни звезди. 6 юли 2001 г. Във ВМБ – Бургас се състоя ритуал по предаването на два български малки десантни кораба (пр. 106 К) на грузинските ВМС. Присъстваха министърът на отбраната Бойко Ноев, началникът на Генералния щаб на БА генерал Михо Михов и генерал-лейтенант Джони Пирцхалишвили – началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на Грузия. 5 юли 1610 г. Холандската експедиция, водена от английския изследовател Хенри Хъдсън, навлязла в голям, неизвестен дотогава залив на Северна Америка. По-късно той бил наречен на името на мореплавателя – Хъдсънов залив. Същото име било дадено и на протока, съединяващ залива с Атлантическия океан. 5 юли 1596 г. Английският флот под командването на граф Есекс разграбва испанското пристанище Кадис. 5 юли 1616 г. Холандските мореплаватели Вилем Корнелисзон Схаутен и Якоб ле Мер стигат до о. Ява, но са арестувани от агентите на Остиндийската компания като нарушители на морския й монопол в тази част на света. При връщането им в Холандия Якоб ле Мер умира по пътя. 4 юли 1546 г. Умира Хайрадин Барбароса – алжирски владетел (от 1519 г.).Роден е около 1483 г. на остров Крит. Първоначално е морски пират и командир на флот. Използва борбата на алжирското население срещу испанските завоеватели, за да вземе властта в страната заедно с брат си Арудж. След смъртта на брат си през 1518 г., стремейки се да си запази властта, Хайрадин Барбароса търси помощ от турския султан Селим I и поставя Алжир под сюзеренитета на Турция; в замяна получава титлата „паша” (1519 г.). През 1520 г. – 1525 г. води борба с испанците, с племената на Кабилия и с Хафсидите. От 1538 г. е главен адмирал на турския флот. По време на Венецианско-турската война (1538 г. – 1540 г.) разгромява при Превезе флота на европейската коалиция под командването на Андреа Дориа (1538 г.). Побеждава войските на Карл V през 1541 г. край гр. Алжир.
4 юли 1598 г. В района на Малките Антили потънал испанският галеон Сан Фернандо. На борда си той превозвал злато за 7 млрд франка. 4 юли 1819 г. От Кронщат са отплавали руските тримачтови военни кораби „Восток” и „Мирний”. Задачата им била да стигнат до „южната полярна област и да разрешат многовековната загадка за съществуването на митичния Южен континент. Експедицията била предвождана от опитните мореплаватели Ф.Ф. Белинсхаузен и М.П. Лазарев. Те изпълнили блестящо поставената им задача. На 22 януари 1822 г. експедицията достигнала днешния о. Петър І, а на 29 януари се натъкнала на огромно ледено поле, което Белинсхаузен нарекъл Земя Александър І. Това била част от неизвестната дотогава Южен континент. Общо експедицията на Белинсхаузен и Лазарев продължила 751 дни, от които 527 дни под ветрила. За това време руснаците открили 29 острова, една коралова плитчина и огромния леден континент – Антарктида, задача, която дори Дж. Кук смятал за неразрешима. 4 юли 1840 г. Параходът Britannia, собсвеност на английската компания „Бритиш енд америкън ройал мейл стиймшип къмпъни”, която е притежание на Самюел Кюнард, открива първата редовна трансатлантическа линия. Корабът е построен на р. Клайд в една от най-добрите корабостроителници. Има водоизместване от 1154 тона, дължина 63,1 и широчина 10,4 метра. Парната машина с мощност от 740 к.с. му осигурява скорост от 8,3 възела. На връщане от Америка параходът развива още по-голяма средна скорост – 10,7 възела – и изминава разстоянието от Халифакс до Ливърпул точно за 10 денонощия.
4 юли 1898 г. Близо до о. Сейбъл английският барк "Кромантишър" потапя френския лайнер "Ла Бургон". Загиват 561 човека. 4 юли 1944 г. По време на учебни торпедни стрелби близо до Пърл Харбър загинала американската подводница S-28 . В 17,30 часа S-28 се потопила за атака срещу стражевия катер „Рилайънс”. След това подводницата изчезнала. Било организирано мащабно търсене и по обяд на второто денонощие на повърхността било открито маслено петно. При дълбочина на океана в този район 2600 метра спасителните операции били безсмислени. Комисията, разследваща катастрофата, не успяла да достигне до определени изводи за причините, довели до гибелта на подводницата. 4 юли 1958 г. По време на изпитания в 10:03 часа за първи път в историята на съветския флот е използвана атомна енергия за задвижване на подводницата "Ленинский комсомолец". 4 юли 1961 г. Трагедията на подводницата К-19. 4 юли 1974 г. Започва операция "Jennifer" по изваждане на потъналата съветска подводница К-129, която загива на 8 март 1968 г. в Тихия океан. 4 юли 1994 г. От 4 до 7 юли за първи път български бойни кораби участват в учение на турските ВМС – миночистачите „Бриз” и „Шквал” от ВМБ – Бургас, се включват активно в „Пойраз ’94”. 3 юли 1608 г. Французинът Самуел дьо Шамплен поставя началото на град Квебек в Канада. Французите бързо разпространяват своето влияние оттам до залива Хъдзън, Горното езеро и устието на река Мисисипи. 3 юли 1883 г. Английският товарен параход "Daphne" се преобръща веднага след спускането си на вода от стапела на корабостроителницата "Александър Стивън" на р. Клайд, Глазгоу. Загиват 124 работници. 3 юли 1894 г. Във Варненския залив пристигнал първият български морски търговски кораб „Борис”, закупен след Освобождението. Той е построен в Нюкасъл и струвал на БТПД 514 209 златни лева. Водоизместването му било около 2000 тона, имал 67,1 м дължина, 9,75 м ширина, парна машина с мощност 990 к.с. и скорост 12 възла.При н. Галата параходът „Борис” бил посрещнат от парния катер „Амалия”, с официалните лица. Същия ден надвечер станало тържественото му освещаване. При първия си рейс от Варна и Бургас до Истанбул се отправил на 25 септември 1894 г. В състава на БТПД плавал малко повече от четвърт век – до 13 октомври 1920 г., когато на път за Севастопол бил блъснат от руския транспорт „Кронщат” и потънал.
3 юли 1927 г. Канадският лайнер Монкълм, с водоизместване 21 600 т, излизайки при гъста мъгла от залива Свети Лаврентий, едва избягнал участта на „Титаник”. Гигантски айсберг бил забелязан на 200 метра, почти срещу носа на лайнера, и въпреки че незабавно извили кормилото на борд, чуло се силно стържене и лайнерът започнал да се накланя на ляв борд. Обхванати от паника, пътниците изскочили на палубата и видели плъзгащата се покрай десния борд гигантска ледена планина. „Монкълм” остъргал борда си о подводната част на айсберга и скоро се изправил. Спасителните лодки били готови за спускане, а екипажът заел местата си според аварийните правила. За щастие сблъскването нямало сериозни последици, ако не се смята ожулената от борда боя и счупеното гребло на десния гребен винт. 3 юли 1940 г. Английското „съединение Н” атакувало френските кораби разположени в базата Мерс-Ел-Кебир, Алжир. Заповед за тази атака дал английският министър-председател У. Чърчил, който се опасявал, че след като Франция капитулира, нейният флот ще попадне в германски ръце.
3 юли 1988 г. Американският крайцер "Vincennes CG-47" сваля в Персийския залив със зенитна ракета ирански пътнически самолет "Еърбъс А300" пътуващ по международно трасе. Загиват 290 човека. 2 юли 1578 г. Близо до днешния залив Фробишър (в Канада) третата експедиция на английския мореплавател Мартин Фробишър е застигната от жестока буря. Един от корабите се блъска в айсберг и потъва, а екипажът му едва се спасява. Останалите кораби са изтласкани на юг, където попадат в широк, свободен от ледовете проток. Фробишър ги повежда през него и стига до огромен залив, наречен по-късно Хъдзън, на името на английския мореплавател Хенри Хъдзън, който го е проучил основно. 2 юли 1790 г. Руска ескадра, под командването на адмирал Ф. Ф. Ушаков, нанася поражение на турския флот край Керченския пролив. 2 юли 1816 г. Край западното крайбрежие на Африка, на път за Сенегал, потъва френската фрегата „Медуза”. 149 пътници са изоставени от екипажа върху спасителен сал. Напълно безпомощни под лъчите на африканското слънце, без вода и хранителни припаси, повечето от тях загиват сред океанските вълни. Стига се до прояви на канибализъм, оцеляват едва петнайсетина. Трагичната участ на корабокрушенците от фрегатата подтиква френския художник Теодор Жерико да нарисува известната картина „Салът на Медуза”. 2 юли 1843 г. Край остров Сейбъл, Нова Скотия, корабокруширал и потънал параходът Columbia, собственост на Самюел Кюнард. Това бил първият кораб загубен при катастрофа от неговата компания. 2 юли 1895 г. От северноамериканското пристанище Ярмът в Нова Скотия отплава Джошуа Слоукъм, за да осъществи с яхтата си „Спрей” първото самотно околосветско плаване. То продължава общо три години, два месеца и два дни, през които Слоукъм изминава със „Спрей” 46 хиляди морски мили. 2 юни 1913 г. При устието на река Русенски Лом по нареждане на Главната квартира на българскат армия моряците от Дунавската флотилия самопотопили корабите си, за да не попаднат в плен на настъпващите през река Дунав румънски войски. 2 юли 1940 г. Ескортираният транспортен кораб Arandora Star бил потопен от германската подводница U-47. Военизираният лайнер превозвал от Ливърпул за Сейнт Джоунс, Нюфаундленд, над 1200 интернирани цивилни германци и италианци. 15 000-тонният кораб се намирал на 75 мили от Ирландия, когато бил атакуван от U-47. Изстреляното от нея торпедо предизвикало два взрива в котлите. Малко по-късно корабът се преобърнал и потънал. Няколко часа след потъването от канадския разрушител „St. Laurent” забелязали спасителните му лодки и екипажът му пристъпил към спасяването на хората. Тези, които били спасени били откарани в Гриинок, Шотландия. Ранените били приети в болница. По-късно били натоварени на друг кораб, „Dunera”, и откарани в Австралия. При тази катастрофа загинали 800 души, включително 144 човека от екипажа на „Арандора стар” и войници.
2 юли 1942 г. Около 12 часа стоящият на Елеваторния кей в Севастопол лидер Ташкент бил атакуван от 30 дошли откъм сушата „Юнкерси”. „Ташкент”, получавайки две преки попадения легнал на дъното. От намиращите се на борда 344 човека екипаж 76 загинали и 77 били тежко ранени.
2 юли 1979 г. При преход от бухтата Павловска в залива Владимир в надводно положение станала авария в реактора на съветската подводница К-116 (пр. 675 Echo II) – голям теч от топлоносителя по капака на реактора, вследствие на което рязко паднало налягането в І контур, кипнал топлоносителя и се разхерметизирала активната зона. Газовата и аерозолната активност се разпространила по всички отсеци, което довело до преоблъчване на личния състав. Оборудването на реакторния отсек било напълно изведено от строя заради заливането му с вода и силното радиоактивно замърсяване. Въз основа на акта за обследване на техническото състояние на подводницата, комисията, назначена със заповед на командващия ТОФ, взела решение за извеждането на подводницата от бойния състав. 1 юли 1798 г. Наполеон Бонапарт стъпва на египетска земя след успешен преход от Малта до Александрия. 400 френски кораба хвърлят котва в устието на река Нил и стоварват 36-хилядна десантна армия. По същото време английският адмирал Нелсън напразно търси французите в морето между Мала Азия и егейските острови.
1 юли 1813 г. Английският парламент отменя монополните права на Източноиндийската компания за търговия с Индия. 1 юли 1917 г. Руската подводница АГ-15 се отправила от Аландските шхери към открито море за учебно потапяне. В близост до нея се намирал минният заградител „Илмен”. Скоро подводницата се потопила, а моряците от „Илмен” видели как тя потънала с все по-увеличаващ се диферент към кърмата. На морската повърхност останали четирима души от екипажа й, но спуснатата от „Илмен” лодка успяла да спаси само трима – командира, боцмана и рулевия. Щурманът, който не можел да плува, се удавил. Дошлите на мястото малко по-късно водолази установили, че подводницата лежи на дъното на равен кил с отворени люкове на носа и кърмата. Открили още, че в носовите и кърмовите отсеци са останали хора, които отговаряли на почукванията по корпуса. Близо 9 часа след потъването на подводницата на повърхността се измъкнали още шестима подводничари. Те разказали как е загинала АГ-15. 1 юли 1920 г. Във Варна е основано сдружението Български народен морски сговор (БНМС). Учредителите приемат временен устав и избират четиричленно ръководство. Първата официална изява на сдружението е през лятото на 1921 г., когато във Варна е организирано морско празненство и излиза първият брой на сп. „Морска библиотека”. 1 юли 1947 г. В норвежкото пристанище Трондхайм вдига родния флаг параход „България” – първият морски търговски кораб, закупен от страната ни след Втората световна война. Командването му е поверено на капитан Димитър Фурнаджиев. В състава на Параходство БМФ плава до 1976 г., когато излиза от експлоатация.
1 юли 1966 г. По време на силна буря южноафриканският товаропътнически параход Сиферер (8100 брт), принадлежащ на компанията „Саут Африкан Марин Корпорейшън Лимитед”, се разбил на крайбрежни скали край остро Робен, намиращ се на 6 мили от материка. Корабът извършвал рейс от Глазгоу до Кейптаун, който бил вече към края си. „Сиферер” се разчупил на две части, товарът му бил загубен, но всички хора на борда му (76 човека пътници и екипаж) били своевременно евакуирани с хеликоптери. Още за военноморските сили Източник:  |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||
