през месец Август |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Август 31 август 1886 г. От Кронщат отплава корветът „Витяз”. С него бъдещият руски флотоводец Степан Макаров осъществява океанографско околосветско плаване, което продължава 993 дни. Резултатите му Макаров обобщава в своя капитален труд „Витяз” и Тихият океан”. 31 август 1924 г. На западния бряг на Аляска, в селището Ноум, с пощенската шхуна „Силвър вали” пристигнали участниците в похода с шейни от залива Хъдсън до Аляска. Това били датският пътешественик Кнуд Охан Виктор Расмусен, ескимосът Кавигасуак Митек (Гага) и ескимоската Арнарулунгуак (Малката). Това невероятно постижение донесло световна слава на Расмусен. Научните резултати от експедицията изпълнили 12 тома с изключително ценна информация за Арктика и най-вече за нейната флора и фауна. 31 август 1942 г. Японската подводница Ro-61 на подхода към остров Атка, Алеутските острови, била торпилирана от американски кораб и се опитала да избяга от преследването в подводно положение. При този опит се ударила в подводни камъни и била принудена да изплава на повърхността. Тук я открили самолети, които хвърлили по нея бомби и я обстрелвали с оръдия и картечници. Ro-61 била доубита от разрушителя „Рид”, насочен от самолетите. От екипажа на подводницата успели да се спасят само петима моряци, които били извадени от водата на борда на американския разрушител. 31 август 1967 г. Американската подводница SSBN-641 Simon Bolivar се сблъсква със снабдителния кораб "Бетълджойс". Нанесени са само материални щети. 31 август 1986 г. На днешния ден се навършват 20 години от трагичната нощ, в която се случи една от най-големите катастрофи в Черно море. Съветският лайнер Адмирал Нахимов (бивш германски Берлин) на излизане от Новоросийск е ударен от бълкера "Петр Васев". В резултат на удара в десния борд на пасажера се образуват две огромни пробойни, а булбът на трампа е смачкан. След 7-8 минути "Адмирал Нахимов" се преобръща и потъва. На момента са спасени 836 човека, но загиналите са над 600.
30 август 1707 г. По време на ураган край остров Сейнт Китс, Малките Антили, Кралският флот загубва два кораба. Това са 24-оръдейният Child's Play, който се разбил край Палмето пойнт, и Winchester, загинал край Сънди пойнт. 30 август 1721 г. Русия и Швеция подписват Ништатския мирен договор, който слага край на Северната война. Русия получава Латвия с Рига, Естония, част от Карелия, Виборг и някои други земи по финландското крайбрежие. Този акт утвърждава присъствието на Русия в Балтийско море. Признание за успешния край на Северната война руснаците справедливо отдават на флота. 30 август 1842 г. Руският 74-оръдеен линеен кораб Ингерманланд загива на подводни камъни в Скагерак. 30 август 1881 г. Английският пътнически параход Teuton се разбива на крайбрежни скали край н. Добра надежда. Загиват почти 200 човека. 30 август 1943 г. В корабостроителницата Ню порт Нюз, САЩ, е спуснат на вода самолетоносача CV-12 Hornet. Заложен като Kearsarge, новият самолетоносач е преименуван в чест на загиналия на 27 октомври 1942 г. CV-8 Hornet. Участва в операциите при Нова Гвинея, Тиниан, Сайпан, Гуам, Иво Дзима, Окинава, Лейте и във финалните епизоди срещу японската територия. Негови самолети участват също така и в потопяването на суперлинкора "Ямато" на 6 април 1945 г. След войната е преоборудван в атакуващ самолетоносач (CVA), а по-късно в протовоподводников вариант (CVS) и служи край бреговете на Виетнам до 1967 г. Финален епизод в неговата богата биография е вдигането на капсулата на Apollo-11, след полета до Луната на 24 юли 1969 г. Днес е кораб-музей в Аламеда Пойнт.
30 август 1974 г. По време на учения на съветския Черноморски флот, в резултат на пожар загива БПК Отважный. Загиват 24 човека (19 матроси и 5 курсанти).
30 август 2003 г. По време на буксировка към мястото за утилизация в Баренцово море потъва изведената от експлоатация атомна подводница К-159 (пр.627 Кит "November"). От намиращите се на борда й 10 човека се спасява само един.
29 август 1782 г. Британският линеен кораб Royal George се преобръща на борд и три минути по-късно потъва на Рейда в Портсмут. От 1200 намиращи се на борда му човека загиват 800.
29 август 1916 г. Край островите Цушан в Тайванския проток се сблъскват китайските крайцери К-син и Хай-Юн, в резултат на което първият потъва. Загиват 1000 китайски войници. Вината за катастрофата е на командира на „Хай-Юн”, който изгубил ориентация в мъглата. 29 август 1922 г. По време на щорм край Копибмо потъва чилийският параход Itata. Загиват 301 човека. 28 август 1761 г. Руският промишленик Андреан Толстих стига с кораба си „Андреан и Наталия” до остров Адак, където остава да ловува в продължение на три години. През това време Толстих открива и описва шест от Алеутските острови и успява да подчини трихилядното им население. На връщане корабът му се разбива при югоизточния край на Камчатка и той загива, а от 61-членния екипаж успяват да се спасят само трима души. 28 август 1938 г. Ледоразбивачът Ермак излиза на рекордната географска ширина за свободно плаване в Северния ледовит океан - 83º04’ с.ш. и 138º02’ и.д., и освобождава от ледовете корабите „Садко” и „Малигин”. 28 август 1993 г. В корабостроителницата „Острелиан суб. Корпорейтед” в Осбърн, Южна Австралия, е спусната на вода новата подводница за Кралския австралийски флот Collins SSG-73.
27 август 1843 г. В Санкт Петербург е роден Дмитрий Николаевич Анучин – един от големите руски географи. Той е основател на руската лимнология (наука за вътрешните води – реки и езера) и през 1894 – 1895 г. организирал мащабна експедиция за изследване на главните реки в европейската част на Русия. На неговото име са наречени ледник в Антарктида, нос на остров Грили от архипелага Франц-Йосифова земя, един от Курилските острови, нос от архипелага Северна земя. Починал през 1923 г. 27 август 1968 г. По време на ремонт в Северодвинск аварира подводницата К-140 (пр.667А Навага). След модернизационни работи на реактора на левия борд, вследствие на самопроизволно вдигане на компенсационната решетка той излиза на мощност, превишаваща номиналната 18 пъти. Налягането и температурата в реактора превишават номиналните параметри 4 пъти. Причина за самопроизволния пуск се явяват неправилния монтаж на захранващата мрежа и грешки на персонала. В резултат на аварията активната зона и реактора са извадени от строя и заменени. Официални данни за нивата на замърсяване на подводницата, околната среда и нивото на облъчване на личния състав няма.
27 август 1942 г. В корабостроителницата „New York Naval Shipyard” е спуснат на вода линейният кораб Iowa BB-61.
26 август 1768 г. От Плимът отплава тримачтовия кораб „Индевър” под командването на Джеймс Кук. На борда му е научна експедиция, която има за задача да наблюдава преминаването на планетата Венера пред Слънцето (очаквано за юни 1769 г.). Най-добра видимост се разкривала от о. Таити. Това е първото тихоокеанско пътешествие на Кук. Освен чисто научните цели, експедицията трябвало да проучи този район на Тихия океан и да присъедини новооткритите земи към британската империя. 26 август 1791 г. Американецът Джон Фич получава патент за изобретения от него параход. 26 август 1829 г. Завършило околосветското плаване на руския мореплавател Фьодор Петрович Литке. След тригодишно пътешествие с кораба „Сенявин” експедицията се завърнала в Кронщат. По време на това плаване руснаците открили 12 острова и описали 26 островни групи. След завръщането си Литке написал книгата „Пътешествие с военния шлюп „Сенявин” в 1826 – 1829 г.”, за която бил удостоен с премия от Руската академия на науките и избран за неин член. Той бил главен управител на руските колонии в Аляска и директор на руско-американската компания, направил най-подробното описание на архипелага Нова Земя. 26 август 1905 г. Експедицията на Руал Амундсен срещнала китобойния кораб „Чарлс Хансън” от Сан Франсиско. Това било доказателство, че след близо двегодишно плаване през Канадския архипелаг яхтата „Йоа” е излязла в открити води. Завършило първото преминаване по Северозападния морски път от Гренландия до Аляска. 26 август 1912 г. Малкият параход Курск отплавал от пристанище Антверпен за Санкт Петербург. Никой повече не го видял. „Курск” бил построен през 1881 г. като товарен кораб и обслужвал бреговете на Северна Европа и Скандинавия. По-късно бил преоборудван да превозва и до 20 пътници. Предполагало се, че след отплаването от Антверпeн е попаднал в бурята, която бушувала в този ден. Няколко дена след това в морето били открити три тела от всичките 27 човека на борда му (7 пътници и 20 моряци). 26 август 1922 г. По време на силна буря в залива Киберон е изхвърлен на плитчини френския линеен кораб France. По-късно там е и разглобен и ликвидиран.
26 август 1922 г. Японският крайцер Niitaka потъва по време на щорм край бреговете на Камчатка. Загиват 300 японски моряци.
26 август 1923 г. Испанският дреднаут Espana попада в гъста мъгла. Командирът се стараел да се движи близо до брега, но въпреки малката скорост, около обяд линкорът заседнал на камъни. Когато мъглата се вдигнала се разбрало, че "Espana" се намира само на 20 метра от брега, точно срещу маяка Трес Форкаш. Заради повредите в корпуса се появил теч в левия борд в района на машинното отделение. Командирът на кораба капитан 1 ранг Педро Сане веднага заповядал да се започнат спасителни работи, но опитите на екипажа се оказали напразни. Водата потопила машинното и линкорът здраво заседнал на камъните със силен крен към левия борд. В района на корабокрушението дошли различни кораби. Но тяхната помощ се свела само до евакуация на екипажа, за щастие, без да понесе загуби. За пресичане на напълно възможните по тези места случаи на мародерство на "Espana" останали командирът му, двама офицери и 30 матроси, а самолети патрулират над злощастния кораб. След 4 дена, когато от Гибралтар дошли мощни буксири, започнали спасителни работи. Обаче да измъкнат кораба в дълбоки води те не успяват в течение на няколко месеца. През януари 1924 г. за спасяването на линкора бил отпуснат заем от 2 млн. песети. Общото ръководство на спасителните работи било възложено на подполковника от корпуса на корабни инженери Аугусто Миранда, натоварен със специални правомощия. През цялото лято на текущата година се водели широкомащабни работи. От "Espana" било демонтирано всичко, което можело да се свали. През септември с идването на мощен плаващ кран дошъл редът и на главната артилерия. За съжаление отново не минало без инциденти: за вдигане на плъзналите се под водата стволове на главния калибър се наложило да се ползват услугите на спасителния кораб за подводници "Кангуро". Едва към есента се появила надежда за благоприятен изход на спасителната операция. Обаче с идването на есента започнали и бури. Отслабения корпус на 20 ноември се разчупил на две части и се преобърнал. По-нататъшните спасителни работи станали безсмислени. В началото на 1925 г. морското министерство признало факта за гибелта на линкора. Свалената от него артилерия отишла главно за усилване бреговата отбрана на северно Мароко; четири 102-мм оръдия били поставени на остров Исла Тарифа, прикриваща входа на Кадис, още няколко от същите оръдия били изпратени на Канарските острови. Обломките на корпуса постепенно отишли под водата, като вълните буквално ги разнесли по морското дъно.
26 август 1925 г. Италианската подводница Sebastiano Veniero се сблъскала с парахода „Capena” край бреговете на остров Сицилия. Никой от 48-членния екипаж не успял да се спаси при потъването й. 25 август 1500 г. На о. Еспаньола (Хаити) по заповед на крал Фердинанд и кралица Исабела бил арестуван откривателят на Америка Христофор Колумб. Новият съдия-ревизор на острова Франсиско Бобадиля оковал великия мореплавател във вериги. 25 август 1852 г. Английският кораб Catherine се разбил на скали край Амангасет, Ню Йорк. „Катерине” превозвал ирландски емигранти от Дъблин до Ню Йорк. Морето напълно разрушило кораба, но всичките 300 човека, намиращи се на борда му, успели да се спасят. 25 август 1903 г. В корабостроителницата „Vickers Ltd. Barrow-in-Furness” е спуснат на вода поредният броненосец за Кралския флот Dominion.
25 август 1916 г. Английският полярен изследовател Ърнест Шекълтън успява с кораба „Йелко” да достигне до остров Елефант край Антарктида и да спаси моряците, останали там след потъването на кораба „Ендюранс”.
25 август 1949 г. По време на учебно плаване в Гренландско море в точка с координати 71°35' с.ш. и 23°35' и.д. , вследствие на два последователни взрива на гърмящ газ и на възникналия в следствие на това пожар, потънала американската подводница Cochino (SS-345). Загинали седем човека, шест от които умрели от изгаряния на борда на подводницата „Таск”, оказваща помощ на пострадалите. 25 август 1957 г. Първият руски кораб на подводни криле Ракета се отправя в своя първи рейс. 24 август 1535 г. Експедицията на Жак Картие, изпратена да затвърди френското участие в колонизирането на Северна Америка, достигнала река Сейнт Лоурънс и се отправила срещу течението й. Картие наредил на определени разстояния по бреговете да бъдат набивани дървени кръстове с надпис „Тази земя принадлежи на Франсоа І – краля на Франция”. Така било поставено началото на голямата задокеанска колония Нова Франция. По тези места индианците наричали селищата си Канада и това наименование постепенно се затвърдило за цялата страна. 24 август 1578 г. Като преминавала Магелановия проток, флотилията на английския мореплавател и прочут пират Франсис Дрейк открила три необитаеми острова. Дрейк им дал имената Елизабет, Сейнт Бартоломю и Сейнт Джордж. 24 август 1704 г. Край Малага се състояло единственото значително сражение по море през войната за испанското наследство (1702 – 1713 г.). Един срещу друг застанали френският флот и съюзният англо-холандски флот. Граф Дьо Тулуз, незаконен син на крал Луи XIV, командвал 52 линейни кораба. Съюзната ескадра, водена от адмирал Рук, имала 60 кораба. Двете флотилии започнали боя в килватерен строй, но и двамата адмирали не посмели да рискуват. Така след вял артилерийски дуел французите се прибрали в Тулон и англичаните успели да задържат Гибралтар за себе си. 24 август 1846 г. Умира Иван Фьодоровия Крузенщерн. През 1803 г. оглавява първото руско околосветско плаване с корабите „Надежда” и „Нева”. Експедицията, в която участват известни руски и чуждестранни учени, събира огромен фактологически материал, провежда серия дълбоководни изследвания, описва крайбрежията на Курилските о-ви и Сахалин. Научните резултати от експедицията Крузенщерн публикува през 1809 – 1812 г. в тритомен труд. 24 август 1848 г. Повече от 200 души намират смъртта си, когато американския кораб Оушън Монарх изгаря в устието на р. Мързи, малко след отплаването си от Ливърпул. 24 август 1865г. Английският ветроход Eagle Speed загива в буря близо до Калкута. Броят на жертвите достига 265 човека. 24 август 1913 г. Норвежкият полярен изследовател Фритьоф Нансен с товарния кораб „Корект”, след като изминал 3300 км сред ледовете край сибирския бряг, достигнал безлюдния тогава остров Диксон в Карско море. Нансен продължил плаването си и на 28 август навлязъл в устието на река Енисей, където по предварителна уговорка бил посрещнат от руски речен кораб. От Енисей започнало голямото пътешествие на Нансен в Далечния изток. 24 август 1942 г. Самолетоносачът Ryujo е потопен край Източните Соломонови острови от самолети на американския самолетоносач Saratoga.
24 август 1999г. В пролива Ла Манш круизният кораб Норвегиан дрийм се сблъсква с транспортния кораб "Евер Дисент". 23 август 1907 г. Във Варна са спуснати на вода и са издигнати бойните флагове на първата група торпедоносци „Смели”, „Храбри” и „Дръзки”. Те са доставени от Франция и са от съвсем нова серия „Торпильор І клас 340”, усвояването на които във френския флот започва само година по-рано. В началото на 1908 г. са доставени другите три торпедоносеца – „Строги”, „Шумни” и „Летящи”.
23 август 1976 г. В пристанище Келанг, Малайзия, се запалил и изгорял напълно лайнерът Malaysia Raya. Корабът по-късно бил бракуван. Построен във Франция през 1954 г., и първоначално се e наричал „Laos”. Водоизместването му е 13 212 GRT и можел да превозва 539 пътници в три класи. През 1970 г. е продаден и преименуван „Empress Abeto”. Отново е препродаден през 1971 г. на компанията „Fir Line” и преименуван „Malaysia Raya”.
22 август 1711 г. Внушителна британска военна ескадра, включваща 61 бойни кораба и осем военни транспорта, отплавала от Англия със задачата да атакува и превземе френските укрепления в Квебек, Канада. Армадата командвал адмирал Ховендън Уокър, а на борда на корабите му имало 10 000 моряци, войници и офицери. Англичаните били толкова уверени в победата си, че много от офицерите дори взели в плаването и семействата си. Англичаните се надявали да променят хода на военните действия в своя полза, като извоюват отдавна жадуваната победа и така да се реваншират за неуспехите на предишните британски атаки срещу Квебек. Английската армада безпроблемно преодоляла Атлантическия океан и се отбила в Бостън за попълване на запасите си от провизии. След това англичаните се отправили към бреговете на Масачузетс. По пътя си заловили френския едномачтов кораб „Нептун”, командван от капитан Паради. Оттук започнала и поредицата фатални грешки на адмирал Уокър. Необяснимо защо той решил, че най-подходящият му водач в непознатите води и в опасните теснини и плитчини на устието на река Сейнт Лорънс може да бъде именно французинът Паради. Въпреки че повечето офицери от щаба му се възпротивили на неговото решение, Уокър останал непреклонен. В наивността или самоувереността си той стигнал дори дотам, че предварително изплатил на французина щедрото възнаграждение от 500 пистола за пилотските услуги, които трябвало да извърши. На 22 август 1911 г., около 20 ч. вечерта, започнала трагедията. Спусналата се гъста мъгла разстроила бойния ред на англичаните. За 60-те кораба било трудно, невъзможно да спазват дистанция и да следват курса. Когато мъглата се разпръснала, станало очевидно, че англичаните са сполетени от голямо нещастие – транспортните им кораби се били разбили в скалистите рифове на остров Ег. Повече от 2000 войници и моряци, офицери и придружаващите ги семейства се озовали в студените води. По-опитните екипажи на бойните кораби успели да избегнат скалите, но се оказало, че в суматохата французинът Паради е избягал. С това и надеждите на англичаните да нападнат изненадващо френските фортове по крайбрежието пропаднали. Бездарният Уокър наредил армадата да поеме обратният път за Англия. Там той заслужено изпаднал в немилост и за наказание бил изпратен някъде в колониите, откъдето не се завърнал. 22 август 1741 г. В селцето Ле Жуо – Франция, е роден един от големите изследователи на Тихия океан Жан Франсоа дьо Гало Лаперуз. През 1785 – 1788 г. ръководи експедицията с корабите „Бусол” и „Астролабия”. Заобикаля н. Хорн, стига до Великденските и Хавайските острови, проследява част от западното крайбрежие на Северна Америка, пресича Тихия океан на югозапад и запад. Лаперуз плава още в Източнокитайско и Японско море, прониква в Татарския проток и стига до о. Сахалин, открива о. Минерон. Отправя се към Австралия и влиза в залива Джаксън. След това следите му се губят. Едва през 1828 г. друг известен френски мореплавател – Жул Себастиян Сезар Дюмон-Дюрвил, намира на о. Ваникоро някои от вещите на експедицията. 22 август 1770 г. Експедицията на Джеймс Кук достигнала Кейп Йорк, най-северната точка на Нова Холандия (Австралия). Кук обявил цялото източно крайбрежие на Нова Холандия – около 4000 км, за английско владение и му дал името Нов Южен Уелс. 22 август 1904 г. Американската подводница Porpoise потънала на дълбочина 40 м, при гранична дълбочина на потапяне само 30 м. Причината била постъпване на извънбордна вода през неизправен клапан. Екипажът успял с помощта на ръчни помпи да отстрани водата от баластните цистерни и подводницата благополучно изплавала, макар и с продължаващ, но за щастие малък теч. 21 август 1886 г. В Солун е роден капитан І ранг Борис Стателов. През Първата световна война служи на крайцера „Надежда”. Дълги години е възпитател и преподавател по международно морско право в Морското училище. В периода 1921 – 1922 и през 1930 – 1931 г. е началник на училището и морската учебна част. От 19 юни 1923 г. до 18 януари 1924 г. е председател на Главното управително тяло на Българския народен морски сговор. Има съществен принос за развитието на българското морско законодателство. 21 август 1902 г. В корабостроителницата „Харланд енд Уулф”, Белфаст, е спуснат на вода пътническият кораб за компанията „Уайт стар лайн” Cedric. Службата му преминава на Атлантическата линия, а по време на Първата световна война е преоборудван във войскови транспорт. След войната „Седрик” отново се завръща на линейното плаване до бракуването си през 1931 г.
21 август 1913 г. Руската полярна експедиция на Борис Андреевич Вилкицки направила най-голямото си откритие. С корабите „Таймир” и „Вайгач” полярниците достигнали до неизвестен дотогава остров, който нарекли Император Николай ІІ (от архипелага Северна земя), и обявили принадлежността му към Русия. 20 август 1797 г. Роден е Фьодор Петрович Литке – руски мореплавател и изследовател на Арктика. Участва в околосветското плаване на военния шлюп „Камчатка” (1817 – 1819 г.). Ръководи експедицията по изследване на архипелага Нова Земя и Баренцови острови (1821 – 1824 г.), а през 1826 г. оглавява околосветската експедиция с щлюпа „Сенявин”. Експедициите си описва в книгите „Четирикратно пътешествие в Северния ледовит океан на военния бриг „Нова Земя” и „Пътешествие около света с на военния шлюп „Сенявин”. Литке е главният организатор на учреденото през 1845 г. Руско географско общество и на създадения през 1846 г. руски Морски комитет. 20 август 1852 г. Американският пътнически параход Atlantic потъва в резултат на сблъсък с друг параход в езерото Ери. Загиват повече от 250 човека. 20 август 1857 г. Английският клипер Duncan Dunbar се разбива край Сидней, Австралия, на скали поради навигационна грешка. от 113 човека на борда му се спасява едва един. 20 август 1970г. Френската подводница Галата се сблъсква с южноафриканската подводница “Мария Ван Рибек” в надводно положение в района на Тулон. Френската подводница потъва, като се изхвърля на плитчината. Загиват 4 човека, двама изчезват безследно, ранените също са двама. 20 август 1989 г. В Лондон потъва речния параход Маркиза, на чийто борд се намирали около 150 човека. 19 август 1878 г. Корабът „Вега” на полярния изследовател Нилс Адолф Норденшелд, придружен от руския параход „Лена”, достигнал и обиколил нос Челюскин, най-северната точка на полуостров Таймир. „Ние – записал в дневника си Норденшелд – достигнахме великата цел. За пръв път кораб стои закотвен край най-северната точка на Стария свят”. Основания за това твърдение Норденшелд всъщност нямал. Два века по-рано нос Челюскин бил достигнат и заобиколен от руска експедиция. Преоткриването му било обаче сред значителните географски постижения на 19 век. Норденшелд продължил плаването си с намерението да премине през Североизточния морски път и на 21 август 1878 г. достигнал устието на река Лена. 19 август 1915 г. Британският пътнически параход Arabic под командването на капитан Уйлям Финч пътувал от Ливърпул към Ню Йорк. В този ден лайнерът е потопен без предупреждение от германската подводница U-24, макар командирът й лейтенант Рудолф Шнайдер да имал заповед да не топи без предупреждение пътнически кораби. Впоследствие командирът на подводницата докладвал, че е взел движението на лайнера с противолодъчен зиг-заг за опит за таран срещу него. Било изстреляно едно торпедо и след 10 минути лайнерът "Arabic" потъва. От 429 човека намиращи се на борда на кораба, 44 са загинали.
19 август 1918 г. По неизвестни причини загинала германската подводница UB-12. Преди гибелта си подводницата имала 98 бойни патрула, командвана от девет командира, и има потопени 24 кораба, като последният е английският „Silksworth Hall” с водоизместване 4 777 тона. Заедно с подводницата загинали 19 човека. 19 август 1977 г. В тържествена обстановка в Ленинград е вдигнат родния трибагреник над новопостроения 15 540-тонен танкер „Камчия” за Параходство БМФ. Под командването на капитан Христо Христов и главния механик Георги Генов корабът отплава към Черно море. 18 август 1860 г. Руският клипер Пластун потънал две минути след като се взривила крюйткамерата му. От 110 члена от екипажа му се спасили 35 човека. 18 август 1923 г. По време на тайфун в Хонконг ураганен вятър (скорост на вятъра 65 – 70 м/сек) откъснал от въжетата и разбил в мола английската подводница L-9. В момента на аварията на подводницата имало четирима души, които успели да скочат на кея и да се спасят. 18 август 1965 г. За първи път в българското пътническо мореплаване влиза в експлоатация 100-местен кораб на подводни криле „Комета – 1”, построен в завод „Серго Орджоникидзе” в Поти. 17 август 1876 г. В Ливърпул пристига американецът Алфред Джонсън, отплавал на 15 юни от Глостър, САЩ, с рибарската лодка с ветрила „Сентениъл”. Това е първото официално регистрирано самотно презатлантическо плаване. 17 август 1913 г. Край Адмиралските острови, Аляска, се блъснал в скали и потънал американският пътнически параход State of California. Корабът потънал толкова бързо, че 32-ма човека не успели да се спасят. Останалите 118 пътници и членове на екипажа били спасени от дошлите на мястото на катастрофата спасителни кораби. 17 август 1945 г. Сутринта на 16 август започват изпитания по надводното въздействие на боеприпаси върху корпуса на пленения германски самолетоносач Graf Zeppelin. Отначало са взривени предварително заложените ФАБ-1000 (в димохода), три ФАБ-100 и два 180-мм артилерийски снаряда под полетната палуба (ФАБ - фугасна авиабомба със съответстващия индекс тегло-калибър в кг). По време на втория взрив са детонирани още една ФАБ-1000 на полетната палуба. Третата серия едновременни взривове се заключавала в едновременна детонация на ФАБ-250 и два 180-мм снаряда. След първата серия взривове е проведена авиационна бомбардировка по самолетоносача. За изпълнение на тази задача са отделени 39 екипажа от 12-и Гвардейски авиополк от 8-а минно-торпедна авиодивизия и 25 самолета Пе-2 - всички налични изправни самолета на полка. 20 самолета бомбардирали по сигнал на водещия в звено, а част от Пе-2 атакували самостоятелно. Ударите са обезпечавани от два самолета тип "Каталина", една от които, намирайки се над целта, насочвал към нея ударната група, а вторият работел в спасителен вариант. Освен това - управлението на ударните групи се осъществявало от "Волинец", а на палубата на жертвата бил нарисуван бял кръст с размери 20х20 с ширина на полосите 5 м. Първата група нанесла удар от височина 2070 м и хвърлила 28 бомби, втората - примерно от същата височина, хвърлила 36, а третата - 24. Три самолета били принудени да хвърлят бомбите си в морето аварийно. Резултатът от бомбомятането по почти неподвижната, беззащитна и съвсем немалка цел се оказал "впечатляващ": от 100 бомби в кораба попадат само шест, като в палубата са открити пет попадения. Летците настоявали за 11, смятайки, че част от бомбите са попаднали във вече разрушените от предишните взривове места. Така или иначе, но бомбардировката от гледна точка на живучестта нищо не показала: бомбите П-50 се оказали прекалено маломощни и не нанесли съществени повреди, освен вдлъбнатини в палубата. Наистина, една от една от бомбите направила пробоина в булба с диаметър 1 м. За бойната подготовка на "сталинските соколи" атаките срещу "Graf Zeppelin" били прекалено полигонни и, вероятно, малко поучителни: противовъздушна отбрана, естествено, не се води, самолета за насочване безпрепятствено се "разхождал" над целта, височината на бомбомятането съответствала на зоната на плътния зенитен огън. С това програмата на "статичните" надводни изпитания завършва, започва подготовката за провеждане на изпитанията за подводното въздействие на оръжията. Обаче на 17 август започва влошаване на времето - усилване на вълнението до 3 бала (вятър - 5-6 бала) - и самолетоносачът започнал да дрейфува в район с плитчини. Възниква реална опасност да не успеят да потопят целта на прилична дълбочина. Вицеадмирал Ю.Ф.Рал взел самостоятелно решение да прекрати изпитанията и бързо да потопи самолетоносача с торпеда от надводните кораби. Затова в Балтийск били привикани торпедните катери (тип "Елко") ТК-248, ТК-425 и ТК-503, а също така есминците а”Славный”, ”Строгий” и “Стройный”. Първи до самолетоносача пристигнали катерите. Атаката на ТК-248 се оказала безуспешна - торпедото, без да се взриви, минало под кила на самолетоносача. След 15 минути ТК-503 ударил с торпедо десния борд. Взривът разрушил конструкцията на булите, но намиращият се зад тях брониран пояс се оказал без повреди. След час се появили и есминците, ”Славный” с изстрел с торпедо постигнал попадение отново в десния борд. "Graf Zeppelin" започнал бавно да ляга на десния си борд, след четвърт час кренът достигнал 25 градуса. Едновременно се увеличавал диферентът на носа. След още 8 минути (23 минути след взрива на второто торпедо) "Graf Zeppelin" с крен 90 градуса и диферент към носа 25 градуса се скрил под повърхността на морето.
17 август 1963 г. По време на тайфун близо до пристанище Нахо (остров Оконава) се преобърнал и потънал японският ферибот Мидори мару. От 270 пътници и екипаж на борда били спасени едва 141 човека. 16 август 1488 г. При завръщането си от източното африканско крайбрежие към Португалия Бартоломеу Диаш открива Носа на бурите. Нарекъл го така, защото вече бил минал край него, заобикаляйки Африка, но не го забелязал заради силната буря, в която попаднал. След завръщането си Диаш докладвал на крал Жуао ІІ за откритието си. Кралят преименувал носа Добра надежда, защото сметнал, че откритието на Диаш е добро предзнаменование за намирането на дълго търсения от португалците път към Индия. 16 август 1728 г. По време на първата си камчатска експедиция Витус Беринг достигнал 67º18’ с.ш., 193º7’ и.д., т.е. неговият бот „Св. Гавраил” преминал през протока, получил по-късно името на Беринг и навлязъл в Чукотско море. Беринг бил убеден, че между Азия и Америка има проток, макар поради лошото време да не могъл да види нито азиатския, нито американския бряг. 16 август 1928 г. Германският лайнер Bremen, собственост на компанията Норддойчер Лойд, е спуснат на вода. Още в първия си рейс той спечелва престижната нааграда „Синята лента на Атлантика”. Плава между Бремен и Ню Йорк до 30 август 1939 г., когато започва Втората световна война. След това извършва рейсове между Германия и Мурманск до декември с.г. На 10 декември, след поредния рейс е превърнат в учебен кораб. Впоследствие е превърнат във войскови транспорт за да участва в инвазията на Британските острови (операция Зее льове), но инвазията не се осъществява.
15 август 1519 г. Испански конквистадори основали селището Панама. На езика на местните индианци „панама” означавало място, изобилстващо с риба. През 1671 г. пиратът Хенри Морган нападнал селището, превзел го, и в продължение на месец го подлагал на грабеж, като избил почти цялото му население. Град Панама бил възстановен на сегашното му място през 1674 г. 15 август 1825 г. Джон Франклин като проучвал р. Макензи, открил в устието й о. Кендал, зад който се простирало море без ледове. 15 август 1861 г. Във Велико Търново, в семейството на възрожденеца Пандели Кисимов, е роден първият български морски офицер Владимир Кисимов. Възпитаник е на Военноморското училище в Санкт Петербург. Участва в Сръбско-българската война (1885 г.) като командир на парахода „Опит”. През 1887 г. като командир на парахода „Голубчик” участва в безуспешния опит за преврат срещу Стефан Стамболов. Хвърлен е в затвора, откъдето е освободен през 1890 г. Емигрира в Русия и никога повече не се завръща в родината. Започва работа като капитан на търговски кораб. Умира по време на плаване и е погребан от своите моряци на о. Цейлон (Шри Ланка). 15 (27) август 1893 г. Във варненската зала „Съединение” се състояло учредителното събрание на Българското търговско параходно дружество (БТПД). То продължило три дни до 17 (29) август, и приключило с избирането на управителен съвет на дружеството. В него влезли видните варненски търговци Велико Христов, Янчо Славчев, Иван Ж. Попов и Ангел Митев, а първи директор на БТПД станал Ради Иванов. 15 август 1895 г. В състава на американския флот влиза броненосецът 2-ри клас Texas. През 1911 г. е преименуван на „San Marcos” и е потопен като мишена край бреговете на Мериленд на 22 март 1911 г.
15 август 1945 г. Последния въздушен бой през Втората световна война. Самолети от самолетоносача Indefatigable свалят 8, загубвайки 1 самолет. 15 август 1959 г. На дълбочина около 120 м на подводницата Nautilius, която се движи със скорост 20 възла, се взривява тръбопровод за задбордна вода, разположен в турбинния отсек. През четириинчовата тръба в отсека започва да постъпва вода с дебит около 10 т в минута. Само благодарение на бързата и безпогрешна реакция на командира, който заповядва да се продуха цистерната на главния баласт и едновременно, използвайки високата скорост на подводницата, да прехвърли хоризонталните рули на положение за изплаване, успява да изведе подводницата на повърхността. След това течът е отстранен (подводницата се намирала в аварийна ситуация в течение на 2 часа). 14 август 1825 г. Джон Франклин като проучвал р. Макензи, открил в устието й остров Кендал, зад който се простирало море без ледове. 14 август 1904 г. Руският крайцер Рюрик влиза в сражение с японска ескадра в корейския проток и е потопен. 14 август 1941 г. В Атлантическия океан на борда на линкора Prince of Wales президентът на САЩ Франклин Д. Рузвелт и премиер-министърът на Великобритания Уинстън Чърчил подписват Атлантическата харта - декларация "за някои общи принципи на националната политика" на тези страни и следвоенното устройство на света.
(Останалите на снимката зад гърбовете на Чърчил и Рузвелт са адмирал Ернст Кинг, генерал Джордж Маршал, генерал сър Джон Дил, адмирал Харолд Старк и адмирал Дъдли Паунд). 14 август 1965 г. Във Варна Тържествено е вдигнат родният флаг над 15 570-тонния танкер „Чумерна”, построен през 1955 г. в Гьотеборг, Швеция, и приет от екипаж с капитан Петър Гинев, за довеждането му в българското пристанище. Тук танкерът е предаден на нов екипаж с капитан Любен Енев и главен механик Марин Марков. 13 август 1855 г. На крайбрежните скали на остров Тасмания се разбил английският тримачтов ветроход Water Which. При потъването на борда му се намирало злато, оценявано на 1 млрд франка. 13 август 1905 г. С яхтата си "Йоа" Р. Амундсен осъществил изключително трудното преминаване през протока Симпсън, ширината на който на места едва надвишавала ширината на яхтата, а килът й често докосвал дъното. 13 август 1942 г. По време на операция "Пиедестал" - пробивът на голям конвой към Малта - английският крайцер Manchester е атакуван през нощта от италиански торпедни катери. Торпедата изваждат от строя и четирите му винта и крайцерът остава без ход. За спасяването му са изпратени разрушители, но те не успяват да пристигнат навреме: виждайки, че няма да успее да даде ход, командирът му на разсъмване заповядва да се потопи кораба, а екипажа да се добере до тунизийския бряг. където е интерниран от френските власти.
13 август 2000 г. Министър Александър Праматарски открива новата 24-метрова кула на Морския фар на нос Галата. Проектът е на Добрин Ефремов, а изпълнението – на „Трансстрой” – Варна. 12 август 1679 г. На плитчина в района на остров Пинос (Южно от Куба) потънал испанският галеон Санта Паула със злато за 1,5 млрд. франка. 12 август 1680 г. Край нос Санта Елена в залива Манта, Колумбия, потънал испанският галеон Санта Крус натоварен със злато за 5,5 млрд. франка. 12 август 1681 г. В град Хорсенс, Дания, е роден Витус Беринг. През 1701 г. преминава на слжба във военния флот на Русия. На 6 януари 1725 г. Петър І го утвърждава за ръководител на Първата камчатска експедиция. Тя трябвало да установи дали „земята, която е на север”, се съединява с Америка. Отплава с новопостроения кораб „Фортуна. По-късно строи бота „Св. Гавраил” и с него на 11 август 1728 г. навлиза в протока, който днес носи името му – Берингов. Установява, че азиатският и американският бряг не се съединяват. През 1733 г. оглавява Втората камчатска експедиция, проектът за която разработва сам. Осъществява я с корабите „Св. Петър” и Св. Павел”. Заболява тежко и на 8 декември 1741 г. умира. 12 август 1912 г. Четири месеца след гибелта на „Титаник”, при остров Бел Айлънд се сблъскал с айсберг параходът Корсикан, който пътувал от Канада за Англия. Поради гъста мъгла параходът попаднал сред плаващи ледове и намалил скоростта си на четири възела. В минутата, когато забелязали айсберга, който се издигал на 50 метра над водата, бил даден заден ход. Обаче не успели да избегнат сблъскването и „Корсикан” се ударил с вълнореза си в ледената планина. Корпусът му бил повреден само в надводния борд – три метра от външната обшивка и наборът били прерязани до котвените клюзове. Поставили временна преграда в носовата част и корабът успял да стигне до най-близкото пристанище. 12 август 1930 г. Китайският параход Тонган (1141 peг. т) при сблъсък близо до Шантунг с друг китайски параход - Лвенхсинг (1562 peг. т) потънал, отнасяйки със себе си на дъното 77 човека. 12 август 1961 г. В Кристиансанд, Норвегия, държавното ни знаме се издига над построеният през 1949 г. в Съдърланд, Англия, 17 097-тонен танкер Марица. Командването на кораба е поверено на капитан Димитър Прокопиев и главен механик Георги Беломорски. През есента на 1963 г. „Марица” става първият наш кораб, опрял борд о кея на новопостроеното специализирано пристанище „Дружба” край Бургас. 12 август 2000 г. В Баренцово море загива руската подводница Курск с 118 човека на борда 11 август 1695 г. Обединеният англо-холандски флот завзема Дюнкерк. 11 август 1718 г. Битката при нос Пасаро: английският флот унищожава испанския. 11 август 1917 г. Край бреговете на Южна Африка попада на мина и потъва английският лайнер Атина. Загиват 21 човека. 11 август 1934 г. Спасителен отряд открил метеорологичната станция, в която зимувал Ричард Едуин Бърд. Известният американски военноморски офицер и пилот прекарал в нея съвсем сам цели четири месеца и половина. Поради повреда в радиото през по-голямата част от това време той нямал връзка с базата си „Литъл Америка”, намираща се в шелфовия лед на Западна Антарктида. За търсенето му били организирани 4 отряда. Един от тях след 16-дневен преход успял да стигне до Бърд почти в последния критичен за живота му момент. 11 август 1942 г. Подводницата U-73 (тип VII B), с командир капитан-лейтенант Хелмут Розенбаум, торпилира и потапя английския самолетоносач Eagle, за което е награден с орден "Рицарски кръст".
11 август 1979 г. От стартиралите 306 яхти в международната регата „Фаснет рейс” състезанието завършват едва 75. Причината е силна буря разразила се по маршрута на състезанието. Потъват 23 яхти, а двадесет яхтсмени заплащат с живота си тази авантюра. 10 август 1500 г. Корабът на Диогу Диаш, който поради силна буря се откъснал от експедицията на португалския мореплавател Педру Алвариш Кабрал, заобиколил Южна Африка се натъкнал на непозната земя, която Диаш нарекъл Сан Лоренс югоизточното крайбрежие на о. Мадагаскар). Диаш продължил на север, стигнал Аденския залив, но бил принуден да се върне обратно, защото поради болести загубил част от екипажа си. След три месеца се добрал до о-ви Зелени нос, където отново срещнал експедицията на Кабрал и с нея през 1501 г. се завърнал в Португалия. Така, без да разбере, Диаш станал първият европеец, заобиколил Африка от Аденския залив до Гибралтар. 10 август 1628 г. Знаменитият шведски галеон "Ваза", построен от холандския майстор-корабостроител Хенрик Хибертон де Гроот, след като загубва устойчивост, поради претоварване с артилерия, се преобръща и потъва в акваторията на пристанище Стокхолм. Загиват 170 човека. Следствието след катастрофата се опитва да намери виновник за тази катастрофа. Обвинени са капитанът и боцманът на кораба. Но никой не се осмелява да обвини крал Густав Адолф Ваза, който грубо се намесва в строежа и оразмеряването. През 1956 г. Мястото на потъналия кораб е локализирано и започва операция по неговото изваждане. През април 1961 г. е изваден, след като е прекарал под водата 333 години. Днес е поставен в специален павилион и всеки може да разгледа чудото на корабостроенето от XVII век.
10 август 1828 г. Експедицията на Фьодор Литке навлиза в Анадирския залив на п-в Чукотка. Това става точно 100 години след като там е била Първа камчатска експедиция на Витус Беринг и Алексей Чириков. В памет на това събитие Литке дава на югоизточния нос на полуострова името столетие. 10 август 1942 г. По време на битката при о. Саво американският крайцер Астория получава над 65 попадения. Загиват 216 човека, ранените са 186. Въпреки усилията за спасяването му крайцерът се преобръща и потъва. 10 август 1985 г. На съветската атомна подводница К-314 ( пр. 671 Ерш Victor I) при завършване на работа по презареждане на реакторите, вследствие на нарушаване на изискванията и технологиите, започнала неуправляема и произволна верижна реакция не делене на уранови ядра в реактора на левия борд. В резултат на топлинния удар се образувал радиоактивен шлейф, оста на който достигнал полуостров Дунай в северозападна посока и излизала към морето по крайбрежието на Усурийския залив. Дължината на шлейфа възлизала на около 5,5 км (по-нататък падането на аерозолни частици ставало на повърхността на залива в акватория от около 30 км от мястото на изхвърлянето). В аварията загинали 10 човека.
9 август 1778 г. Корабите на Джеймс Кук „Резолюшън” и „Дискавъри” минали край нос Принс ъф Уелс – най-западната точка на Америка, и се насочили към азиатския бряг, до който стигнали на следващия ден. Така англичаните за първи път разбрали, че само около 30 мили делят Азия от Америка. Кук влязъл във връзка с местното население – чукчите, и продължил плаването в Беринговия проток, но бил спрян от непристъпни ледени прегради. Все пак Кук правилно преценил, че това са заледявания в самото море и пътят през тях вероятно води до голяма морска шир и към полярните области. 9 август 1803 г. Американецът Робърт Фултън демонстрира на р. Сена в Париж своето изобретение – 20-метров кораб, задвижван от парен двигател с мощност 8 к.с. 9 август 1926 г. По време на ремонт на английската подводница Н-29 в Плимут се наложило малко да се увеличи газенето й за проверка на горните торпедни апарати. Старши офицерът, съгласувано с инженера от завода, заповядал да се запълнят частично цистерните за главен баласт №2 и №3. Вместо да бъде изпълнено това указание, цистерните били изцяло запълнени и подводницата отишла под водата с отворени входни люкове. В момента на потапянето намиращият се на мостика командир се опитал да затвори люка на рубката, но му пречел кабелът на спуснатия в централния пост преносим вентилатор. Командирът започнал да реже кабела с джобен нож, обаче не успял да завърши работата: Н-29 легнала на дъното непосредствено до кейовата стена. При аварията в отсеците на подводницата загинали петима работници от завода и един матрос. Изваждането на подводницата отнело четири дена. 9 август 1941 г. Американският пътнически параход Eric изгаря в езерото Ери. Загиват 175 човека. 9 август 1941 г. На борда на крайцера Minneapolis адмирал Томас Кинкейд приема капитулацията на японските войски в Корея. 9 август 1945 г. На борда на крайцера Minneapolis CA-36 адмирал Томас Кинкейд приема капитулацията на японските войски в Корея.
9 август 1947 г. Норвежкият мореплавател Тур Хайердал достига със сала „Кон-Тики” до о. Рароира в Полинезийския архипелаг, с което завършва своето плаване с първобитен плавателен съд, започнало от Каляо, и по този начин доказва, че такъв преход през океана е бил възможен за древните жители на Южна Америка.
9 август 1960 г. В залива на Оман се взривил плаващият под флага на Либерия танкер World Sky. Корабът получил огромни разрушения. Загинали 30 човека от екипажа му. 9 август 1981 г. Шестима английски спасители поставили рекорд, преплувайки Ламанша за 7 часа и 17 минути.
8 август 1914 г. Югоизточно от Фер Айлз в 21,30 ч. Безуспешно е атакуван британският линеен кораб Monarch неуспешно е атакуван от германската подводница U-15. Това е първата атака на боен кораб от подводно положение. 8 август 1922 г. Английският крайцер Raleigh изкача на камъни край Пойнт Амур край Лабрадор.
8 август 1945 г. Японският крайцер Токива е потопен от американската авиация в Майдзуру. 8 август 1967 г. След пожар и обгазяване в І и ІІ отсек на първата съветска атомна подводница К-3 загиват 39 човека. 8 август 1967 г. С транспортния снабдителен кораб „Битълхюз” (водоизместване 16 000 т) се сблъскал и получил среднотежки повреди подводният ракетоносец Simon Bolivar (SSBN-641). 8 август 1971 г. Частично са потопени три отсека през вентилационната система в подводно положение на съветската подводница К-313. 8 август 1998 г. Във Варна умира о.р. капитан І ранг Христо Кукенски. Роден е на 28 март 1909 г. в село Острец, Троянско,. Учи в Морското машинно училище във Варна и през 30-те години на века завършва италианската военноморска академия в Ливорно. Преди и през Втората световна война командва стражеви кораб „Черноморец”, първия торпеден катер „Люрсен” и Минната флотилия. След войната е командир на ескадрените миноносци „Железняков” и „Озорний” („Георги Димитров”), които са ново попълнение и същевременно най-големите бойни единици в българския военен флот. По-късно преминава на преподавателска работа във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” като ръководител на катедрите по навигация и морска практика и зам.-началник на училището по учебната част. През 1993 г. излиза мемоарната му книга „Живот с морето”.
8 август 2001 г. „Черно море не прилича на нито един друг воден басейн и ние сме убедени, че в него могат да се открият уникални археологически останки”, заявява на срещата си с варненския кмет световноизвестният американски учен и подводен изследовател проф. Робърт Балард. Той идва във Варна за насрочения за 15 август старт на проекта „Черно море – Ной”, съвместна експедиция на Института за морски изследвания в САЩ и Института по океанология – Варна, с научноизследователския кораб „Академик”. На 9 август проф. Балард изнася в Археологическия музей лекция за перспективите за подводни археологически изследвания в Черно море. 7 август 1657 г. В морето край Плимут умира Робърт Блейк, британски адмирал. Роден през август 1599 г. в Бриджуотър, завършва Оксфордския университет през 1625 г, през 1640 г. е избран в Късия парламент. През 1644 – 1645 г. успешно отбранява Лайм и Таунтън. През 1649 г. е назначен за един от тримата „морски генерали”, командващи флота. Блейк напълно унищожава флота на роялистите, командван от принц Рупърт. В началото на войната с Нидерландия (1652 г) Блейк получава под свое командване флота на Канала (Па дьо Кале), спечелва три сражения и губи едно от адмирал Тромп. След подписването на мира през 1654 г. Кромуел поръчва на Блейк да установи британско присъствие в Средиземно море. В съответствие с това адмиралът унищожава пиратския флот в залива на Тунис (април 1655 г.). След една година започва война с Испания, и през април 1657 г. Блейк унищожава испанския „златен” флот в Санта Круз де Тенерифе на Канарските острови. Инструкциите за водене на боя, разработени от Блейк, били използвани от всички флоти в течение на следващото столетие. 7 август 1860 г. Роден е норвежкият мореплавател Карл Ларсен. През 1892 г. като китобоец предприел експедиция с кораба „Янсон” в Антарктика. Стигнал до 68º 10' ю.ш. и пръв дал описание на източния бряг на Земя Гриъм (д. Антарктически полуостров). През 1901 – 1903г. като капитан на кораб участвал в антарктическата експедиция на Ото Норденшелд. През 1923 – 1924 г. навлязъл в Море Рос и изследвал китовия залив. Името му носи открития от него шелфов лед на Антарктическия п-в. 7 август 1894 г. По време на дрейфа на кораба „Фрам” в Северния ледовит океан експедицията на Фритьоф Нансен измерила дълбочина 3850 м. Дотогава се смятало, че Ледовития океан няма големи дълбочини. 7 август 1933 г. В хода на изпълнение на учебни артилерийски стрелби с главния калибър на съветския линеен кораб Марат (бивш „Петропавловск”) личният състав, намиращ се на бойните постове на фокмачтата, чул характерния звук на горящ барут и видял пламък, излизащ от прицелните амбразури на втората кула. Незабавно последвала команда за затопяване на погребите, което предотвратило взрив на боезапаса, но в резултат на това загинали 68 човека. Причината за пожара била преждевременно отваряне на оръдейния затвор след изстрел. След ремонт на 15 октомври с.г. кулата отново била вкарана в строя. 7 август 1938 г. В пристанище Хамбург се запалва и изгаря лайнерът Reliance, собственост на компанията Хамбург-Америка. Пожарът започва от трета палуба и унищожава напълно кораба. Съветът на директорите на компанията признава пълната загуба на лайнера и през 1940 г. е нарязан в заводите на фирмата "Круп".
6 август 1526 г. Умира Хуан Себастиан де Елкано – мореплавателят, който успява да завърши първото околосветско плаване, започнато от Фернандо Магелан. По националност Елкано е баск. Роден е между 1476 и 1487 г. Като капитан и собственик на кораби участва в испански военни експедиции срещу маврите. Нает е от Магелан за щурман, а след неговата смърт през април 1521 г. поема командването на кораба му „Виктория” и след 14-месечно плаване успява да се завърне в Севиля на 7 септември 1522 г., като по този начин затваря кръга на първото в историята околосветско плаване. Впоследствие обаче изпада в немилост пред испанския крал Карл V и в историята остава в сянката на великия Магелан.
6 август 1807 г. От Кронщат отплава военният ветроход „Диана” под командването на лейтенант Василий Головнин. Това е второто руско околосветско плаване, а научната цел на експедицията е да се изследват малко познати райони на Тихия океан. Драматичното, изпълнено с много перипетии плаване, включително и едногодишно пленничество в Кейптаун, Головнин описва в книгата си „Пътешествие на шлюпа „Диана” от Кронщат до Камчатка в 1807 – 1809 г.” 6 август 1858 г. Открит е първият трансатлантически телеграф. Най напред по него се свързват британската кралица Виктория и президентът на САЩ Джеймс Бюкенън. 6 август 1887 г. Пътническият лайнер на английската компания „Инман лайн” City of Montreal отплавал от Ню Йорк за Европа. На четвъртия ден от плаването, когато се намирал на 400 мили от о. Нюфаундленд, в кърмовия трюм се запалил товар от памук. Не успели да изгасят пожара и сто и петдесетте пътници и деветдест и четиримата членове на екипажа трябвало да напуснат парахода със спасителните лодки. Няколко от лодките били прибрани от немски барк и предадени на парахода „Йорк сити”, който плавал от Балтимор за Лондон. Другите лодки след четиридневно пребиваване край все още горящия кораб, били прибрани на борда на немския параход „Матилда”. Всички хора били спасени. 6 август 1928 г. Под вълнореза на разрушителя „Джузепе Мисори” потънала при маневра за изплаване италианската подводница F-14. Времето било на страната на спасителите и италианските водолази извадили подводницата от дълбочина 37 м само 34 часа след аварията. За съжаление подводничарите не били спасени: целият екипаж (37 души) загинал от отравяне от парите на хлора, отделен след наводняване на акумулаторите по време на вдигането към повърхността. 6 август 1930 г. Норвежката експедиция с кораба „Бретвог” под командването на капитан Петер Елиасен достигнала до о. Бели, североизточно от архипелага Шпицберген. Изследователите открили там вещи на тримата полярници Соломон Август Андре, Кнуд Френкел и Нилс Стриндберг, изчезнали 33 години по-рано. 6 август 1991 г. В 21 часа 07 минути е проведена залпова стрелба с пълен боекомплект ракети РСМ-54 от съветската подводница К-407 Новомосковск (пр.667 БДРМ Delta IV). Операцията получава кодовото име "Бегемот". Пускът е успешен, и досега никой по света не е повторил стрелба с пълен боекомплект. 5 август 1498 г. По време на третото си плаване до Новия свят експедицията на Христофор Колумб, след като заобиколила нос Аренас на полуостров Патрия, хвърлила котва в Китовия залив. За първи път европейци стъпили на земя в Южна Америка. Няколко дни по-късно Колумб открил островите Лос Тестигос (Свидетели), а на 15 август испанците спрели при най-големия остров от архипелага Лос Тестигос. Тамошните жители ловели бисерни миди и това направило силно впечатление на испанците, затова те нарекли острова Маргарита (Бисерна). 5 август 1716 г. Руският Андреевски флаг е признат от най-силните морски държави. На този ден император Петър Първи оглавява обединения руско-английско-холандски флот. На своя флагмански кораб „Ингерманланд” той издига Андреевски флаг, посрещнат със салюти от всички адмирали в съюзническия флот. 5 август 1775 г. Първият испански кораб „Сан Карлос” (San Carlos), влиза в залива Сан Франциско. 5 август 1891 г. В Ковърек – най-южната точка на п-в Корнуол, пристига американският ветроходец Ж.В. Лолър. Той побеждава сънародника си Уилям Ендрюз в състезание за най-бързо прекосяване на Атлантическия океан. Разстоянието от Бостън до английския бряг изминава за 45 дни. Резултатът му е впечатляващ за времето си защото е постигнат с необичаен плавателен съд – „Морска змия” – дълъг 4,50 м и в съответствие с името си – широк само 1,50 м. Лолър използвал като основно ветрило отдавна изхвърленото от морската практика шпринтово ветрило (вид косо ветрило, приличащо на пачи крак). 5 август 1910 г. Канадският пътнически параход Princess May изскочил на скали край о. Сентинел, Аляска. За щастие всички пътници били спасени.
5 август 1914 г. Първият лорд на Британското адмиралтейство Уинстън Чърчил заповядал на британските военни кораби по всички морета да открият военни действия срещу Германия. С този акт Великобритания влиза в Първата световна война. 4 август 1644 г. В Батавия (днешна Джакарта) се завърнала втората експедиция на холандския мореплавател и изследовател на Австралия и Океания Абел Тасман. Той направил топографска скица на западния бряг на о. Нова Гвинея, завършил проучването на залива Карпентария в Австралия и картирал повече от 5500 км от северните и западните брегове на континента. Тасман доказал, че Австралия е единен земен масив и няма нищо общо с митичния южен континент. 4 август 1906 г. Италианският параход Sirio претърпял корабокрушение край нос Палос, Испания. Загинали 350 човека. _________________________________________________________________________________________________________ 3 август 1784 г. Тази дата бележи началото на руската колонизация на Северна Америка. Експедицията на Григорий Шелихов с два кораба навлязла в залив на южния бряг на остров Коудиак и го нарекла „Три святителя” – на името на единия от корабите си. Там Шелихов основал първото постоянно селище, което поставило началото на руската колонизация на Северна Америка. 3 август 1804 г. Завършила петгодишната експедиция в Америка на немския учен и пътешественик Александър фон Хумболт. Заедно с френския ботаник Еме Бонплан той се завърнал в Бордо. По време на продължителното си пътешествие двамата учени изследвали поречията на реките Амазонка и Ориноко и събрали около 6000 растения, от които 3000 дотогава били неизвестни за науката. 3 август 1898 г. В село Канцелово, Русенско, е роден Вълчо Стисков. През 1917 г. завършва водолазна школа към военния флот. През март 1919 г. спасява колегата си Александър Чехларов, за което е награден с „Бронзов медал за спасяван на погибающи”. През 1920 г. участва в прочистването на пристанище Лом от потопени шлепове, после и Варненското пристанище, вади от морето оръжието, хвърлено според съглашенската конвенция. През 1922 г. участва в изваждането на части от миноносеца „Летящи”, потънал край Карабурун и в почистването на Бургаския залив от мини. През 1926 г. слиза на 40 метра на потъналия „Мопанг” срещу остров Свети Иван да търси корабния дневник по искане на международна комисия. През 1933 г. вади бронз и мед от потъналия турски кораб „Гайарет” пак на Черни нос. През 1935 г. получава най-сериозната си задача – да намери и извади германската подводница UB-45, потънала през 1916 г. срещу местността Узункум За успешното справяне със тази задача през 1936 г. Вълчо Стисков е награден с германски кръст за заслуги. Един български водолаз е почетен от чужда държава за своя професионализъм и мъжество. Няма друг подобен случай в българската история.
3 август 1975 г. На река Хси близо до Кантон се сблъскват два екскурзионни кораба. И двата съда потъват, като загиват повече от 50 човека. 3 август 1999 г. В Сидней (Австралия) през нощта от трюмовете на италианския танкер Лаура Д’Амато изтичат няколко хиляди галона нефт. 2 август 1542 г. Франсиско ди Ореляно достига устието на Амазонка след 172 дни плаване по течението й. Така испанците а пръв път проплават почти цялата река (6000 км)и пресичат територията на днешна Бразилия от запад на изток. Пътешествието на Ореляно е едно от най-важните в историята на изучаването на Южна Америка от европейците. 2 август 1778 г. В гр. Нежин, Украйна, се ражда руският мореплавател Юрий Фьодорович Лисянски. Бил е помощник на Иван Фьодорович Крузенщерн в първото руско околосветско плаване през 1803 – 1806 г. Командвал ветрохода „Нева”, като част от плаването осъществил по собствен самостоятелен маршрут. Описал и съставил карти на посетените места, изследвал Хавайските о-ви посетил Китай, заобиколил н. Добра надежда и се върнал в Кронщат през юли 1806 г. Околосветското си плаване описал в книгата „Пътешествие около света в 1803, 1804, 1805 и 1806 година на кораба „Нева”. 2 август 1866 г. В Хаселт, Белгия, е роден морският офицер и полярен изследовател Адриан Жерлаш дьо Хомери. През 1898 – 1899 г. Жерлаш оглавява експедицията в Антарктида с кораба „Белжика”. В състава й са бъдещите знаменити полярни изследователи Руал Амундсен и Фредерик Кук. 2 август 1882 г. Корабите „Откритие” и „Благонамеренни” на руските мореплаватели Михаил Василиев и Глеб Шишмарьов се завръщат в Кронщат след околосветско плаване, продължило 3 години и 4 месеца. Експедицията им открива нови острови и описва значителна част от северния басейн на Тихия океан, но поради това, че не представя отчет, нейните резултати остават неизвестни повече от половин век. Едва през 1949 г. е намерен подробен доклад. 2 август 1915 г. Във Варна за пръв път се отбелязва Денят на Българския военноморски флот. Провеждат се показни маневри с участието на миноносците и крайцера „Надежда”. 2 август 1916 г. В Таранто след пожар и взрив италианският линеен кораб Leonardo Da Vinci се преобръща и потъва. Взривът, предизвикан или от самозапалване на погребите или от диверсия на австрийците, отнася живота на 249 моряци. През септември 1919 г. корабът е вдигнат, а през януари 1921 г. е поставен на равен кил. Обаче линкорнът не е ремонтиран и през 1923 г. е нарязан. 2 август 1917 г. Последният германски рейдер Seeadler корабокрушира край остров Таити. „Зееадлер” е построен в Шотландия през 1888 г. и плава под „Pass of Balmaha”. През 1915 г. е пленен от германската подводница U-36 и е откаран в пристанището Куксхафен. Там е преоборудван като спомагателен крайцер и преименуван на „Зееадлер”. Под командването на граф Феликс фон Люкнер успява да плени и потопи 14 вражески кораба, без да загуби нито един човек.
1 август 1785 г. Започнала голямата френска експедиция под ръководството на Жан-Франсоа дьо Гало граф дьо Лаперуз. Той отплавал от френското пристанище Брест с фрегатите „Ла Бусол” и „Л’Астролаб”. На 44-годишния опитен моряк било възложено да ликвидира английското господство в големите географски открития, плод на околосветските плавания на Джеймс Кук. Лаперуз трябвало да стигне до малко изучени и почти неизвестни за европейците райони на Тихия океан. Много от тези намерения били изпълнени блестящо. За по-малко от три години французите направили забележителни открития, уточнили координатите на о. Сахалин и на протока между него и о. Хокайдо, достигнали австралийския бряг, преоткрили редица острови в Тихия океан. 1 август 1798 г. Командващият английската средиземноморската ескадра Хорейшо Нелсън печели една от най-големите си морски битки. В залива Абукир при египетското крайбрежие той разгромява френския флот. Победата е предшествана от куп несполуки за Нелсън. В продължение на месец той търси французите в средиземноморските води. Изпуска ги край Малта, не успява да предотврати десанта им на африканския бряг, но на 1 август вечерта открива флота на адмирал Брюе в залива Абукир. Корабите на неочакващите нападение французи били на котва, а част от екипажите им се намирали на брега. Положението се влошило допълнително от бездействието на командващия френския ариергард адмирал Вилньов, който, вместо да се притече на помощ на своите, наблюдавал безучастно разгрома им. Към три часа след полунощ битката приключила. Само два от 15-те френски кораба успели да се измъкнат. Адмирал Брюе загинал , разкъсан от гюлле. Загинали 1000 французи, а други 3000 попаднали в плен. Англичаните дали само 218 убити и 678 ранени, без да загубят нито един кораб. Боят при Абукир поставил началото на световната слава на адмирал Нелсън и края на френското господство в Средиземно море. Сред потъналите кораби била и фрегатата „Ориент”. Тя превозвала уникални златни съкровища, притежание на Малтийския рицарски орден „Сен Жан дьо ла Валет”.
1 август 1849 г. Английският пътешественик и изследовател на Централна Африка Дейвид Ливингстън открива езерото Нгами. Днес то не съществува на географските карти. Изчезнало е поради прогресивното засушаване в този район на Африка.
1 август 1850 г. Руският мореплавател Генадий Невелски се установил за зимуване при н. Куегда и основал на 80 км от лимана на р. Амур Николаевския пост (дн. Николаевск на Амур). Въпреки забраната на император Николай І той издигнал руския флаг и обявил цялото Приамурие за руско владение. Заради неподчинението си бил разжалван в обикновен моряк. 1 август 1927 г. След Първата световна война японският броненосен крайцер Токива е преоборудван в минен заградител. При взрив на мина на борда му загиват 35 човека, а 68 получават наранявания.
1 август 1935 г. Във Варна е издаден първият брой на сп. „Море и техника” – орган на Съюза на възпитаниците на Морското училище. 1 август 1937 г. Тържествено е открито новопостроеното пристанище Царево. С оригинална брадвичка и дънер лентата прерязва лично Н.В. цар Борис ІІІ. В строителството са вложени 228 хил. м³ ломни блокове, направена е 4043 м³ подводна зидария. Пристанищната стена е дълга 65 м., с дълбочина на водата – 3,20 м. С построяването на това пристанище Царево става важен пункт за износ по море на традиционните тогава за Странджанския край стоки – дърва за горене, дървени въглища, кожи, вълна и др. 1 август 1943 г. В корабостроителницата „Ню Йорк шипбилдинг” в Кандем, Ню Джърсей, е спуснат на вода самолетоносачът Bataan CVL-29. „Батаан” принадлежи към класа леки самолетоносачи Independence, построени от корпусите на леките крайцери клас Cleveland. „Батаан” е бившият „Буфало”, и е първият американски кораб, който е кръстен на битка от втората световна война.
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
