31 октомври 1941 г. Американските ВМС загубили първия си боен кораб в хода на Втората световна война - край Рейкявик германската подводница U-552, с командир капитан-лейтенант Ерих Топ, потопила разрушителя Reuben James DD-245.
капитан-лейтенант Ерих Топ |
| разрушител „Reuben James” DD-245 |
31 октомври 1960 г. По време на изключително мощен по силата си тайфун в Бенгалския залив вълните изхвърлили на брега намиращият се на котва в устието на река Карпангум английски параход Клан Алпайн. Корабът (с 8000 тона товар на борда си), подхванат от вълна, бил пренесен на няколко километра от бреговата линия в блатисто поле. Нивото на водата по време на прилив не надвишавало 120 см и всяка възможност да се изтегли кораба в дълбока вода се изключвала. В тази ситуация екипажът му не отпуснал ръце. Били взети мерки за пускане и поддържане в действие на най-важните механизми и възли на съда.
Преди всичко било обезпечено захранването на корабните механизми и котли с вода. За тази цел било преградено руслото на намиращия се наблизо ручей. По време на прилив се образувало малко езерце, от което към борда на кораба прокопали канал. С помощта на баластните помпи по шлангове започнали да подават вода към кондензатора на парната машина и за нуждите на екипажа. По друг канал в същото езеро от кораба източвали отработената вода. Животът на кораба си течал почти нормално. Скоро били разтоварени около 2500 т товар. След известно време към кораба бил проправен и път. Първи по него преминал трактор с прицеп, който закарал на „Клан Алпайн” 3000 л питейна вода, запасите от която започнали да привършват.
Убеден, че изтеглянето на „Клан Алпайн” в морето ще изисква прекалено много средства, корабопритежателят продал кораба на място. Обаче и в тези условия разглобяването и транспортирането на отделните тежки части и детайли на механизмите представлявала сложна и скъпоструваща операция.
31 октомври 1966 г. Американският танкер Луизиана Бримстоун разрязал на две части железопътен мост на река Савана, поваляйки при това във водата многотонните метални конструкции на съоръжението. За щастие, жертви нямало, но корабът получил значителни повреди. Носовата част на танкера била разрушена. Разкъсната пробойна се простирала по целия десен борд. Буксир успял да изтегли танкера до намиращия се наблизо пирс, където го поставили на ремонт. В резултат на аварията корабоплаването по река Савана било преустановено за няколко дни. Само с щастливо стечение на обстоятелствата можело да се обясни, че при този сблъсък на танкера с моста не бил придружен от взрив с пожар.
31 октомври. Международен ден на Черно море. На този ден през 1996 г. министрите на околната среда на страните от черноморския басейн подписват в Истанбул стратегически план за действие по рехабилитацията и защитата на Черно море.
30 октомври 1912 г. В корабостроителницата "Ню Йорк навал шипярд" е спуснат на вода американският дреднаут New York BB-34.
 дреднаут "New York" BB-34 |
30 октомври 1918 г. На борда на английския линеен кораб Agamemnon Турция подписва капитулацията си в Първата световна война.
линеен кораб „Agamemnon” |
30 октомври 1933 г. На река Дунав се провела среща между българския цар Борис ІІІ и румънския крал Карол ІІ. Тя била възприета с много надежди, защото владетелите на двете съседни страни се срещали за първи път след Балканските войни и Световната война, и от двете страни на Дунав очаквали разговорите между двамата монарси да възстановят приятелските връзки и сътрудничеството между българския и румънския народ. Правел се и един исторически паралел – също на 30 октомври, но през 1902 г., пак на река Дунав се срещнали бащата на Борис ІІІ – цар Фердинанд, и дядото на Карол ІІ – Карол І.
В подготовката и провеждането на срещата важно участие взело гражданството на Русе и Гюргево. Основна роля играели и кораби от дунавските флотилии на двете страни.
Борис ІІІ пристигнал в Русе в деня на срещата с царския си влак, придружен от министър-председателя Никола Мушанов, съветници и адютантите си. В 3,35 ч. царят стъпил на борда на стражевия кораб „Черноморец”, където бил посрещнат от началника на флота кап. І ранг Иван Вариклечков и от началника на дунавската полицейска служба кап. ІІ ранг Сава Иванов. След това „Черноморец”, ескортиран от другия стражеви кораб „Беломорец”, се отправил към Гюргево, където на борда на кралската яхта „Стефан Челмаре” Карол ІІ очаквал височайшия си гост. Двете страни разменли 21 топовни сълюти, след което започнала официалната церемония. Очакванията, свързани с тази среща, били най-добре изразени в приветствието на кмета на Гюргево – д-р Борич, който казал: „Ваше величество, градът Гюргево, миналото на който е тясно свързано с историята на българската земя още от времето, когато двата народа се бориха за своята независимост, има честта днес да види циментирането на добрите съседски отношения чрез срещата в този град на Ваше величество с августейшия наш владетел.” Церемония в същия дух се състояла малко по-късно и в Русе, където румънския крал бил приветстван от кмета на града инж. Павлов. Разменените гостувания отнели точно един час и в 10,45 двамата владетели и придружаващите ги министри се качили на кралската яхта. Ескортирана от българските стражеви кораби „Беломорец”Черноморец” и от румънския монитор „Ласкар Катаржиу”,„Стефан Челмаре” влязла отново в русенското пристанище и пристанала до неговия понтон. Двамата владетели се сбогували, след което кралската яхта се отправила към румънския бряг, а „Беломорец” и „Ласкар Катаржиу” отново разменили по 21 артилерийски салюта и „ яхтата се насочила срещу течението на реката. Започнали официалните разговори, които продължили до 15 часа. В 17 часа „Стефан Челмаре” влязла отново в русенското пристанище и пристанала до неговия понтон. Двамата владетели се сбогували, след което кралската яхта се отправила към румънския бряг, а „Беломорец” и „Ласкар Катаржиу” отново разменили по 21 артилерийски салюта.
30 октомври 1939 г. Германската подводница U-56, с командир капитан-лейтенант Вилхелм Цан, западно от Оркнейските острови открил движещия се в охранение от многобройни разрушители английски линеен кораб "Нелсон". Цан, умело маневрирайки, успял да преодолее заслона на разрушителите и да заеме позиция за атака на линейния кораб. По заповед на Цан три торпеда били изстреляни от торпедните апарати и скоро застигнали линкора. Всичките попаднали в целта, но нито едно от тях не се взривило. Цан, така и незабелязан от разрушителите, се оттеглил от района на атаката. Германският подводничар би бил огорчен още повече, ако бе знаел, че на борда на "Нелсон" се намирал главата на Адмиралтейството, бъдещият премиер-министър на Великобритания Уинстън Чърчил. Ако в този октомврийски ден бяха сработили магнитните взриватели на торпедата, Англия би могла да се лиши от своя бъдещ спасител и да капитулира веднага след разгрома на Франция през май 1940 г.
линеен кораб „Нелсън” |
30 октомври 1983 г. През месец октомври съветската атомна подводница К-324 (пр. 671РТМ Шука Victor III) носела бойна служба по Атлантическото крайбрежие на Северна Америка. „Автономката” преминавала в сложни условия: възникнали проблеми с водоснабдяването, излязла от строя охладителната система и в отсеците се чувствала непоносима горещина. На подводницата било поръчано да следи американската фрегата „McCLOY” FF1038 (тип BRONSTEIN), провеждаща изпитания на най-новата система за подводно наблюдение TASS (Towed Array Surveillance System) с буксируема нискочестотна хидроакустична антена. „К-324” успяла да запише информация за работните параметри на системата, много ценни за съветската „наука”. Дори нещо повече, в хода на следенето били проявени някои особености на взаимодействието на американския надводен кораб със своите подводници и компонентите на стационарния комплекс за далечно хидроакустично откриване. Обаче неочаквано „McCLOY” прекратил изпитанията и се оттеглил към базата си. „К-324”, останала „без работа”, получила заповед да смени района си на плаване. Но да направи това не успяла – на 30 октомври възникнала силна вибрация, изискваща спирането на главната турбина. Изплавайки в надводно положение, командирът на подводницата открил, че е получил неочакван подарък от „чичо Сам” – на винта на неговия кораб бил навит 400 м свръхсекретен брониран кабел-антена TASS. Разбира се, съветската подводница, изплавала в района на американския полигон, скоро била разкрита от „потенциалния противник”. На сутринта в района на произшествието пристигнали разрушителите „Peterson” и „Nicholson”, които установили над „К-324” плътна опека. Очевидно командирите на тези кораби били получили конкретна заповед – с всички средства да не позволят на руснаците да завладеят антената. „Съвместното плаване” на практически лишената от ход съветска подводница и разрушителите продължило почти 10 дни. Американците се държали все по-остро (а какво друго им оставало да правят?), стремейки се да преминат в непосредствена близост зад кърмата на подводницата и да отрежат антената. Опасявайки се от по-решителни действия от страна на разрушителите (с какво ли не се шегува дяволът, ако те се решат да тръгнат на абордаж!), командирът на „К-324” капитан ІІ ранг В.А. Терехин дал заповед да се подготви корабът за взривяване. Обстановката се разредила едва тогава, когато на помощ на руснаците пристигнал съветският кораб „Алдан”. Американското командване накрая разбрало, че с мирни средства да върне своята антена едва ли ще успее, а да се почва трета световна война заради някакъв си „маркуч” на никого не му се искало. В резултат разрушителите били отзовани в базата си, а „К-324” била отбуксирана от „Алдан” в Куба, където била ремонтирана. Злополучната антена била незабавно транспортирана в СССР за детайлно изучаване.
подводница К-324 (пр. 671РТМ, Щука, Victor III) |
29 октомври 1618 г. В Лондон починал сър Уолтър Рейли – английски мореплавател с изключителен принос за утвърждаване господството на Великобритания в Северна Америка. През 1584 г. той основал на крайбрежието на днешния щат Северна Каролина, близо до нос Хатерас, колонията Вирджиния. Участвак във войната с Испания през 1585 г. и в разгрома на Непобедимата армада през 1588 г. През 1595 г. завладял остров Тринидат. През 1596 г. участвал в експедицията на лирд Есекс, която нападала испанското пристанище Кадис. След като на английския престол се възкачил крал Джеймс І, Рейли изпаднал в немилост, бил осъден на смърт по обвинение в държавна измяна и затворен в Тауър. През 1616 г. обаче бил опростен, освободен и изпратен да търси златни находища в Гвинея. На своя глава там предприел нападение над испански военни укрепления и крал Джеймс, за да запазьи мира с испанците, заповядал да го върнат в Англия, където отново бил хвърлен в затвора.
29 октомври 1837 г. Американският параход "Monmuuth" потънал на река Мисисипи в резултат на сблъсък с друг параход. Загинали 234 човека.
29 октомври 1898 г. В габровското село Зелено дърво е роден един от най-заслужилите строители на българския военен флот – кап. І ранг Стефан Цанев. Възпитаник на Военното училище в София и на Морското училище във Варна, през 1929 г., след спечелен конкурс, той специализира в Италианската кралска морска академия в Ливорно. Дълъг, сложен, но професионално възходящ е пътят му в българския военен глот. Бил е преподавател и началник на Морското училище, командир на торпедоносец „Дръзки”, комендант (1941 г.) на пристанище Дедеагач. Командвал е Черноморския флот, а на 18 декември 1944 г. е назначен за командващ Морските войски. Има значителни заслуги за успешното миночистене в Черно море и на р. Дунав.
За тези си приноси е отличаван с италиански, хърватски и български ордени и медали. Владеел е отлично три чужди езика. Последното си държавно отличие като кадрови офицер получава само няколко месеца преди да бъде уволнен от флота – през април 1946 г. е награден с орден „Св. Александър ІІ степен , с мечове”.
Тези заслужени отличия и от никого неоспорваното признание на професионалните му и чисто човешки качества и достойнства обаче не могат да го спасят от попадането в прословутия списък №4 за уволнените „в интерес на службата” морски офицери по Закона за ръководство и контрол на войската от 2 юли 1946 г.
Изпратен принудително в запаса, Стефан Цанев продължава да помага на флота като деец на Народния морски съюз, инструктор по морски спортни дисциплини и остава моряк до края на живота си.
29 октомври 1915 г. Военният транспорт "Сарния", чиято скорост надвишавала 20 възела, се сблъскал край нос Хелес с миночистача "Хайт". Корабът потънал, отнасяйки на морското дъно 150 войници.
29 октомври 1917 г. В корабостроителницата „Germaniawerft” в Кил, Германия, вследствие на взрив в кърмовия отсек потънала подводницата U-52. Загинали петима члена от екипажа й.
29 октомври 1932 г. В сен Назар, Франция е спуснат на вода корпусът на лайнера Normandie.
 лайнер "Normandie" |
29 октомври 1946 г. Японският моторен кораб Ebisu Маru налетял близо до Чинампо, край бреговете на Корея, на потънал кораб, вследствие на което потънал и той. Загиват 497 човека.
29 октомври 1955 г. В резултат на взрив във Северната бухта на Севастопол се преобръща съветският линеен кораб Новороссийск (бивш Giulio Cesare). Загиват 608 моряци.
 линеен кораб "Новоросийск"
|
28 октомври 1898 г. При тържествена обстановка във Варна е осветен вторият парен катер българска направа (първият е „Амалия”). Плавателният съд получил името „Калиакрия”. Построен е във Флотския арсенал на Дунавската флотилия в Русе под прякото ръководство на лейтенант инж. Константин Божков, по чертежи на корабостроителния инженер Иван Родев (за корпуса), инженер-механика Д. Петков, флотския механик Йосиф Щрасер за корабната машина, котела и винта. Гребният вал за винта е доставен от фирмата „Круп”. Всички останали механизми и детайли били българско производство.
Двигателят на „Калиакрия” бил с повърхностно охлаждане, имал мощност 136 к.с. и осигурявал на 80-тонния катер скорост 7 – 10 възла. На 2 септември 1898 г. под командването на лейтенант Йордан Минков „Калиакрия” отплава от Русе и през Сулинския канал излиза в Черно море, а на 28 октомври е осветен.
28 октомври 1914 г. Край о. Пенанг в Малакския проток германският крайцер „Емден” издебва руския лек кръстосвач „Жемчуг” и с успешна торпедна атака го потопява. Загиват повечето от 356-те души екипаж на руския кораб. Малко по-късно същата съдба постига и френския изтребител „Муске”. От 70-членния му екипаж оцеляват само 33 човека, повечето от които ранени. Това обаче е краят на продължилия повече от два месеца блестящ рейдерски поход на германския крайцер. През него той нанася на англичаните преки загуби за над 15 млн. лири стерлинги.
28 октомври 1941 г. В 23,30 часа италианската подводница Guglielmo Marconi съобщила, че се потапя на позиция в Северния Атлантик по крайбрежието на Португалия. Това бил последният път, когато някой чул нещо за подводницата. „Гулиелмо Маркони” и нейният екипаж от 58 човека никога не се завърнали в базата си.
28 октомври 1944 г. Самолети, излетели от палубата на самолетоносача Implacable, провели последната атака на авианосни торпедоносци от Кралския флот. По време на операцията били потопени 6 търговски кораба, а други 7 били повредени.
28 октомври 1972 г. Във Варна вдига българския флаг новопостроеният в Русе м/к „Златоград”. Той е 13-ият, последен кораб от серията 2260-тонни плавателни съдове за генерални товари, строен от русенската корабостроителница за Параходство „Български морски флот”. Пръв негов капитан е Николай Греков.
28 октомври 1987 г. На излизане в тъмната част на денонощието от аванпорта на Лиепая в Балтийско море заседнала на плитчина съветска подводница от типа „Tango” (пр. 641 „Сом”). Подводницата не получила повреди само благодарение на мекото тинесто дъно.
28 октомври 2003 г. Във Варна умира о.р. кап ІІ ранг Любомир Стефанов Петков – Мечо. Един от основателите на бордсейлинга във Варна и страната. През 1992 г. заедно с група ентусиасти става дарител-учредител на Фондация „Кор Кароли”. До смъртта си е секретар на фондацията.
Като ротен командир във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” ще остане в сърцата на стотици морски офицери от търговския и военния флот с грижата за съдбата и бъдещата реализация на всеки свой подчинен.
27 октомври 1728 г. В селището Мортън, Йоркшир, Англия, се ражда Джеймс Кук, най-големият английски мореплавател от епохата на Великите географски открития. Започнал моряшката си кариера едва 18-годишен, като юнга на въглевоз, чрез самообразоване той получава солидни познания по навигация, математика, астрономия. Става най-авторитетния английски хидрограф и картограф. Три пъти морски експедиции под негово ръководство обикалят земното кълбо и шест пъти пресичат Екватора. Той е първият мореплавател, пресякъл Южния полярен кръг, и първият човек, пребивавал и в Антарктика и в Арктика. Списъкът на географските му открития е огромен. На него човечеството дължи откриването на източното крайбрежие на Австралия и Нова Каледония, Хавайските острови, Нова Зеландия, архипелага Тонга, Дружествените острови, островите Нови Хебриди, Полинезия, Северозападното крайбрежие на Северна Америка. Първооткривател по самата нагласа на своя характер, той поразявал съвременниците си със своята воля, познания и чувство за реализъм. Един от участниците в последното му плаване го обрисува така:
"Неговите познания бяха необятни, разнообразни и в своята професия той нямаше равни. С ум, непризнаващ покоя, с голямо мъжество и упоритост, винаги склонен към действие, той преследваше стоящата пред него цел непреклонно, невъзмутим пред опасностите, търпелив и твърд в трудностите и неуспехите: щедър, когато трябва, велик и оригинален във всички свои замисли, енергичен и смел при осъществяването им. И в най-трудната ситуация той беше над всички, без съперници и конкуренти. Към него бяха обърнати очите на всички, той беше нашата пътеводна звезда.”
А на мемориала, издигнат в Англия в негова памет, е написано: „Той притежаваше в най-голяма степен всички качества, необходими за великите дела”.
27 октомври 1869г. Американският колесен параход Stonewall изгорял на река Мисисипи, малко под Кейро. Загинали около 200 човека.
27 октомври 1892 г. Английският параход Roumania се разбил на скали покрай бреговете на Португалия. От 122 човека, намиращи се на борда му, се спасили едва девет. 27 октомври 1914 г. Английският линеен кораб Audacious попаднал на мина, поставена от германския минен заградител преоборудван от бившия лайнер "Берлин", по крайбрежието на Ирландия. Всички опити да бъде отбуксиран на безопасно място не успяли и той потънал. По този начин "Одиейшес" станал първият голям британски кораб, потопен през Първата световна война.
 линеен кораб "Audacious" |
27 октомври 1942 г. В сражението край остров Санта Крус 27 японски бомбардировача и торпедоносеца атакували американския самолетоносач Hornet. В кораба попаднали четири бомби и две торпеда, а освен това, в него се врязали два японски самолета. "Хорнет" загубил ход, и крайцерът "Нортгемптон" поел ударения самолетоносач на буксир. Когато пожарите били ликвидирани, последвал нов налет, нови попадения на бомби и торпеда. Екипажът изоставил бавно загиващия кораб, и два японски разрушителя го доразстреляли с торпеда и артилерийски огън.
27 октомври 1981 г. Съветската подводница С-363 (пр. 613) излязла в морето на 17 октомври под командването на капитан 3 ранг Анатолий Гушчин (Гущин). Почти веднага след излизането си, движейки се в подводно положение попаднала в трала на рибарски сейнер. Външни повреди при последвалия оглед не били открити, но се оказала повредена антената на радиопеленгатора „РПН-47-03”. За повредата разбрали едва след аварията. Преди похода на „С-363” бил поставен приемоиндикатор по международната система МАМС – „Пирс-1М” за прием на сигнали от фиксирани радиомаяци, но заради променливия контакт приборът работел неустойчиво. Командирът на подводницата не доложил в командния пункт на Балтийския флот за повредите след контакта с рибарската мрежа.
В 14,49 часа на 20 октомври, в резултат на небрежност от страна на екипажа на подводницата, станала грешка на една от зоните на многозначност по червената хипербола (грешка от 13,5 мили). След едно денонощие, в 14,55 часа грешката се увеличила на две зони по червената хипербола и на една зона по зелената със сумарна грешка от 29,5 мили. На 26 октомври 1981 г. на подводницата направили поредната обсервация, получавайки грешка от 28,5 мили и по решение на началник-щаба на бригадата подводни лодки, който също се намирал на борда на подводницата, изчисленото място било нанесено на картата без всякакъв анализ.
В този случай принципът „смятай себе си близо до опасността”, т.е. до банка Слупска, увеличил грешката до 40 мили. През нощта началник-щаба взел решение да се приближат до остров Борнхолм за доуточняване на местоположението. Радиолокаторът не бил включен, а светлините на острова не се виждали поради голямата грешка. След този „неуспех” на подводницата престанали да се доверяват на прибора „Пирс-1М”. В 17, 26 часа на 27 октомври по решение на началник-щаба подводницата легнала на грунда за да определят дълбочината, с което грубо бил нарушен миннонавигационният режим на плаване. Смятайки, че измерената дълбочина от 50 метра потвърждава едно от последните „обсервирани места”, не го го взели за счисление, макар обикновен поглед върху картата би показал, че подводницата се намира „под дъното на морето по крайбрежието на Полша”(!) В резултат грешката вече съставлявала 53,8 мили. В 20,09 часа на 27 октомври подводницата изплавала и от нея видяли светлините на фара Утклип пан, но командирът и началник-щаба го сметнали за светлина от рибарска веха, а светлините на рибарското селище – за струпани рибарски съдове. Видимостта в това време била около 1 до 3 кабелта заради мъглата и ситния дъждец. Вълнението било около 1 – 2 бала, вятър нямало. Силуетите на ниските острови били взети за някакви тъмни петна и никой не си направил труда да разбера каква е обстановката. На доклада на радиометриста за работа право по курса на шведска брегова радиолокационна станция последвала груба ругатня от страна на командира на подводницата относно умствените способности на радиометриста и той веднага „поправил” доклада в работата на „корабната РЛС”. По ирония на съдбата , подводница „С-363” на сляпо се движела по секретен шведски фарватер в шхерите (ширината му била едва 12 метра). Гърмейки с дизелите си, от никого неоткритата подводница (на мостика на която се намирали командирът, зам. политът, вахтеният сигналист) със скорост от 7,5 възла в 21,57 часа изкочила на камъните на край остров Турумшер. С диферент към кърмата и крен от 15° на левия борт „С-363” здраво заседнала и опитите до 6 часа сутринта сама да се снеме не довели до нищо. Вода в корпуса не постъпвала, но бил напълно разбит обтекателя на хидролокатора. На разсъмване подводницата била открита пред входа на шведската военноморска база – Карлскрона от рибар, а след него от пристанището излязъл и шведски катер.Скоро последвал международен скандал в духа на „студената война” с обвинение към екипажа на подводницата в шпионаж. Едва на 6 ноември 1981 г. подводницата била свалена от плитчината от шведски спасителни кораби и тя се завърнала в родината си.
 Подводница С-363 (пр. 613) |
27 октомври 1983 г. Още една бяла страница от летописа на мореплаването ни е запълнена. Корабът на Параходство БМФ "Свилен Русев”, воден от капитан Георги Петров, преминава край нос Хорн – най-южната част на Америка, носещ славата на корабно гробище.
Извършен е рейс с ротация България – Аржентина – Китай – Канада – СССР (Находка) – Япония – Аржентина (през нос Хорн) – България. Проплавани са около 53 000 мили, посетени са 15 пристанища. Четири пъти е пресечен екваторът, три пъти демаркационната линия на датите.
Кораб "Свилен Русев” |
26 октомври 1942 г. В сражението край остров Санта Крус 27 японски бомбардировача и торпедоносеца атакували американския самолетоносач Hornet. В кораба попаднали четири бомби и две торпеда, а освен това в него се врязали два японски самолета. „Хорнет” загубил ход, и крайцерът „Нортхемптън” поел ударения самолетоносач на буксир. Когато пожарите били ликвидирани, последвал нов налет, нови попадения на бомби и торпеда. Екипажът изоставил бавно загиващия кораб, и два японски разрушителя го доразстреляли с торпеда и артилерийски огън.
26 октомври 1993 г. Край Мелбърн, Австралия, яхтата Единвур поставя световен рекорд по скорост за ветроходен съд - 46,52 възела (86 км/ч).
25 октомври 1616 г. Холандският кораб „Ендрахт” с капитан Дърк Хартъгс достигнала нос Стийп Пойнт – крайната западна част на Австралия. Експедицията открила група острови, най-големият от които бил наречен на името на капитана. Хартъгс слязъл на брега, забил в земята стълб и приковал към него оловна табела с името си и датата на откриването на острова. 80 години по-късно, през 1697 г., стълбът и табелата били намерени случайно от друг холандски мореплавател – Вилям Фламинг.
25 октомври 1741 г. Експедицията на Витус Беринг открива остров Маркиан от групата на Алеутските острови. На 28 октомври е открит о. Свети Стефан (дн. Киска), на 29 октомври – о. Св. Аврам, а на 4 ноември мореплавателите стигат до непознат остров, на който решават да презимуват. Тежко болен, Беринг умира и е погребан там, а в негова памет островът получава името му.
25 октомври 1859 г. Английският параход Royal Charter бил изхвърлен от щорм на скали по крайбрежието на Англия. Загинали 456 човека.
25 октомври 1888 г. В град Уинчестър, САЩ, е роден Ричард Ивлин Бърд, американски адмирал, летец и пътешественик. Той организирал и осъществил четири полярни експедиции. През май 1926 г. успял да прелети със самолет до Северния полюс и обратно. През 1928 г. предприел първата си експедиция до Антарктида. С два кораба, три самолета и 41 души стигнал до Ледената бариера Рос в Китовия залив, където установил своя дългогодишна база. Открил Земя Мери Бърд. По време на втората си експедиция прекарал там четири месеца на около 120 км от главния си лагер. Третата си експедиция, през 1939 – 1941 г., осъществил с два кораба Организирал бази в Ледената бариера Рос и в залива Маргарита (дн. Антарктически п-в), отдалечени на 3000 км една от друга. Изследвал територията между Море Рос и Море Уедъл. През 1946 – 1947 г. предприел най-голямото дотогава изследване на Антарктида. Експедицията му включвала над 4000 души. Имала 12 кораба, включително ледоразбивачи и самолетоносач. Основната цел на тази гигантска операция била чисто военна – да се установи готовността на хората и материалната част за действия при полярни условия. Едновременно с това били събрани много и изключително ценни сведения за климата, бреговата линия и земния магнетизъм. Последната си експедиция големият полярен изследовател предприел през 1957 г. на 69-годишна възраст. Оглавил групата на САЩ, взела участие в международната геофизическа година. Резултатите от нея обаче не дочакал. Починал в Бостън на 12 март 1957 г.
25 октомври 1927 г. Италианският пътнически параход Principessa Mafalda потънал край Порто Сегуро, Бразилия. Загинали 314 човека.
25 октомври 1944 г. В сражението при залива Лейте японците за първи път срещу американския флот летци-камикадзе (божествен вятър). Тяхна първа жертва става ескортният самолетоносач "Сент Ло".
На същият ден край нос Енгано пък е потопен японския самолетоносач "Дзуйкако".
24 октомври 1541 г. Многоброен испански флот (между 370 и 500 кораба според различните източници) дебаркира в Алжир. Целта на испанците е да прогонят базираните там местни пирати, но ги застига силна буря, която не им позволява да атакуват. След тридневни проливни дъждове испанската армада е принудена да отплава обратно. Бурното море унищожава голяма част от корабите и.
24 октомври 1578 г. Експедицията на английския мореплавател Франсис Дрейк едва се спасила от страшна буря, която траяла 52 дни. Англичаните загубили два от корабите си, но успели благополучно да преминат през Магелановия проток и да достигнат най-южната му точка – остров Хендерсън. Тук Дрейк разбрал, че Огнена земя не е част от Южна Америка, а остров с множество по-малки островчета около него.
24 октомври 1921 г. За нуждите на българската Морска и Речна полицейска служба в Истанбул от френското морско командване са закупени два шасьора (бивши С 27 и С 80) и четири ведета (бивши С 4, С 6, С 10 и С 17). Шасьорите получават имената „Беломорец” и „Черноморец”, а ведетите – „Капитан-лейтенант Минков”, „Кондуктор Докузанов”, „Миньор” и „Взрив”.
24 октомври 1922 г. По време на преход от Лориан в Кале френската подводница Ролан Марийо (бивша германска UB-26) попаднала в силен щорм, претърпяла авария и била изоставена от екипажа си. Подводничарите прибрал минаващ наблизо френски параход, а изоставената подводница изчезнала безследно (най-вероятно потънала).
24 октомври 1944 г. Американската подводница Tang SS-306 в надводно положение атакувала повреден японски транспортен кораб. Първото от торпедата попаднало в целта, но корабът останал на вода. Командирът заповядал да се пусне второ торпедо, но то се отклонило наляво и започнало да кръжи, което се виждало добре от мостика на подводницата по следите от въздушните мехурчета от торпедния двигател. Командата за пълен ход и маневри за отклоняване от торпедото закъсняла и силен взрив разтърсил подводницата. След взрива „Танг” потънала, а спасилите се подводничари били взети в плен.
подводница "Tang SS-306" |
23 октомври 1850 г. Турският флагмански кораб „Neiri Shevkat” се взривил на рейда в Истанбул. Загинали вицеадмирал Махмуд паша, неговата свита и над 500 моряци. Около 200 души били ранени.
23 октомври 1910 г. Португалският пътнически кораб Lisboa се натъкнал на подводния риф Солджър, на 60 мили северно от Кейптаун, Южна Африка. Параходът отплавал от Лисабон на 1 октомври и 15 дена по-късно пристигнал в Луанда, Ангола. С 250 пътници на борда плаването в последния етап преминало спокойно, докато на 23 октомври, в 10,50 часа корабът попаднал на рифа. Капитан Менезес изпратил сигнал за помощ, на който отговорил норвежки рибарски кораб. Всички хора от катастрофиралия кораб, освен седем човека били прехвърлени на „норвежеца”. част от екипажа на норвежкия кораб се качил на борда на португалския пасажер и издигнали норвежки флаг, но предвид тежките повреди по корпуса, корабът бил обявен за конструктивно загубен.
пътнически кораб "Lisboa" |
22 октомври 1707 г. Край известните със зловещата си слава острови Сили (при западния вход на Ламанша) станало едно от най-големите корабокрушения в историята на английския военноморски флот. Поради неправилна преценка на обстановката и погрешно изчислен курс, английската средиземноморска ескадра, под командването на контраадмирал Клоудесли Шовъл се натъкнала на подводни скали. Потънали пет кораба, а с тях загинали 2100 души, сред които и командващият ескадрата адмирал Шовъл.
22 октомври 1729 г. Роден е немският природоизследовател Йохан Райнхолд Форстер. Участва във второто околосветско пътешествие на Джеймс Кук. По време на тази експедиция провежда редица наблюдения и експерименти. Пръв измерва температурата на водата в по-големите дълбочини, изучава основните моменти в образуването на кораловите рифове, изяснява закономерностите в разпространението на живите организми по островите на Тихия океан и установява, че Австралия е обособена зоогеографска област.
22 октомври 1898 г. В Бордо, Франция, било вдигнато българското знаме на новопостроения учебен крайцер „Надежда”. Той бил приет от пристигналия специално за целта началник на военноморската ни мисия капитан ІІ ранг Пол Пишон и още същия ден отплавал за Лисабон, където била направена официална визита в португалското адмиралтейство. На 18 ноември 1898 г. „Надежда” застанала на котва пред Евксиноград.
22 октомври 1962 г. САЩ установяват морска блокада на Куба. Американските ВМС съсредоточават в зоната на блокадата 183 кораба, в т.ч. 8 самолетоносача, 90 крайцера и разрушителя. Блокадата предизвиква остра конфронтация между САЩ и тогавашния СССР. Кризата, която едва не довежда до нова световна война, е преодоляна с взаимни отстъпки от двете велики сили. СССР изтегля стратегическите си ракети от Куба, а САЩ поемат ангажимент да не нападат острова.
22 октомври 2000 г. Чрез търг с явно наддаване във Военноморския клуб във Варна са продадени военният транспорт „Старшина І степен Димитър Димитров”, торпеден катер, резервни части за корабни двигатели и компресори. Всички те са категоризирани като „ненужно имущество на ВМС”.
21 октомври 1520 г. Корабите на Фернандо Магелан навлезли в протока между Южна Америка и Огнена земя. С това бил открит пътя към Тихия океан и в последствие той получил името Магеланов проток. Видените от Магелан многобройни огньове по южния му край го навели на мисълта да нарече този бряг Огнена земя.
21 октомври 1569 г. Отрядът на испанския конквистадор Гаспар де Портола открива залива, наречен по-късно Сан Франциско – най-удобния по цялото тихоокеанско крайбрежие на Америка.
21 октомври 1610 г. В Дюнкерк е роден Жан Бар, френски пират, корсар и морски офицер. Започнал морската си служба под командването на адмирал де Руйтер, но след началото на френско-холандската война (1672 – 1678 г.) се завърнал в Дюнкерк, където получил под свое командване малък флот от пиратски корабчета и звание лейтенант. В битката при Бичи Хед (1690 г) Бар, вече с чин капитан, командвал кораб, а по-късно дивизион кораби. До края на войната дивизионът на Бар, унищожил 30 неприятелски кораби и пленил повече от 200 търговски кораба. Починал в Дюнкерк на 27 април 1702 г.
21 октомври 1916 г. Във вътрешния рейд на Севастопол пожар в носовия погреб на главния калибър, а след това серия от взривове превърнали руския дреднаут Императрица Мария в куп разкривено желязо. В 7,16 часа линкорът се преобърнал с кила нагоре и потънал. Жертви на катастрофата станали 228 члена на екипажа.
руски дреднаут "Императрица Мария" |
21 октомври 1944 г. В Бермудския триъгълник загадъчно изчезва екипажът на американския кораб Рубикон. Корабът е открит в отлично състояние, а на борда му с оказва само едно куче.
21 октомври 1960 г. Спусната е на вода първата британска многоцелева подводница с ядрена енергетична уредба - Dreadnought.
британска многоцелева подводница "Dreadnought" |
21 октомври 1967 г. По време на Шестдневната война египетски брегови наблюдателни постове открили израелския разрушител Eilat (бивш британски „Zodiac”), водещ наблюдение над делтата на Нил. Два египетски ракетни катера (пр. 183 „Комар”) незабавно изстреляли по вражеския разрушител четири крилати ракети П-15 „Термит”, които изпратили стария кораб на морското дъно.
 израелски разрушител "Eilat" (бивш британски „Zodiac”) |
21 октомври 1974 г. В Лондон започва Международна конференция за преразглеждане на конвенцията SOLAS 60. Тя приема нова Международна конвенция за защита на човешкия живот на море – SOLAS 74, и резолюции за приложението на корабите с ядрени енергетични уредби.
20 октомври 1586 г. В Хъл, Англия, е роден английският мореплавател Люк Фокс. С неговото име са свързани проучването на залива Хъдсън, установяването на островното положение на Саутхамтън, откриването на Бафиновия проток, проникването в басейна Фокс.
20 октомври 1696 г. Болярската дума по настояване на Петър І взела решение за създаването на редовен руски военноморски флот. Този ден е прието да се смята за рожден ден на руския военноморски флот.
20 октомври 1795 г. След четири годишно плаване в Англия се завърнала околосветската експедиция на Джордж Ванкувър. Тя направила много подробно изследване на голяма част от бреговете на Австралия, тихоокеанското крайбрежие на Северна Америка и Хавайските острови. Въпреки значителните практически резултати от експедицията му Ванкувър не получил необходимото признание и за дълъг период от време бил напълно забравен.
20 октомври 1891 г. Във Велико Търново е роден Сава Николов Иванов, един от строителите на българските ВМС и деец на БНМС. Възпитаник е на Морския кадетски корпус в Петербург. Бил е командир на водосамолетната станция във Варна, началник на Морското машинно училище, на Дунавската полицейска служба, а от декември 1935 до началото на 1939 г. е началник на Черноморския флот. Уволнен е през 1939 г. Автор е на „История на Дунавската флотилия”, студията „Противоподводната и противовъздушна отбрана на морското крайбрежие”, съставя „Правилник за управление на българския флот в мирно време”. Най-значимият му труд е „Библиография на Черно море и крайбрежията му”.
 Сава Николов Иванов |
20 октомври 1907 г. В корабостроителницата „Харланд енд Улф” в Белфаст, Ирландия е спуснат на вода поредният лайнер за компанията „Уайт стар лайн” – Adriatic. Той бил последният от така наречената „голяма четворка”, която имала безметежен живот. Плавал по атлантическата линия като лайнер и в Средиземно море като круизен кораб до момента, в който през 1934 г. бил продаден на Япония за нарязване.
поредният лайнер за компанията „Уайт стар лайн” – Adriatic |
20 октомври 1914 г. Германската подводница U-17 потопила край бреговете на Норвегия английския параход "Глитра", но командирът й предоставил възможност на екипажа да се спаси, както изискват международните правила.
20 октомври 1918 г. Френският броненосец Voltaire бил тежко повреден от мина в Средиземно море.
20 октомври 1942 г. Действайки в района на Соломоновите острови в Тихия океан американският крайцер Chester получил торпедно попадение от японската подводница I-176. Загинали 11 човека, а 12 получили наранявания. Корабът успял на собствен ход да допълзи до остров Еспириту Санту, за временен ремонт. Основният ремонт в САЩ приключил едва през лятото на 1943 г.
20 октомври 1944 г. Започва американският военноморски десант на Филипините. От 23 до 26 октомври там се разразява най-голямата морска битка през цялата Втора световна война. От японска страна участват 64 кораба и 4 самолетоносача, а от американска – 738 кораба и 18 самолетоносача. Смазващото превъзходство на американците в бойна техника и жива сила се оказва решаващо. Те потапят и четирите японски самолетоносача, три линейни кораба, десет крайцера, единадесет разрушителя, две подводници и голям брой спомагателни кораби. Поражението прави безнадеждно положението на японците в Тихия океан.
20 октомври 1967 г. Във Варна вдига българското знаме м/к „Батак”, построен в корабостроителницата в Русе. Товароподемността му е 2225 тона, а първи командни кадри са му капитан Милчо Ташев и главният механик Радослав Дечев.
19 октомври 1870 г. Английският пътнически параход Cambria загива на подводни камъни по крайбрежието на Ирландия. От 170 души пътници и екипаж се спасява само един човек.
19 октомври 1943 г. Френският параход Sinfra потъва северно от остров Крит след авиационен налет. Загиват 2098 човека.
19 октомври 1958 г. Два мощни взрива почти едновременно разтърсили британския танкер Станвак Джапан в Индийския океан. Последствията били ужасяващи: средната надстройка с тегло около 400 т била вдигната и изхвърлена на половин миля от кораба, двадесет човека от екипажа загинали, товарните отсеци от №2 до №8 били напълно разрушени, надлъжните и напречните прегради в средната част – повалени. Почти по цялата дължина на „Станвак Джапан” пропаднала палубата. В бордовете се образували вдлъбнатини, а в дъното – разкъсване с дължина повече от 15 м, през която в корпуса започнала да нахлува вода. Катастрофата се задълбочила и от започналия пожар на борда. Въпреки огромните разрушения „Станвак Джапан” останал на вода. В края на крайщата пожарът бил ликвидиран, а силно повреденият и частично изгорял корпус бил откаран на буксир в Момбай.
19 октомври 1965 г. Български екипаж под командването на капитан Васил Кушев и главния механик Георги Панаьотов приема в Ротердам, Холандия, м/к „Филип Тотю” с товароподемност 11 887 т.
19 октомври 2004 г. На 64-годишна възраст умира Румяна Борисова Бояджиева. В юношеските си години се увлича от ветроходния спорт. Като студентка в юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” е в представителния отбор на физкултурно дружество „Академик” и се състезава на различни ветроходни класове яхти. През 1980 г. в памет на кап. Георги Георгиев заедно с баща си – доайена на българските ветроходци инж. Борис Ганчев, и още няколко почитатели на Капитана основават Преходната награда „Кор Кароли – Златен глобус” за най-добро българско ветроходно морско постижение. През 1992 г. е дарител-съучредител на Фондация „Кор Кароли” и дългогодишен член на УС на фондацията. На 18 май 1979 г. постъпва на работа в правната група на Кораборемонтен завод „Одесос” – Варна, а от 1984 г. е главен юристконсулт на завода до пенсионирането си през 1995 г. Така свързва за цял живот съдбата си с морето и корабите Въпреки голямата си служебна заетост тя работи неуморно и всеотдайно за целите на фондацията, за развитието на българското ветроходство и за популяризиране на морската идея.
18 октомври 1595 г. На път за Соломоновите острови починал испанският мореплавател Алваро Менданя де Нейра. Той е роден през 1541 г. Ръководел е две експедиции (1567 и 1595 г.) на запад от Перу за откриване на нови земи и ново морски пътища. По време на първото си плаване открил всички по-големи острови на Соломоновия архипелаг, а на обратния път – атола Уейк и атоли от групата на Маршаловите острови. При второто си плаване открил няколко острова от групата на Маркизките острови и островите Санта Крус.
След смъртта на Менданя командването на експедицията било фактически поето от неговата властна съпруга Исабела Барето и нейния брат Лоренсо, което довело до остро недоволство сред екипажите. Експедицията се разпаднала поради бягството на повечето от тях.
18 октомври 1854 г. В селището Грен, Швеция” е роден Соломон Август Андре, шведски изследовател на Арктика. През 1897 г. предприема опит да стигне до Северния полюс по въздуха. Излита от Шпицберген с балона „Орел”. При неизвестни обстоятелства търпи авария и загива заедно със спътниците си Нилс Сриндберг и Кнуд Френкел.
18 октомври 1884 г. Във Варна е роден Герги Купов. Завършва Морския кадетски корпус в Петербург и офицерска специализация в Кронщат. Служи в Дунавската флотилия и военноморския флот. Командва миноносеца „Дръзки” при успешната му торпедна атака срещу турския крайцер „Хамидие” по време на Балканската война. Неговото име е тясно свързано с историята на Морското училище през първите две десетилетия на ХХ век. През периода 1906 - 1907 г. той е възпитател във флотската алма матер, а през периода 1911 - 1915 г. преподава там дисциплината "Електротехника". Героят от Балканската война е водещ преподавател в курсовете за бъдещи морски офицери - корабоводители, по дисциплините "Астрономия" и "Сферична тригонометрия". Със свои публикации в периодичния печат капитан II ранг Купов защитава правата на възпитаниците на Морското училище при заемането на различни длъжности в държавната администрация, свързани с морското стопанство на България. Кръстник е на втория кораб, носил името „Дръзки” (стражевикът пр.50 Riga). Умира през 1959 година в гр. София.
Георги Купов |
18 – 19 октомври 1916 г. Торпедоносците „Строги”, „Смели”, „Дръзки” и „Летящи” под командването на капитан-лейтенант Рашко Серафимов достигат набелязания воден район пред село Татлъджик (южно от Кюстенджа) и успяват да поставят минно заграждение от 24 мини. Тя трябвало да възпрепятства руските морски изтребители да достигнат до позиции, удобни за обстрелване на българските войски. На 16 октомври при село Первели югозападно от Кюстенджа) става един от най-ожесточените сблъсъци с румънските войски. На Първа портова рота, подсилена само от един картечен взвод от Осми приморски полк, се пада изключително тежката задача да даде отпор на неколкократно превъзхождащия я по численост противник. В това неравно сражение загиват офицерският кандидат Върбан Занчев, корабникът Злати Иванов, кандидат-подофицерите Щерион Александров, Димитър Събев, Стоян Ковачев, ефрейторите Методи Кирчев, Георги Брадев, Петър Каракашев и още 32-ма техни бойни другари. В боя при Первели българският моряк доказва, че може еднакво достойно да се бори и жертва за родината си както на море, така и на суша.
18 октомври 1942 г. В корабостроителницата „Ню Йорк шипбилдинг корп.”, в гр. Камден, Ню Джърси, е спуснат на вода самолетоносачът Princeton CV-23. След малко повече от две години, на 24 октомври 1944 г., „Принстън” потъва по време на битката в залива Лейте.
 самолетоносач "Princeton CV-23" |
18 октомври 1944 г. Американската подводница Bluegill SS-242 потопила 6 кораба в една атака. Подводницата била построена в „Електрик бот дивижън” в Гротън, Кънектикът и влязла в строя през ноември 1943 г. По време на Втората световна война имала шест бойни патрула, по време на които потопила 19 кораба с общ тонаж 65,147 тона, в т.ч. и крайцера „Yubari” на 27 април 1944 г. На 18 октомври 1944 г. „Блуджил” открила четири товарни кораба, още един товаропътнически кораб и един разрушител, който ги екскортирал. Всички кораби били потопени веднага. По-късно подводницата прослужила до1969 г.
 подводница "Bluegill" SS-242 |
18 октомври 1974 г. Във Варна вдига държавното знаме първият от серията 13 500-тонни моторни кораби за универсални товари „Капитан Петко войвода”. Построен е в Херсон за нуждите на Параходство БМФ. Пръв негов капитан е Стефан Царков, а гл. мех. – Светослав Юрекчиев.
18 октомври 2001 г. Танкер, натоварен с бензол, принадлежащ на бразилската нефтена компания „Петробраз”, налетял на рифове в бухтата Паранагуа (щата Парана). Образувалото се петно заело площ от около 4 кв. км. Възникнала заплаха от потъване на самия танкер. Предвид, че бензолът се явява високовъзпламенимо вещество спасителните екипи пристъпили към евакуация на жителите на близкия остров Кобра.
18 октомври 2005 г. На 80-годишна възраст умира к.д.п. Христан Колев Христанов. Целият му трудов и житейски път преминава в служба на морската идея като високо ерудиран мореплавател, участник в първото българско околосветско плаване с м/к „Георги Сава Раковски”. В морето и на командния мостик и в ръководството на експлоатационната работа у нас и в чужбина той успява да завоюва уважението на нашето и международното морско общество.
17 октомври 1740 г. Основан е гр. Петропавловск Камчатский. Своето рождение градът дължи на Втората камчатска експедиция (1739 – 1743 г.) на Витус Беринг. Тя била изпратена от руската императрица Анна да проучи крайбрежието на Северния ледовит океан и да прецени може ли да се премине по морски път от Архангелск до Камчатка. Изпратеният от Беринг отряд под командването на щурмана Иван Фомич Елагин построил на брега на Авачинската бухта „пет дървени къщи, три склада и малък параклис”. Така било сложено началото на руското заселване по тези земи. През октомври 1740 г. в залива хвърлили котва корабите на Беринг и Чириков „Св. Петър” и „Св. Павел”. Това събитие е възприето за начало на Петропавловск. В неговия център има поставен неголям паметник с надпис: „Основателю Петропавловска в 1740 г. – мореплавателю Берингу”, а името на града всъщност увековечава имената на двата кораба.
В края на 18 и началото на 19 век Петропавловският залив заемал важно място в маршрутите на околосветските експедиции. През 1779 г. в него за първи път влезли чужди кораби. Това били ветроходите „Резолюшън” и „Дискавъри” водени от Чарлз Кларк, който поел ръководството на околосветското плаване на англичаните след убийството на Джеймс Кук на Хавайските о-ви. В Петропавловск са се отбивали корабите на френския мореплавател Лаперуз и руските експедиции водени от Крузенщерн, Саричев, Головнин, Литке, Коцебу, Лазарев, Невелски, Макаров.
17 октомври 1856 г. Роден е Юлий Михайлович Шокалски, известен руски и съветски океанограф. В периода 1923 – 1937 г. ръководи комплексна океанографска експедиция в Черно море. Автор е на капиталния труд „Океанография” (1917 г.), в който анализира причинните връзки между явленията в Световния океан и обосновава необходимостта от съчетаване на морската хидрология и метеорологията. Пръв въвежда в науката понятието Световен океан, като приема, че Атлантическият, Тихият, Индийският и Северният ледовит океан са части от Световния океан.
17 октомври 1871 г. В корабостроителницата „Харланд енд Улф” в Белфаст бил спуснат на вода пътническият лайнер за компанията „Уайт стар” – Adriatic. „Адриатик” служил до 1899 г. и бил смятан за един от най-старите пасажери обслужващи линията от Европа до Америка. Нарязан бил през същата година в Престън.
лайнер „Adriatic" |
17 октомври 1890 г. Роден е руският полярен изследовател Владимир Воронин. Той е участник и в търсенето на италианската експедиция на Умберто Нобиле. В рамките на една навигация с ледоразбивача „Сибиряков” Воронин преминал Северния морски път от запад на изток. На негово име е наречен остров в Карско море.
17 октомври 1917 г. По време на Моозундската операция с цел блокиране на Моозундския пролив бил взривен и потопен линейния кораб Слава, последният от серията "Бородино". Така се слага край на безславните действия (или по-скоро бездействия) на руския Балтийски флот в Първата световна война.
 линеен кораб "Слава" |
17 октомври 1939 г. По време на бомбардировка над британската морска база Скапа Флоу четири германски бомбардировача Ju-88 „Юнкерс” от эскадрила I/KG30 атакували линейния кораб Iron Duke. Линкорът получил няколко попадания от бомби и седнал на дъното на залива. В течение на цялата война той бил използван като неподвижна артилерийска батарея. Чак през 1946 г. бившият флагмански кораб на адмирал Джелико в битката при Ютланд бил предаден за старо желязо.
линеен кораб "Iron Duke" |
17 октомври 1945 г. В района Кронщат попаднал на непротралена мина крайцерът от Балтийския флот – Киров.
16 октомври 1805 г. В прехода си от Аляска към Хавайските острови експедицията на руския мореплавател Юрий Фьодорович Лисянски открила остров, който бил наречен на името на мореплавателя. Това бил първият остров, открит от първата руска околосветска експедиция.
16 октомври 1905 г. Английската подводница А-4 провеждала учение с надводни кораби. Подводницата се намирала в позиционно положение и приемала сигнали от движещ се миноносец. За приемането на сигналите трябвало да съобщава с вдигане и спускане на флаг, фала на който прекарали в здравия корпус през... вентилационната шахта. При потапянето сякаш забравили за това и в отсеците започнала да нахлува вода. Фалът попречил да затворят крана на вентилационната шахта и подводницата потънала на дълбочина около 30 метра. Точните и бързи действия (пускане на осушителната помпа, изхвърляне на баласт и др.) позволили на подводницата да изплава на повърхността, където екипажът я напуснал. На изоставения кораб се взривил гърмящ газ, последвали два нови взрива и А-4 отново потънала, вече на плитко, докъдето успели да я провлачат. Съдът признал виновен за гибелта на подводницата нейния командир, но отчел смелостта и хладнокръвието му, проявени в момента на аварията, и се ограничил с дисциплинарно наказание.
подводници тип "А" |
16 октомври 1926 г. Китайски войскови транспорт се взривява на река Янцзъ близо до Клукианг. Загиват 1200 човека.
16 октомври 1939 г. На река Янцзъ потъва японският войскови транспорт Hsin Ta Kou Maru. Загиват 300 души. 16 октомври 1944 г. Моторната шхуна „Сейнт Рок” под командването на канадския морски офицер Хенри Ларсен стига до град Ванкувър. За 86 дни е проплаван Северозападният морски път. Канадците минават през тесния проток Принс ъф Уелс, смятан дотогава за недостъпен. Това е първото преминаване на Северозападния морски път само за една навигация.
16 октомври 1949 г. В Бургас пристига параходът „Христо Смирненски”, закупен от Параходство БМФ. Построен е през 1946 г. в Тамис, Белгия. Има товароподемност 3205 т. В първия си рейс до България плава под командването на капитан Димитър Андронов, и главен механик Атанас Илиев. В състава на държавното ни параходство остава до 1977 г.
15 октомври 1891 г. Американската шхуна Фени Уолътън била напусната от екипажа си край н. Хатерас в следствие на силен теч. Тъй като била натоварена с дървен материал, запазила плавателност в полупотопено състояние. Платната й не били вдигнати и тя плавала главно под действието на теченията. Подхваната от мощния поток на Гълфстрийма, „Фени Уолътън” почти цяла година плавала на изток със средна скорост 36 мили в денонощие. По-късно попаднала в областта на Саргасово море, където пътят на дрейфа й образувал затворена крива.
Средната скорост на шхуната в Саргасово море спаднала до четири – девет мили в денонощие. Общо „Фени Уолътън” изминала над осем хиляди мили и плавала цели три години. През това време други кораби я срещали и определяли мястото й четиридесет и шест пъти, което дало възможност доста точно да се начертае схемата на дрейфа й.
На 21 октомври 1894 година шхуната била забелязана за последен път. След това „Фени Уолътън” изчезнала от повърхността на океана, и то в същия район, където била напусната от екипажа си.
15 октомври 1904 г. Руският Балтийски флот, преименуван на ІІ тихоокеанска ескадра, отплава от пристанище Либава (дн. Лиепая). Напред са безпримерно плаване през три океана и разгрома при Цушима.
15 октомври 1944 г. Американският тежък крайцер CA70 Canberra е повреден от японско авиоторпедо край о. Окинава. Повредите не са тежки и след кратък ремонт на Адмиралтейските острови отново влиза в строя.
14 октомври 1898 г. Английският пътнически параход Mohegan се удря в рифовете Монакълс поради навигационна грешка и е разбит от бурята. Загиват 170 човека.
14 октомври 1914 г. По време на обсадата на крепостта Циндао германският миноносец S90 потопил с три торпеда японския крайцер Takachiho. Заедно с кораба загинали 271 японски моряци (включително и неговият командир Ито Сукеясу). Крайцерът останал единственият голям боен кораб загубен в битка от Япония по време на Първата световна война.
 крайцер "Takachiho" |
14 октомври 1929 г. Внушителна английска ескадра под флага на командващия Средиземноморския флот адмирал Фредерик Фийлд за първи път след Световната война посещава Истанбул. Адмирал Фийлд е приет в Анкара от ръководителя на Турция Мустафа Кемал Ататюрк.
14 октомври 1969 г. Английската атомна ракетна подводница Renown се сблъсква с каботажния кораб "Мойл" при изплаване в района на н. Мак-оф-Кинтайр. В резултат на удара са повредени загражденията и подвижните устройства на подводницата.
13 октомври 1920 г. Край Севастопол потъва параходът Борис – първият кораб на БТПД, Строен е в Нюкасъл, Англия, през 1893 г. Потъването е в следствие на сблъсък с белогвардейския военен транспорт „Кронщат”. Не са дадени човешки жертви. Това е първата голяма морска катастрофа за Българския търговски флот.
13 – 14 октомври 1939 г. Германската подводница U-47 с командир Гюнтер Прин успява през нощта да се промъкне в главната британска военноморска база Скапа Флоу и с два последователни торпедни залпа да потопи британския линкор „Роял Оук”.
|
  Гюнтер Прин |
| линкор „Royal Oak”
|
13 октомври 1945 г. В корабостроителницата "Ню Йорк Навал шипярд" е спуснат на вода последният самолетоносач от серията Есекс "Oriskany" CV-34. Дострояването му е спряно през 1947 година и е започнато отново във връзка със започването на войната в Корея през 1950 година. По време на тази война самолетоносачът извоюва две бойни звезди. Изведен от бойния състав на флота през 1955 година, той отново постъпва в строя през 1957 година поради конфликта във Виетнам. По време на тази война екипажът на "Орискани" извършва 19 000 самолетоизлитания и извоюва пет бойни звезди. През 1976 година е изведен отново от списъците на ВМС и изпратен за скрап през 1993 г. На 17 май 2006 година самолетоносачът е потопен в Мексиканския залив.
 самолетоносач "Oriskany" CV-34 |
13 октомври 1960 г. Скъсват се тръбопроводите на обемния компенсатор на съветската атомна подводница К-8 (пр. 627 Кит November), отработваща бойни задачи на полигоните в Баренцово море. Била изхвърлена аварийната защита и екипажът й пристъпил към ликвидация на аварията. За това била монтирана аварийна система за охлаждане на реактора, за да се избегне прегряването на активната зона. Цялата подводница била замърсена с радиоактивни газове. Да се оцени радиационната обстановка не било възможно, тъй като уредите отказали. При 13 члена на екипажа се появили външни признаци на лъчева болест.
подводница К-8 (пр. 627 Кит, November) |
13 октомври 1965 г. На 15 мили от остров Оаху се сблъскали маневриращите под вода американски атомни подводници Barb (SSN-596) и Sargo (SSN-583). След изплаването им се установило, че на едната бил повреден носът, а на другата – ограждението на подемните устройства.
 атомна подводница "Barb" (SSN-596) |
13 октомври 1966 г. В Сингапур български екипаж под командването на капитан Петър Ташев и главния механик Никола Пеев приема м/к „Дряново”.
12 октомври 1823 г. Във Великобритания се завърнал от своята втора полярна експедиция английският полярен изследовател Уилям Едуард Пари. Тя продължила почти две години и половина. С корабите „Фюри” и „Хекла” през май 1821 г. Пари се отправил да търси Северозападния морски път. Минал през басейна Фокс, зимувал край остров Уинтър, научил от местните ескимоси местоположението на остров Мелвил, проследил и картирал около 600 км от източния му бряг. След като през тежки ледови условия бил принуден да изостави единия от корабите си – „Фюри”, Пари се завърнал във Великобритания само с „Хекла”.
12 октомври 1917 г. По време на операцията по превземане на Моодзундските острови германският линеен кораб Bayern попада на руско минно заграждение. Взривът попада в десния му борд до торпедните му апарати и предизвиква взрив на 12 балона със сгъстен въздух. Корабът приел в носовите си отсеци до първата 380-мм кула около 1000 т задбордна вода и нагазва почти до котвените клюзове.
|
12 октомври 2000 г. В Йемен, в пристанище Аден, е взривен разрушителя DDG-67 Cole. Отначало е съобщено, че корабът е атакуван от лодка, натъпкана с взривни вещества. По-късно обаче Пентагонът изразява съмнение в тази версия и заявява, че изпраща в Йемен група специалисти за изучаване на обстоятелствата на произшествието. Известно е само едно: в резултат на взрива загиват четирима военнослужещи, един изчезва безследно, 30 моряци са ранени, като петима от тях - сериозно. По думите на очевидци, в кораба се врязва малка надувна лодка, по някакъв начин успяла да се доближи до борда му. В резултат на взрива в борда на разрушителя се образува пробойна с дължина 12 метра. Представител на американските ВМС заявява, че моряците са успели да спрат нахлуването на вода, но ракетоносеца дава силен крен.
 DDG-67 "Cole" |
11 октомври 1900 г. Първата американска подводница Holland SS-1 влиза в строя. Тя е осмата от подводниците, конструирани от конструктора Джон Холанд, и е първата негова работоспособна подводница. Използвана като учебна и тестова, тя е бракувана през 1913 г.
 подводница "Holland" SS-1 |
11 октомври 1968 г. Филипинският пътнически ферибот Damedene потъва близо до о. Минданао. Загиват почти 500 човека.
10 октомври 1513 г. В базата си на остров Пуерто Рико се завърнала експедицията на испанския конквистадор Хуан Понсе де Леон. Тя открила част от Бахамските острови, полуостров Флорида и мощното океанско течение Гълфстрийм.
10 октомври 1776 г. Полският авантюрист Мавриций Беньовски е провъзгласен за велик цар на остров Мадагаскар под името Амианса Кабез. Роден през 1741 г., Беньовски служи в австрийската армия, впоследствие се включва в Съюза на полските патриоти за независимост от Русия и воюва срещу руските войски. Пленен е и заточен на п-в Камчатка. Организира бунт, завзема кораб и след дълго скитане по моретата стига до остров Ил дьо Франс (дн. Мавриций). Впоследствие се прехвърля в Мадагаскар, успява да обедини местните племена и прави крепостта Августа своя столица. Убит е от французите, които присъединяват богатия остров към своите колониални владения.
10 октомври 1861 г. В Сторе Френ, близо до Осло, е роден големият норвежки изследовател на Арктика Фритьоф Нансен. През лятото на 1893 г. Нансен отплава към Северния полюс със специално конструирания за целта кораб „Фрам” с капитан Ото Свердруп. През 1895 г., заедно с Фредерик Ялмар Йохансен, напуска кораба, за да извърши научни изследвания и да се опита да достигне полюса. Опитът завършва с неуспех и през 1896 г. двамата изследователи се завръщат в Норвегия, където скоро след тях пристига и „Фрам”. Като анализира дрейфа на кораба, Нансен открива влиянието на въртенето на Земята около оста й върху движението на ледовете. През 1900 г. участва в експедиция, която изучава теченията в Северния ледовит океан. Нансен е основател на норвежкия Централен океанографски институт. През Първата световна война е върховен комисар в Обществото на народите по въпросите на военнопленниците. През 1922 г. става носител на Нобеловата награда за мир.
 Фритьоф Нансен |
10 октомври 1910 г. В корабостроителницата Харланд енд Уулф в Белфаст е спуснат най-новият лайнер на компанията White Star Olympic. "Олимпик" е един от трите луксозни лайнери на компанията, но за разлика от другите два, той дъги години плава по океана.
лайнер "Olympic" |
10 октомври 1931 г. В кралските корабостроителници в Копенхаген, Дания е спусната е на вода датската кралска яхта Dannebrog. Има форма на клипер с дължина 248' и водоизместване 1225 тона. Обзавеждането й е изпълнено по вкуса на датската кралска фамилия и е най-старата кралска яхта в момента в света. Базирана е в пристанище Копенхаген.
кралска яхта "Dannebrog" |
10 октомври 1993 г. Фериботът West Sea Ferry се преобръща по време на буря в Жълто море покрай западното крайбрежие на Южна Корея. Загиват 285 души.
_________________________________________________________________________________________________
